Гласът на България

ЕС реши да загърби САЩ и да се въоръжи до зъби. Унгария бе изолирана

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Държавните и правителствените ръководители на страните от Европейския съюз проведоха извънредна среща на върха в Брюксел, за да потвърдят официално, с всички произтичащи от това финансови и икономически последици, курса към превръщането на Европа във военна сила. И това е курсът, обявен на последните срещи на лидерите на

„коалицията на желаещите“ страни в Париж и Лондон.

Украйна е само част от проблема

Политиката на ЕС за подкрепа на Украйна след завоя на Тръмп и изоставянето на американските обещания към Киев и неговите съюзници също беше на дневен ред. Но по-скоро като част от проблема и конкретна причина. Малко ново се каза по тази тема, с изключение на повече цифри за помощ, предположения и тактически намерения. Основната идея е, че дори и след мира в Украйна, в новата геополитическа ситуация, Европа трябва да бъде независим полюс на силата, а не просто витрина на мир и просперитет под военния чадър на САЩ.

Но това е непостижимо за година или две, като се има предвид, че през осемте десетилетия на „мирния проект“, особено през трите десетилетия след разрушаването на Берлинската стена, отбранителните мускули на Европа отслабнаха, европейците свикнаха да не харчат пари за оборудване и армии, а военно-промишленият им комплекс остана мозайка от десетки национални индустрии със собствени задачи и стандарти. Те купиха оръжие от Америка и разчитаха на нейната защита като основна опора на НАТО.

Изграждането на европейски военен юмрук изисква време, много пари и подходящи структури. „Европа на нациите“ – мечтата на десните популистки партии и движения на целия континент – не е опция в този случай. Следователно на първо време, наред с волевите решения на отделните водещи държави, ще е необходимо да се използват готови механизми, създадени в рамките на ЕС, Г-7 и НАТО. Дотолкова, че членството на САЩ в последните две да не пречи.

В четвъртък, 6 март, лидерите на страните членки на ЕС обсъдиха как да използват организационните и финансови възможности на съюза, за да постигнат това. И за това как в рамките на законите, структурите и правилата на ЕС все още е възможно да се помогне на Украйна, за да се смекчат последствията от внезапния обрат на Вашингтон.

Една от първите, които се приближиха до журналистите на път за конферентната зала преди началото на срещата, беше ръководителят на дипломатическия отдел на ЕС, естонката Кайя Калас. Тя веднага изложи приоритетите в дневния ред на извънредното заседание на Европейския съвет.

Първо, курсът към укрепване на собствените отбранителни способности на ЕС. На първо място финансирането на отбраната. Всички опции са на масата: от субсидии от бюджета на съюза до преразпределение на „кохезионните фондове“, първоначално предназначени да изтеглят по-слабо развитите региони, както и промени във фискалните правила. Тя даде да се разбере, че предстои още много работа и тя ще продължи на следващата среща на върха на 20. и 21. март.

На второ място, разбира се, Украйна: политическо споразумение за нейната подкрепа от ЕС, така че да може да „прекрати тази война при свои собствени условия“.

Вече беше ясно, че унгарският премиер Виктор Орбан няма да подкрепи такова политическо споразумение. Ето защо за приемането му, което според правото на ЕС изисква консенсус, беше предвидена формулата „коалиция на желаещите“. Така че една страна не може да блокира всички останали. За словашкия премиер Роберт Фицо, който също обикновено е против инициативите на ЕС в подкрепа на Украйна, към този документ беше добавена клауза, според която Словакия и Украйна трябва да преговарят помежду си за възможно възобновяване на транзита на руски газ.

По-нататъшният ход и резултатите от срещата на върха показаха, че подготвеният сценарий в общи линии е изпълнен. Всичките 27 страни членки на ЕС приеха окончателните "Заключения", основната част от които е посветена на дългосрочния курс на Европа за укрепване на собствения ѝ отбранителен потенциал, което би ѝ позволило да защитава интересите си автономно, без САЩ.

Конкретно по отношение на Украйна само три от най-баналните точки са включени в основния документ, а съществената част за подкрепата на ЕС за Украйна е представена като приложение, което е подписано от лидерите на 26 държави, с изключение на Унгария.

