Гласът на България

Верноподлости. Целуваш ръка на Баце Велики и ставаш /почти/ Кисинджър

Иво ИНДЖЕВ

Най-строго охраняваната тайна на Желязковия кабинет е нерегламентираното участие на Пеевски в него. Това се видя от гърчовете на т.нар. коалиционен партньор на ГЕРБ - Румен Христов в ролята на “не съм чул, не съм видял, не знам” в отговор на въпрос в БНТ какво знае по темата. Направо отсече “няма да коментирам”. Много недружелюбно по адрес на Любенов, който му се молеше

с една от неговите любвеобвилни усмивки да каже някаква “новина”, но въпреки тази почти любовна инквизиция така и не сподели поне какви блага ще извлече СДС от участието си в управлавящата коалиция, която се е сформирала без негово участие.

Явно притежателят на трибуквието СДС, изпразнено отдавна от съдържанието си на легендарен носител на промяната по антикомунистически линя в България, е бил сериозно респектиран и предупреден повече да не “прави така”, както постъпи на 1 септември миналата година. Тогава издаде най-голямата тайна, посочвайки Пеевски като “по-доброто ДПС”.

След този гаф дипломираният в архиМадридския универститет с диплома по специалността “Масажиране на Живковите уши” Шеф издаде издаде заповед по гарнизона: “няма добро ДПС”. Верноподаниците козируват и изпълняват заповедта да не издават видната отвсякъде круша в играта на “круша крий”.

Откровението на Румен Христов от 1 септември 2024 г. повече не се повтори. От крайното му неудобство да каже каквото и да било по въпроса днес се видя, че си е научил урока да спазва омертата. Направо поруменя при споменаването на Пеевски. Има да се учи от шефа, майстор да се “направи на пост, как се замазват очевидности.

Зидаро-мазачът направи показно в това отношение със своето предложение ППДБ да се подпишат сега, че няма да гласуват с Пеевски, знаейки, че е невъзможно и обратното: Пеевски да не гласува с ППДБ. С мистрията си замаза и казуса с назначаването на главния милиционерски бияч на републиката Ивайло Иванов за началник на политическия кабинет на Даниел Митов в МВР. Зададе невъзмутимо, направо възмутено въпроса как някой може да си помисли, че Дани Митов можел да бъде бияч, сякаш “някой” изобщо е поставял въпроса по този начин.

Истината я знае цяла България. Известна е и на чужденците, на които им е работа да се интересуват. Полицаите биеха младежи и издевателстваха над тях, включително над момичета. Правеха го по заповед на главния секретар на МВР Ивайло Иванов по време на протестите срещу собственика на ГЕРБ. Отлично запознатият с тези детайли бащица на управлението го възнаграждава за тази лоялност. Изплаща му се за наглостта да каже, че полицейският терор бил отговор на насилието на демонстрантите-все едно, че демонстрантите биеха свалени на земята беззащитни хора или се гавреха с разсъблечена от тях жена (в униформа!), а не обратното.

Това е изплащане на дивидент за верноподлостта. Целуваш ръка на Дон Борисоне и той ти се отплаща. В случая с Георг Георгиев не е метафора. Пламенният ласкател на боса, който му целуна ръка уж на майтап, не на майтап се оказа сега министър на външните работи. Този “kissing” днес го определя като нашия Кисинджър (игра на думи Henry Kissinger – Hand Kissinger, или Целувач на ръце).

Желязковият кабинет тепърва ще се проявява като производна на “желязната” воля на политика-слънце и на неговия съзаклятник в сянка Пеевски. Нещо подобно вече са ни причинявали с Беровия кабинет, при който брахме подобни (бля)ядове.

Какво е общото ли? Доста са приликите, макар и не буквални.

Беров също беше проекция на волята на задкулисието, което си формира парламентарно мнозинство. Тогавашният Пеевски през 1992 г. се казваше Илия Павлов. Назначенията му в кабинета “Беров” бяха явна тайна.

Кабинетът “Беров” управляваше по волята на Доган, както се оказа и днес с Желязковия кабинет. Крепителите на онази конструкция тръбяха, че управляват с програмата на СДС-точно както днешните властници не могат да скрият, че коалиционното им споразумение е писано от омразните им либерали от ДБ. А председател на Народното събрание по онова време се “оказа” Александър Йорданов, което даваше основания на лицемерите да твърдят, че СДС все така си е на власт. По подобен начин днес председател на НС е Киселова от квотата на червените, уж като израз на компромис с опозицията.

За съставянето на кабинета “Беров” решаваща роля изиграха тогавашните отцепници от СДС, кръстени презрително “сини мравки”. Днешните сини мравки са любителите на властови мръвки от БСП, които изтикаха противниците на коалирането с мравояда от своя мравуняк.

Само опортюнистите от ИТН нямат аналог за всички времена. Уникални са със своето нагаждачество. Но колкото и да мимикрират докато мигрират в гнездото на властта не могат да скрият главното: дайте да не мразим Путин! Към това призова днес Павела Митова от ИТН в предавенето на Любенов, в което той се скъса да й отбелязва красотата, а тя театрално се дърпаше като жена, която има и други качества (за да оглави в парламента комисията по енергетикета, ключова за отношенията с московията).

Честито на подбудителите и победителите, които изпълниха командата “кръгом” и си дойдоха на мястото на принципа “искахме да я свършим както трябва, но стана както винаги”.

---------------------

Заглавието е от редакцията