Гласът на България

България е разтърсена от шпионски скандали, но политици и служби се правят, че няма нищо

Генадий ГАБРИЕЛЯН

Шпионските игри в Лондон отдавна са нещо обичайно, но този случай заслужава специално внимание. В центъра на скандала са няколко български граждани, които дълго време са събирали разузнавателна информация в полза на Русия, докато британските разузнавателни служби не прекратиха дейността им. Сега те са признали вината си и очакват присъдите. Какво знаят за

това в самата България?

Под прикритието на лаборантка и декоратор

Тази история прилича на сценарий за постмодерен шпионски трилър: шестима души с български паспорти, с най-мирни професии, които никога не са преминавали специално обучение и са се озовали във Великобритания по различни начини, организират цяла разузнавателна мрежа, наблюдават журналисти и военни обекти, а в свободното си време водят съвсем обикновен живот.

Лидер на групата е 47-годишният Орлин Русев, бивш бизнесмен, работил в сферата на финансовите технологии. Той, според разследващите, е координирал операциите и е предавал данни на кураторите си. В дома на Русев е открито огромно количество специализирана техника за електронно наблюдение на стойност десетки хиляди лири.

В епицентъра на разследването се оказаха и неговият най-близък съратник - медицинският куриер Бисер Джамбазов и партньорката му Катрин Иванова, лаборант. Според британските разузнавателни служби, те са помогнали за вербуването на агенти и са поддържали логистиката на операциите. В списъка на обвиняемите е и Ваня Габерова, професионален козметик, която изглежда се е интересувала от допълнителна, сенчеста работа, освен от грижа за кожата. Шпионският ансамбъл е завършен от декоратора Тихомир Иванчев и Иван Стоянов, който е бивш състезател по смесени бойни изкуства. Всеки от тях е играл определена роля в тайните дейности на групата.

Особено интригуващ е фактът, че тайната дейност, както се оказа, се координира от австрийския бизнесмен Ян Марсалек - човек с изключително неясна репутация, който се укрива от правосъдието и според някои източници може да е намерил убежище в Русия. Между август 2020 г. и февруари 2023 г. Марсалек и Русев са си разменили 78 747 съобщения.

Според разследващите, групата е действала не само във Великобритания, но и в други европейски страни - Германия, Австрия, Испания и дори Черна гора. Техните дейности включват следене на видни разследващи журналисти, включително Христо Грозев* и Роман Доброхотов*, както и наблюдение на американски военни съоръжения в Германия, където са обучавани военни от Украйна.

Когато британските правоприлагащи органи разкриха тази мрежа, обвиняемите отрекоха вината си. Но по време на делото първи се предадоха Русев и Джамбазов, като признаха, че наистина са събирали сведения. По-късно към тях се присъединява и Стоянов.

Останалите трима - Иванова, Габерова и Иванчев - се опитаха да отричат всичко докрай, но съдебните заседатели не им оставиха шанс: на 7. март 2025 г. задържаните бяха признати за виновни. Сега и шестимата са заплашени с до 14 години затвор. Присъдите трябва да бъдат произнесени в началото на май 2025 г., а наказанието вероятно ще бъде тежко. Великобритания явно реши да изпрати ясен сигнал: тук шпионите няма да бъдат толерирани!

Сагата обаче продължава: в самия край на март бяха оповестени имената на още двама българи, част от разузнавателната мрежа, контролирана от Острова - служителката на една от авиокомпаниите Цветелина Генчева и някоя си Цветанка Дончева. Първата, живееща в София, използва работата си в авиационната индустрия, за да получава информация за частни полети на лица, представляващи интерес за шпионите. Дончева (известно е, че е работила като чистачка във фирма за почистване във Виена) е наела апартамент срещу апартамента на Христо Грозев във Виена и го е снимала. Освен това ѝ е било плащано да провежда антиукраинска пропаганда, включително поставяне на стикери на публични места във Виена. И двете жени не са официално обвинени в престъпления и, доколкото е известно, все още са на свобода. Разследването на предполагаемата им дейност в шпионската мрежа продължава.

Британският заместник-министър на вътрешните работи Дан Джарвис, както съобщи Би Би Си, обяви в парламента, че Русия ще бъде включена в групата на враждебните държави, сътрудничеството с които подлежи на разширени изисквания за регистрация.

Хората, изпълняващи поръчки за руската държава и нейните отделни структури във Великобритания, ще бъдат задължени да декларират връзка с Москва от 1. юли: от този момент ще започне да действа новият Механизъм за регистрация на чуждестранно влияние (FIRS). Британското правителство засега е решило да включи само Иран и Русия в групата с разширени изисквания.

Защо точно българи?

