Гласът на България

За геополитическите прогнози на топ-шпионина Джордж Фридман от книгата му „Следващите 100 години“

Огнян МИНЧЕВ

Широката рамка на случващото се във и около Америка според Джордж Фридман - автор на "Следващите 100 години", основател и основна фигура в агенциите за геополитически анализ и прогнозиране /и шпионаж – б.р./ "Стратфор" и "Геополитикал фючърс". Основната теза на Фридман - Америка победи Русия в Студената война, която приключи не в 1989 г.,

а с поражението на Русия в Украйна. Поражение? Да, смята Фридман - Русия не можа да победи много по-малка и с много по-ограничени ресурси (включително военни) страна като Украйна. Максимумът, на който се оказа способна руската армия бе да завладее тясна ивица земя по източните граници на Украйна, въпреки първоначалните планове за победоносна "блицкрийг" в рамките на няколко дни или седмици, която трябваше да доведе до окупацията на Украйна и до редуцирането на Киев до марионетен режим, подобен на този в Минск - Белорусия. Оттук - изводът на Фридман е, че

Русия е претърпяла поражение - поражение от Америка

- сравнимо с поражението на нацистка Германия и Япония в 1945 г. И така както Америка реконструира - преизгради своите противници във Втората световна война като мощни и добре развити модерни индустриални държави, така и сега Америка ще се опита да изгради връзки на партньорство с Москва и да преизгради Русия като приятел на Вашингтон.

Звучи примамливо, но аналогията ми се струва твърде повърхностна - освен ако не е призвана да маскира определени по-дълбоко разположени намерения и стратегически цели. Русия може би е победена в общия геополитически смисъл на това понятие, доколкото тя вече не може да се противопостави пълноценно на Америка и на Запада дори и да притежава равностоен на Вашингтон ядрен потенциал. Да, Русия се провали в Украйна, преди всичко поради неспособността на Кремъл да оцени по достойнство мотивацията и енергията на Украйна да се конституира като независима - суверенна нация, да се изтръгне от своята роля на колония № 1 на руската империя. Да, след рухването на Съветския съюз Русия се провали в императивната необходимост да се модернизира, да преизгради своята икономика в съответствие с нивата на развитие на съвременните технологични революции, да инвестира в развитието на своя намаляващ човешки потенциал. Този провал е особено жалък предвид огромните ресурси, с които страната разполага. Вместо това, след като частично преодоля своята имперска фрустрация от разпадането на съветската империя, Москва бързо обслужи най-примитивните си традиционни инстинкти за имперска колонизация. Неглижира развитието на собствения си народ и територия и тръгна да завладява своите съседи - бивши колонии.

Русия препотвърди идентичността си

на чергарска империя,

която завладява нови земи, изтощава ги ресурсно и отново се "качва на коня" за да завладее нови.

Дотук с аналогиите между порзените Япония и Германия през 1945 г. и поразената от Америка и Запада в Студената война Русия. След 1989 г. - както и днес, след фиаското на Кремъл в Украйна - Русия не бе принудена да се промени така, както бяха принудени да го направят силите от Оста след края на Втората световна война. Напротив - през 90-те години Москва получаваше щедри финансови инжекции за да се реформира по свой вкус. Архитектурата на сигурността в Европа след края на комунизма се промени не само с разширяването на НАТО (нещо, което Кремъл винаги е разглеждал като "върховна подлост" на Запада спрямо Русия), а с изграждането на специален и привилегирован статут на партньорство между Вшингтон, Брюксел и Москва. След като Путин се върна към поведение на имперска ароганрност след речта си в Мюнхен от 2007 г., целият Запад се втурна да го омиротворява. Руската агресия срещу Грузия бе официално обявена за грузинска агресия спрямо марионетките на Москва в сепаратистките груински територии на Абхазия и Южна Осетия. Администрацията на Барак Обама даде карт бланш на Москва за нови имперски авантюри с политиката си на re-set - безусловно подобряване на отношенията с Москва без обвързващи условия.

След анексията на Крим и разпалването на гражданска война в Донбас от Путин през 2014 г. Ангела Меркел и Франсоа Оланд услужливо се притекоха на помощ на Кремъл с инициирането на безпринципните споразумения за "омиротворяване" на агресора и легитимиране на грабежа - Минск-1 и Минск-2. За благодарност

Кремъл организира и провежда

в огромни мащаби стратегия на хибридна война

срещу Европа и Запада, включваща истерична пропагандна война, системни подривни мероприятия на тайните си служби в Европа и целия свят. Атентати, терористични актове, дълбочинно инфилтриране на институции, манипулиране на политически процеси (като Брекзит) и т.н. Всичко това продължава с нарастваща мощ и усърдие до ден днешен, повече от три години след като Москва започна първата мащабна военна агресия на европейска територия след Втората световна война срещу Украйна. Това ли е поведението на една "победена" - според Джордж Фридман - страна? Къде тук виждаме аналогия с победените през 1945 г. Германия и Япония? И двете страни бяха заставени да се демилитаризират, да променят радикално политическата си система под американски диктат, да поемат отговорности за публична идейна, морална и политическа преоценка на своето минало и т.н. Какво от всичко това се е случило - по един или друг начин - в Русия след 1991 г.? Преизграждането на Германия и Япония с усилията на Америка започна след пълномащабната ревизия на тяхната близка история и след поемането на гаранции за поведение на геополитическо подчинение. Къде виждате и най-малката следа от подобен процес в Русия, преди Стив Уиткоф и другите емисари на администрацията във Вашингтон да тръгнат на преговори с Путин в Москва. Като казахме Путин ... Той ли ще се превърне в "новото лице" на Русия след 25 години лидерство на имперски ревизионизъм, практикуван с все по-голяма арогантност от Москва?

Очевидно е, че анализът на Фридман за

"победената Русия", на която ще бъде подадена ръка

както на Германия и Япония след 1945 г.

няма по-голяма стойност от една литературна метафора. Не може да се оспори провалът на Кремъл с практическото фиаско на агресията в Украйна. Но това е факт, който стои далеч от една въможна оценка за цялостно поражение на стратегията за имперско възраждане. Русия е държава, развиваща мащабна военна икономика. Нейните специални служби продължават да извършват организирани дейности по целия спектър за дестабилизация на непросредствените съседи на Москва в източна Европа, както и на много други места по света. Потенциалът на Русия за рецидиви на агресия срещу по-малки и уязвими страни, особено в нейната периферия се увеличава, а не намалява с "поражението", което Фридман наблюдава. Рано е да се обявява Русия за победена страна - за победена имперска реваншистка сила. Не съм изобщо сигурен, че за страна с подобен огромен потенциал - териториален, ресурсен, военен (включително ядрен) - може да се говори за цялостно геополитическо поражение. Но във всеки случай, за да бъде оправдан един завой на 180 градуса на официалната политика на Вашингтон по отношение на Москва, какъвто наблюдаваме през първите 100 дни на администрацията Тръмп, Русия трябва да премине отново през основни промени на своето държавно и политическо устройство. Да поеме отговорност за всички нещастия и престъпления, извършени от режима на Путин и да предостави гаранции за отказ от имперски ревизионизъм и агресия в своето международно поведение.

Дотогава основният извод на Джордж Фридман си остава в най-добрия случай твърде преждевременен и оптимистичен.