Формалността е важна за Европейския съюз като правна основа за управление на общите пари. За разлика от държавите, където решения на лидери или правителства могат да бъдат решаващи. Окончателното решение позволи на мнозинството да заяви обединената воля на Европа за изграждане на мощна отбрана, независима от Съединените щати. И също така да говорим за почти монолитна солидарност с Украйна: Орбан се оказа изолиран.

Зеленски беше поканен и приет с чест

Присъствието на Володимир Зеленски на тази среща на върха на ЕС първоначално се очакваше да бъде само виртуално, чрез дистанционна връзка. Но след това (очевидно предвид резонанса от моралната му победа над Тръмп в Овалния кабинет) беше решено да се повиши статута на украинския президент. Белгия му уреди аудиенция при белгийския крал Филип. Зеленски се срещна и с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Зеленски почти не общува с пресата в Брюксел. Няколко минути преди работния обяд, с който започна срещата, украинският президент излезе да се срещне с журналисти заедно с председателя на Европейския съвет Антониу Коща и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Той не отговори на въпроси, а само изказа думи на благодарност за свикването на извънредно заседание на Европейския съвет. „По време на извънредни ситуации имаме нужда от специални мерки“, каза той.

Продължилият близо два часа обяд беше изцяло зает от разговора му с лидерите на 27-те страни от съюза и ръководителите на неговите институции. В резултат на разговорите през този ден не бяха взети решения, съдържанието им не беше обявено и не беше коментирано в детайли.

На пресконференцията фон дер Лайен само накратко спомена, че дискусията е била както за спешна военна помощ, така и за дългосрочно сътрудничество между ЕС и Украйна в отбранителната индустрия.

Веднага след обяда Зеленски напусна двореца Европа за срещи с краля и НАТО. А Европейският съвет се върна към темата за Украйна вечерта, което продължи почти до полунощ, и обсъди казаното от украинския президент и как ЕС трябва да действа заедно с другите членове на нововъзникващата коалиция без САЩ.

Зеленски се изказа едва след като напусна стените на Европейския съвет.

„На първо място“, пише той в социалните мрежи, „може да се установи и напълно контролира примирие в небето, както и мир в морето, тоест спиране на всички военни действия в Черно море, което ще гарантира спокойно и безопасно корабоплаване“.

На сутринта след срещата Коща и фон дер Лайен проведоха видеоконференция с лидерите на Великобритания, Турция, Канада, Норвегия и Исландия. Както каза пред репортери високопоставен служител на ЕС, „страните партньори (т.е. НАТО минус САЩ) изразиха решимостта си да допринесат за съвместните усилия за подкрепа на Украйна, както и за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната“. Те също така подчертаха "важността на ролята на НАТО и необходимостта цялата работа да бъде тясно допълваща се".

Европа остава верен съюзник на Украйна!

Частта от окончателния документ, която се отнася до Украйна, гласувана от лидерите на 26 страни от ЕС, съдържа същата формулировка, както във всички предишни документи от 2022 г. насам: Украйна упражнява правото си на самоотбрана, а Европейският съюз подкрепя нейната независимост, суверенитет и териториална цялост в нейните международно признати граници. Европейските лидери сметнаха за важно да ги повторят и потвърдят на фона на изявленията на екипа на Тръмп за нереалистичния характер на преговорната позиция на Киев.

Европейският съвет също подчертава, че „не може да има преговори за Украйна без Украйна“ и „преговори, които засягат европейската сигурност без Европа“, тъй като „сигурността на Украйна, Европа, трансатлантическата и глобалната сигурност са взаимосвързани“.

ЕС настоява, че „всяко прекратяване на огъня или примирие може да се осъществи само като част от процес, водещ до всеобхватно мирно споразумение“ и „да бъде придружено от надеждни гаранции за сигурност за Украйна“.