Приблизително една трета от 240-те места в Народното събрание на България са заети от депутати на прокремълски и популистки партии – Социалистическата партия, ултранационалистите „Възраждане“, „Величие“ и „Меч“, както и платформата „Има такъв народ“ (ИТН).

Българското общество живее в демокрация и пазарна икономика повече от тридесет години, но призраците на миналото не са изчезнали. Те не бродят из Европа, както плашеха манифестите, а са удобно разположени в съзнанието, влияейки върху възприятието за власт, икономика и история.

Русия: приятел, брат или опасен съсед?

Българите имат комплексно отношение към Русия, като към далечен роднина със съмнителни възгледи, но с пари. От една страна - освободител, от друга - непредвидим съсед, който във всеки един момент може да си спомни, че сте в неговата „зона на интереси“.

Мнозинството българи са прагматични: важното е да идват туристи, бензинът да е по-евтин, а политиката да е някъде далеч. Ако някой мисли, че комунизмът си е отишъл, но е обещал да се върне, това си е негова работа. За едни комунизмът е време на величие, фабрики и социална справедливост, за други – недостиг, репресии и политически контрол. Младите хора го възприемат повече като естетически феномен: старите панелки изглеждат като декори за сиромашки филми, а сърпът и чукът отдавна са се превърнали в ретро символика.

Докато младите избират свободата и интернет вместо носталгията по „стабилност“, а по-старото поколение продължава да разсъждава „колко беше хубаво, когато нямаше банани“, страната балансира между миналото и бъдещето. Така че има отлична перспектива за набиране на още млади авантюристи за изпълнение на задачи като случая в Лондон.

България нехае за своите „герои“

От първите дни на процеса в Лондон официална България демонстрира пълно безразличие към него. Впоследствие стана ясно, че властите в София не искат да настъпват руския съсед по пръстите на краката. Скоро след началото на процеса главният редактор на портала за разследвания Bird.bg Атанас Чобанов забеляза „странното мълчание“ на българската телевизия и държавните институции по тази тема. „Това е много притеснително, защото в крайна сметка имаме три големи телевизии, които трябва да се състезават и ако наистина влиянието на политически и олигархични кръгове и в трите е толкова силно, че не им позволява да отразяват разследването и процеса, всичко изглежда много зле“, отбеляза журналистът.

И този скандал наистина разкри едно дълбоко разцепление в българското общество. Докато елитите спорят за геополитика, много граждани се чувстват хванати между наративите за „атлантическа лоялност“ и „славянско братство“. Процесът в Лондон засили политическата поляризация в България. Прозападно настроените българи, често поддръжници на сегашното правителство, видяха арестите като доказателство за продължаваща дейност на руското разузнаване в България и Европа, вярвайки, че София трябва да засили контраразузнавателната си дейност. Проруските фракции, включително опозиционни партии и симпатизиращи на Кремъл медии, омаловажават историята, представяйки я като „мероприятие“ на британското разузнаване за дискредитиране на Русия и нейните съюзници.

Обикновените българи изобщо не се стреснаха от слуховете, че група от шестима техни съграждани работят за чуждо /руско/ разузнаване - хората продължават да спестяват за почивка в Гърция и повече се вълнуват от повишението на някои цени.

За тях тази история е като социален скандал за някой, който нарушава дрескода на премиера в театъра. Има някаква интрига, но тя е твърде далечна. Никой не се чуди защо техни сънародници с обикновени професии - от козметици до декоратори - изведнъж се оказват въвлечени в шпионска детективска история.

Междувременно парламентът и правителството се опитват да парират тази криза. В края на миналата седмица Народното събрание трябваше да изслуша премиера Росен Желязков, председателя на ДАНС Пламен Тончев и ръководители на цивилни и военни разузнавания за шпионския скандал във Великобритания за първи път след края на процеса, но изслушването беше отложено.

И това не е цялата картина. Още в началото на декември британският The Times публикува статия, в която свърза президента Румен Радев и бившия лидер на социалистическата партия Корнелия Нинова с обвинените в шпионаж български граждани на Острова. Според вестника те са твърдели, че имат „силни връзки“ с Радев и Нинова, както и с бившия зам.-председател на ДАНС.

Както отбеляза тогава Атанас Чобанов, „доказателствата за подобни връзки са неоспорими, тъй като се основават на съобщения, които шпионите си разменят по иззетите от тях телефони“. И едва на 31. януари президентът Радев направи изявление, че подобни твърдения „не се основават на никакви факти и са толкова абсурдни, колкото и манипулативната им злоупотреба“. „Всеки измамник може да спекулира с името ми, за да спечели лична изгода“, каза той в друг момент. Корнелия Нинова категорично отрече да познава обвиняемите. Що се отнася до депутатското запитване до премиера за евентуални връзки между шпионската група и български политици, то остана без отговор.

