Гласът на България

Как през август 1920 съветска Русия бе разбита от Полша. 200 000 болшевики в плен!

Виктор ПОСТНОВ

Историята на съветско-полската война потвърждава: прекомерната вяра в непобедимостта на собствената армия и слабостта на противника ще доведе до авантюристични решения, чието следствие е неочаквано поражение точно в момента, когато победата изглежда неизбежна. Преди 105 години, през август 1920 г. полската армия освобождава от червените Брест, който те са окупирали на 1 август, и създава заплаха от обкръжение на войските на Западния фронт. Съветско-полската война, започнала на 25 април 1920 г., е пълна с неочаквани обрати:

полското настъпление в Украйна води

до изоставянето на Киев от Червената армия

на 6. май и отстъпването ѝ на левия бряг на Днепър, но не води до нейното поражение.

Решителната офанзива на Западния и Югозападния фронт, започнала през юни, доведе до тежко поражение на полската армия в Украйна и Беларус. На 21 юли 1920 г. главнокомандващият Сергей Каменев докладва на Революционния военен съвет на републиката: „Очаквам, че Западният фронт със силите на останалите си три армии ще се справи със задачата за окончателно поражение на Полша, ако тя не получи значителна подкрепа от Румъния и Латвия.“ Той предлага да се изтегли четвърта армия на фронта в резерв, за да се противодейства на вероятната заплаха от Латвия. Това беше груба грешка на главнокомандващия, въпреки че в този момент развитието на събитията оправдаваше най-смелите планове на Червеното командване.

На 25 юли съветските дивизии окупират Волковиск, на 27 юли Пружани близо до Брест и Осовец, на 29 юли Ломжа. На 1 август Червената армия влиза в Брест, на 3 август в Остров, а на 6 август в Остроленка. В същото време боевете от началото на август показват, че полската съпротива се е увеличила и в продължение на седмица войските на 16-та армия и Мозирската група не успяват да форсират река Западен Буг, пише историкът Михаил Мелтюхов.

В югозападната част 1-ва конна армия е затънала в битката за Лвов близо до Броди и Радзивилов. На 30 юли в Бялисток, по инициатива на Москва, се провежда Полският революционен комитет, ръководен от Юлиан Мархлевски и Феликс Дзержински, който обявява създаването на Полската съветска република. На 10 август Карл Радек е включен в състава на Полския революционен комитет и Полското бюро на Централния комитет на РКП (б).

Варшава използва създаването на Полския революционен комитет за пропагандни цели, като подчертава, че болшевиките се стремят да лишат Полша от независимостта ѝ и да установят съветски режим в страната, особено след като мирните предложения на съветската страна предлагат да се намали полската армия до 30 000 войници и офицери.

В същото време ръководителите на полската държава и военно командване се стремят да укрепят армията и да създадат условия за преминаване в настъпление. Планът за контраатака, одобрен на 6 август, предполага, че Червената армия ще бъде сломена, покривайки Лвов и нефтените находища в района на Дрогобич, отблъсквайки атаката на Западния фронт по Висла и нанасяйки мощен удар по фланга и тила на войските, настъпващи към Варшава. За тази цел полското командване набързо сформира нови части и прехвърля значителни сили към Варшава от Лвов и други посоки, както и от границата с Германия. Армията е подсилена и с доставки на оръжие от Франция и Англия: през юли и август Полша получава 600 оръдия и около 70 танка.

Ситуацията за Червената армия се усложняваше от дължината на комуникациите ѝ, значителните загуби и липсата на координация: 1-ва кавалерийска армия не изпълни директивата на главнокомандващия за прехвърляне на Западния фронт.

На 10 август обаче командирът на Западния фронт Михаил Тухачевски издава директива, според която неговите части (16-та армия, за негово щастие, не е изтеглена в резерв) трябва да преминат Висла на 14-15 август. Настъплението на запад продължава.

„Чудото на Висла“

Червените дивизии полагат последни усилия да достигнат Висла и на места дори превземат плацдарми на левия ѝ бряг. На 14 август обаче полската 5-та армия започва контранастъпление, кавалерията ѝ нахлува в Цеханов, където се намира щабът на 4-та армия на Западния фронт, нарушавайки контрола над войските, действащи близо до Варшава. Въпреки това съветските лидери все още се надяват да превземат полската столица. В същия ден Ленин пише до заместник-председателя на Революционния военен съвет Ефраим Склянски: „Попитайте го (Каменев) сега и ми дайте отговор... от политическа гледна точка е изключително важно да довършим Полша... Трябва да натиснем: на всяка цена превземете Варшава за 3-5 дни.“

На следващия ден председателят на Революционния военен съвет Лев Троцки призовава войниците и командирите на Червената армия: „Червени войски, напред! Герои, към Варшава!“

Но ситуацията на фронта се променя драстично. Полската ударна група проби бариерата на Западния фронт, която прикриваше настъпващите към Варшава части. Сега Западният фронт на Тухачевски се разпадаше, което, разчитайки на прехвърлянето на 1-ва кавалерия и пристигането на подкрепления от тила, не създаваше достатъчно резерви, способни да парират евентуални контраатаки на противника. Съветският военен специалист Владимир Меликов пише, че на 300-километровия фронт има само една резервна дивизия. (Владимир Меликов. Марна, Висла. Смирна. Москва, 1922. Страница 220).