Вярно е, че в ЕС все още няма общо разбиране какви трябва да бъдат тези гаранции. Ако има мироопазващ контингент, както предлага Париж, тогава от кого, кога и къде? В разговор с журналисти ръководителят на италианското правителство Джорджия Мелони смята, че най-добрата гаранция е разширяването на член 5 от Хартата на НАТО върху Украйна без нейното членство в алианса... Коща изрази общото мнение на ЕС. „Най-добрата гаранция за сигурност са самите украинци. Те се съпротивляваха повече от три години”, каза той на пресконференция.

 Украйна, способна да се защитава ефективно, е неразделна част от всички бъдещи гаранции за сигурност, смятат европейските лидери. А ЕС и неговите членове се ангажират да допринесат за обучението и оборудването на украинските въоръжени сили, развитието на украинската отбранителна промишленост, която ще си сътрудничи с европейския военно-промишлен комплекс.

ЕС повтаря принципа на „мир чрез сила“, който изисква Украйна „да бъде във възможно най-силната позиция“. Освен това, както преди началото на мирните преговори, така и по време на тяхното провеждане и след това.

По отношение на конкретна помощ в близко бъдеще, ЕС ще предостави 30,6 милиарда евро на Украйна през 2025 г., като плащанията от украинския фонд се очаква да достигнат 12,5 милиарда евро и 18,1 милиарда евро по инициативата G7 ERA, които ще бъдат изплатени от неочаквани печалби от замразени руски активи. Съществува готовност от страна на отделните страни от съюза, в допълнение към помощта, която вече е отпусната за тази година, спешно да се активизират доставките на системи за противовъздушна отбрана, боеприпаси и ракети, обучението и въоръжението на бригадите на украинските въоръжени сили. Няколко държави-членки вече обявиха ангажименти до 15 милиарда евро, каза Коща.

„Ние сме с Украйна от първия ден. Вече сме предоставили повече от 135 милиарда евро в подкрепа на Украйна от 2022 г. Нашата подкрепа е непоколебима, ако войната продължи, във всички бъдещи мирни преговори, при възстановяването, при присъединяване към Европейския съюз“, увери председателят на Европейския съвет.

Въпреки че срещата на върха не даде категоричен отговор на въпроса, който в момента тревожи мнозина: способен ли е Европейският съюз да мобилизира и запълни празнината, създадена от края на американската военна помощ за Украйна? Най-вероятно – да! Като обем, но не и като асортимент и качество. Според експерти, въпреки всички намерения и потенциал, за Европа ще бъде трудно да замени адекватни количества от определени системи за ПВО и ракети за тях, както и цялата разузнавателна информация, предоставена на Киев от Вашингтон. Това вече оказва влияние на бойното поле днес.

Брюксел и Киев трябва да признаят, че трансатлантическото сътрудничество не преживява най-добрите си дни, така че тяхната дипломация трябва да съответства на новите реалности, да държи всички опции отворени и да намери начин да работи с Вашингтон, когато е възможно. И това се признава в Европа, което се отразява в ограничаването на конфликтната реторика спрямо Съединените щати. Не само по отношение на днешната подкрепа за Украйна, но и по отношение на бъдещето на трансатлантическите отношения. Дълбоко в себе си, надявайки се, че „революцията на Тръмпистите“ не е вечна.

Отново надпревара във въоръжаването?

Втората, но основна част от заключителния документ, приет на срещата на върха, както и основната тема на тази извънредна среща на лидерите на ЕС, е посветена на големия проект за ремилитаризация на Европа. Идеята за европейска отбранителна идентичност витае в обединяваща се Европа повече от 70 години, ту се засилва (основно по инициатива на Франция), ту заглъхва. Но Студената война наистина беше студена и под американския ядрен чадър европейските страни се чувстваха относително безгрижни.

През март 2022 г., когато избухването на военните действия в Украйна внезапно накара европейците да почувстват собствената си неадекватност по отношение на отбраната, техните лидери се събраха на среща на върха във Версай, за да заявят решимостта си да укрепят отбранителните способности на ЕС. Автономна Европа в рамките на НАТО, където първата цигулка все още е САЩ. След като екипът на Тръмп дойде на власт във Вашингтон, според Коща, се проведе мозъчна атака, в резултат на която Европейската комисия започна да подготвя предложения за европейска отбрана.