Проруската опозиция на свой ред поиска „доказателства“ и представи случая като опит на Англия да „вкара България в антируска истерия“. Първоначалните ѝ позиции бяха изразени от лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов в поздравително писмо до Доналд Тръмп по повод избирането му за президент, като от името на българите като цяло заявява: „За нас Русия е стратегически партньор и съюзник, с който трябва да имаме близки отношения“. Според него, целите на партия „Възраждане“ сега не могат да бъдат реализирани предвид „колониално-окупационния статут на страната ни“. Избирането на Тръмп обаче му дава надежда, че "не е далеч моментът, когато отново ще си върнем свободата да решаваме съдбата на България".

Ако търсите евтино шпиони и саботьори

Самата група е действала крайно непрофесионално – оставяла е доказателства за дейността си на обществени места и често е използвала комуникационни канали, които лесно могат да бъдат „пробити“. Според експерти обаче ерзац шпионажът и аматьорството, в които са хванати лондонските българи, не е случайност, а последователна стратегия. Един от новите модели на руския шпионаж, отбеляза заместник-генералният секретар на НАТО Джеймс Апатурай, цитиран от Foreign Affairs, е вербуването на престъпници или просто невежи млади хора и мигранти.

През май 2024 г. полските разузнавателни служби задържаха двама граждани на Беларус и Полша, обвинени в извършване на палеж. По-специално беше записан опит за подпалване на фабрика за бои във Вроцлав. Според вестник Rzeczpospolita, на обвиняемите са предложени 10 000 евро за това. Малко по-късно бяха арестувани още девет души по подозрение за саботаж и диверсии. Полският премиер Доналд Туск заяви, че тези действия са поръчани от руски служби.

Както отбелязва Foreign Affairs, действия, които на пръв поглед изглеждат незначителни, все повече стават част от хибридни операции срещу европейските съюзници на Украйна. Поставянето на стикери и рисуването на графити на ключови места в европейските столици често се координират с онлайн операции, които разпространяват снимки от тези места като доказателство, че Европа не подкрепя Украйна и че правителствата на тези страни по същество игнорират исканията на своите хора, като продължават да подкрепят Киев.

Безнадеждно ли е?

Самата България многократно е експулсирала руски дипломати за дейности, които според разузнаването на страната са несъвместими със статута им: най-малко десет души между 2019 г. и 2021 г., през март 2022 г. – наведнъж десет руски дипломати, които според тогавашния премиер Кирил Петков са участвали в „управление на хибридни атаки“ срещу висшите ешелони на властта в страната. През юни 2022 г. не по-малко от 70 руски дипломати и представители на техническия персонал бяха принудени да напуснат България - заедно с членове на семействата си напълниха цял самолет, специално долетян от Москва.

Много нашумя историята от пролетта на 2021 г., когато беше разкрита мрежа от действащи и пенсионирани български военни измежду служителите на Министерството на отбраната и Военното разузнаване. (По налична информация 30% от сегашните служители на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) са работили по времето на социализма.) Според информация на прокуратурата, основната фигура в нея е полковник от запаса Иван Илиев, който доскоро беше част от ръководството на българското военно разузнаване. Възпитаникът на школата на съветското разузнаване е ръководил събирането на информация за политиката на НАТО и ЕС в горещи точки в Европа, дейността на ЦРУ в България и задачите на Координационния център на НАТО във Варна. Твърди се, че куриер на Илиев е съпругата му рускиня. Все още няма информация за образувано наказателно производство по случая.

Русия винаги е гледала на България като на стратегически важна територия, а не като на равноправен партньор, казва Момчил Дойчев, известен наблюдател и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Русия продължава да се опитва да задържи България в своята орбита; разпалва вътрешни конфликти в българското общество - русофили срещу атлантици, леви срещу десни, консерватори срещу либерали. Руските структури финансират медии и социални мрежи, които разпространяват антиевропейски, антидемократични и антинатовски идеи. България практически няма политическа воля да се освободи от руското задкулисно, но все по-видимо влияние, продължава авторът. Днешните руски подставени партии открито се стремят да унищожат свободата и независимостта на България. Липса на противодействие на това от страна на българските разузнавателни служби, които вместо да разследват случаи на чужда намеса, в много случаи играят ролята на пасивен наблюдател или дори на прикритие. Ситуацията се усложнява много от факта, отбелязва статията, че България има „проруски президент“.

Друг известен анализатор - Огнян Минчев - също заявява: "Рискуваме да се срине парламентаризмът и да се установи прокремълска диктатура... Преди 35 години периодът от половин век на кремълски колониализъм в България като по чудо приключи. Но половината си замина, а половината остана."

----------------------

Авторът е кореспондент за Балканите на опозиционния руски вестник „Новая газета“