Гласът на България

Някои особености на американското национално скудоумие

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Що за птица е Доналд Тръмп? Президентът на САЩ е „бял, пухкав и добър“ в понеделник, във вторник е кисел и начумерен – нещо типично и за неговата зодия „Близнаци“. Зеленски и европейските лидери обаче са добре запознати с това. В очите на експертите „срещата на върха САЩ-Украйна-Европа във Вашингтон“ беше крачка напред след срещата на

върха САЩ-Русия в Анкъридж, за която само мързеливите не наругаха Тръмп. Най-образният израз на случилото се в Аляска беше даден от сенатора демократ Ричард Блументал: „хамбургер без пълнеж“. Основното нещо, за което беше обвинен президентът, беше приемането на руския наратив: необходимо е мирно споразумение, а не незабавно прекратяване на огъня. Споразумението „трябва да узрее“, „първопричината“ трябва да бъде елиминирана и т.н., и т.н. Междувременно ще продължим войната. Тръмп сякаш вярва в добрите намерения на Путин, точно както някога Буш-младши, гледайки го в очите видял „душата му“ в тях. Пресата улови забележката на Тръмп към Макрон, когато микрофоните още не бяха включени: „Мисля, че Путин иска да сключи сделка с мен (разбирате ли това?), колкото и безумно да звучи.“ Европейците изобщо не са убедени в това. В понеделник канцлерът Мерц подчерта: „Всички бихме искали да видим прекратяване на огъня“. Той добави, че не може да си представи тристранна среща „без прекратяване на огъня“ и призова Тръмп да „се опита да окаже натиск върху Русия“. Тръмп заяви, че вече е „разрешил“ 6 други конфликта за 6 месеца и че това е възможно без прекратяване на огъня. След това Макрон се опита да представи прекратяването на огъня като идея на Тръмп: „Вашата идея да поискате примирие или прекратяване на огъня, поне за да спрете убийствата, е необходимост и всички ние я подкрепяме.“

Тръмп призна пред европейските лидери, че е смятал, че този конфликт за „един от най-лесните“ за разрешаване, но „всъщност се оказа един от най-трудните, много труден“.

По този начин той отговори на обвиненията, че е обещал да направи всичко за 24 часа, за един месец, преди Великден, за три месеца, за шест месеца“, но на практика не успя да се придвижи и на милиметър по-близо до мира.

Не е ясно какво се случва и с гаранциите за сигурност. На въпрос какви гаранции за сигурност иска, Зеленски отговори на репортерите: „Всички“. Британският премиер Стармър обяви създаването на така наречената коалиция на желаещите (да помогнат на Украйна) и готовността да изпрати войски от тези страни за поддържане на мира, след като страните постигнат споразумение. Между другото, освен участващите в срещата на върха страни, общо 10 държавни глави обявиха готовността си да изпратят свои войници в Украйна. Тръмп обяви, че Съединените щати ще участват в това, което силно вдъхнови гостите му. Но на следващата сутрин той заяви в интервю за Fox, че дава президентските си гаранции, че нито един американски войник няма да стъпи на украинска земя, с изключение на изпращането на пехота. Съединените щати са „готови да окажат помощ“ с евентуална подкрепа „от въздуха“. Подробностите са неясни. Тръмп си спомня обещанието си към избирателите да избягва дълги и скъпоструващи военни операции на САЩ след Ирак и Афганистан.

Обобщавайки срещата на върха във Вашингтон, трябва да признаем, че въпреки цялостната положителна атмосфера и „приятните факти за пресата“, липсата на конкретни подробности (за териториалната сделка, преговорите между Москва и Киев, подробности за международната подкрепа за Украйна и др.) не ни позволява да кажем, че страните са се приближили до постигането на мир.

Но, все пак, нека отчетем важното – на разговорите на Тръмп със Зеленски и европейските лидери във Вашингтон се случи „промяна на течението“, основното е, че ходът беше направен в правилната посока.

Какво движи Тръмп в неговите действия? Обикновено се казва, че 47-ият президент е нетърпелив да получи Нобеловата награда за мир. Но в интервю за Fox той очерта друг стимул:

„Знаете ли, ако мога да спасявам 7000 души седмично (украинци и руснаци) от смърт... Искам да се опитам да стигна до Рая, ако е възможно. Чух, че не се справям добре. Но ако мога да стигна до Рая, това е една от причините.“

Разбира се – „блажени миротворците“, драги Доналде. Но дали е възможно някой като теб да скочи от „списъка на Епщайн“ направо в „списъка на свети Петър“? Спомни си какво пише в същата тая Книга: „ а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето“...