В началото на март първият пакет от предложения беше готов и европейските лидери, впечатлени от „украинския завой“ на Америка, го приеха без обичайното забавяне в тези среди.

Държавните и правителствените ръководители, първо, решиха да инвестират в приоритетни области, като вземат предвид уроците от военните действия в Украйна и в пълно съответствие с плановете на НАТО. Те включват противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерийски системи, ракети и боеприпаси, дронове и системи за противодействие на UAV, военна мобилност, изкуствен интелект, кибер и електронна война. Второ, те решиха да мобилизират повече публични и частни средства за нуждите на отбраната и да създадат нов европейски фонд до 150 милиарда евро, за да подкрепят държавите-членки при придобиването на спешно необходими оръжия. Трето, решихме да разширим практиката на съвместни инвестиции и съвместни покупки, за да стандартизираме оборудването и процедурите.

 „Това е повратна точка за Европа - каза Коща на пресконференция след срещата на върха. - И днес показахме, че Европейският съюз приема предизвикателството. Да изградим мощна европейска отбрана и да застанем рамо до рамо с Украйна. Защото в крайна сметка това, което всички искаме, което всички заслужаваме, за което всички работим, е мир и сигурност.

„Европа е изправена пред ясна и настояща опасност“, каза председателят на Европейската комисия фон дер Лайен на същата пресконференция, представяйки плана REARM Europe, план за Европа да придобие военния капацитет, необходим за противодействие на днешните заплахи. Това ще даде възможност за инвестиране не само във военната индустрия на страните от ЕС, но и в украинската отбранителна индустрия или за закупуване на оръжия, които веднага ще отидат в Украйна.

Планът може да събере до 800 милиарда евро. Не става въпрос за готовите пари, а за инструментите за получаването им. Тя ще представи конкретни законодателни предложения на следващото заседание на Европейския съвет в края на март.

Сред основните елементи на плана фон дер Лайен посочи:

временно предоставяне на по-голяма фискална гъвкавост на държавите членки, за да се осигури пространство за инвестиции в отбраната (тази безпрецедентна мярка може да отключи до 650 милиарда евро за отбранителната индустрия);

предоставяне на държавите членки на 150 милиарда евро под формата на заеми за ускоряване на съвместните доставки на оборудване от европейски производители, което ще спомогне за намаляване на фрагментацията на пазара на оръжия;

доброволно пренасочване на средства от други позиции на бюджета на Съюза към нуждите на отбраната, например тези, предназначени да изтеглят към отбраната по-слабо развитите региони на ЕС;

привличане на Европейската инвестиционна банка и частни инвестиции за отбранителни проекти, улесняване на достъпа до финансиране за иновативни стартиращи фирми и компании със средна капитализация...

Но в същото време брюкселските структури избягват думите „надпревара във въоръжаването“. Според Кая Калас, ЕС не бива да подценява собствената си сила, когато става дума за Европа, икономическата сила...

Най-дългият и провокиращ размисъл брифинг беше даден от френския президент Еманюел Макрон, който заедно с британския премиер Кийр Стармър пое ролята на координатор между ЕС, страните извън НАТО и САЩ. Той не изключи възможността за среща с Владимир Путин. Той говори за проучване на идеята за отваряне на собствен чадър за ядрено възпиране на Европа. В тясно сътрудничество с НАТО, разбира се.

Германският брифинг беше, както обикновено, по-кратък и емоционално по-сух. Въпреки че Германия беше представена на срещата от канцлера в оставка Олаф Шолц, вероятният бъдещ ръководител на германското правителство Фридрих Мерц беше активен в Брюксел този ден. Той се срещна с Макрон, както и с ръководителите на структурите на ЕС в Брюксел. Разбира се, и двете теми от дневния ред на срещата бяха обсъдени. Германия ще играе една от главните роли във въоръжаването на Европа.

А през деня пред полицейския кордон на подхода към двореца "Европа", където се събираха лидерите на страните, море от хора бе заобиколило едно стометрово жълто-синьо знаме, което напомняше основната причина, поради която през последните месеци и седмици в света се провеждат рекорден брой срещи на върха.

------------------

Брюксел

Александър Минеев, кореспондент на опозиционния вестник „Новая газета“