На 16 август полските войски започват настъпление в сектора Цеханув-Люблин. Същия ден ударната група на Пилсудски, пробила слабия фронт на Мозирската група, бързо напредва на североизток от линията на река Вепш. След като получава информация за засилената активност на противника, неговото командване и командването на съседната 16-та армия, нямайки достатъчно информация, приемат, че контраатаката е с локален характер, което дава на полската армия значителна печалба във времето и инициативата. Поляците започват бързо настъпление към Брест, за да отрежат и обкръжат основните сили на Западния фронт. Чувствайки заплахата от обкръжение и поражение, съветското командване се стреми да създаде отбранителна линия по Западния Буг и Липовец, но не разполага нито с достатъчно резерви, нито с време за мащабно прегрупиране. На сутринта на 19 август части от Мозирската група са изтласкани от Брест-Литовск. Прехвърлянето на дивизии на 16-та армия се проваля: поляците, които са взели инициативата, заемат преди съветските части изгодните линии, определени за отбрана.

На 20 август полските войски окупират линията Брест-Литовск, Високо-Литовск, реките Нарев и Западен Буг, създавайки заплаха от обкръжение на основните сили на Западния фронт.

На 17 август командването на Западния фронт нарежда началото на „прегрупиране“ на части на изток: започване на отстъпление, без да се обявява на глас, опитвайки се да отстранят армиите си от атаката.

Събитията продължили да се развиват изключително неблагоприятно за Червената армия. На 22 август поляците превзели Остроленка, на 23 август - Бялисток. Близо до Колно 15-та и 8-ма полски дивизии окончателно спрели опита на 4-та съветска армия да пробие на изток. Пет стрелкови дивизии от 4-та и 15-та армии, изчерпали силите си и почти напълно изразходвали боеприпасите си, преминали германската граница на 25 август и били интернирани. Дивизиите на 3-ти кавалерийски корпус се опитали да пробият до 26 август, но изчерпали боеприпасите си, и те били принудени да избягат в Източна Прусия. В боевете за Варшава полските войски загубили 4500 убити войници и офицери, 10 000 изчезнали и 22 000 ранени, но Червената армия загубила 60 000 души само в плен, пише историкът Михаил Мелтюхов.

Съветско-полските преговори, възобновени в Минск на 17 август, протичат изключително бавно. Съветската делегация се стреми да установи границата по линията Кързън, с някои отклонения в полза на Полша при Бялисток и Холм, а полската делегация – по линията, посочена в съветското изявление от 28 януари 1920 г. Москва продължава да настоява Варшава да намали армията си до 50 000 войници и офицери в рамките на един месец (като се планираше да се оставят „не повече“ от 200 000 бойци на Червената армия на границата), да създаде работническа милиция, да прехвърли излишните оръжия на Червената армия и да спре производството им. РСФСР също така искаше да забрани на Полша да допуска враждебни сили през територията си и да получава военна помощ от чужбина. След оттеглянето на страните, Червената армия трябваше да бъде изтеглена към „линията Кързън“, а полските войски на 50 км на запад.

Поляците отхвърлиха тези условия. РСФСР, опасявайки се от координирането на усилията на Полша, армията на генерал Пьотр Врангел, настъпваща в Северна Таврида, и украинците на Симон Петлюра, се съгласиха да преместят преговорите в Рига, надявайки се да постигнат мир или поне примирие по-бързо.

От война към мир

Тежкото икономическо положение в Съветска Русия и продължаващите военни операции срещу Врангел принуждават Москва да засили дипломатическите си усилия. На 12 септември съветската делегация пристига в Рига за преговори. Варшава настоява границата да бъде преместена на линията река Збруч - Ровно - Лунинец - западно от Минск - Вилейка. На 3 октомври ръководителят на съветската делегация Адолф Йофе получава телеграма от Политбюро: „След първия Ви разговор с Домбски беше решено да се приеме границата, която минава директно на изток от железопътните линии Лида-Барановичи и Лунинец-Ровно.“ В резултат на това линията ѝ е изместена в различни райони с 60 - 90 км на изток от първоначалната.

В речта си на 9-та партийна конференция в края на септември 1920 г. Ленин признава: „Въпреки това претърпяхме огромно поражение. Колосална армия от 100 хиляди души е в плен или в Германия.“

На 12 октомври емисари на Полша, Съветска Русия и Украинска ССР подписват споразумение за примирие. Страните взаимно признаха независимостта, отказаха се от намеса във вътрешните работи и се отказаха от враждебни действия. РСФСР се ангажира да върне на Полша културните и исторически съкровища, отнети по време на Първата световна война. Съгласно мирното споразумение Полша получи териториите на Западна Украйна и Западна Беларус с население от около 14 милиона души. Това споразумение стана основа за Рижския мирен договор, подписан от Полша, РСФСР и Съветска Украйна на 18 март 1921 г.

Подписването на мирния договор не премахна взаимното недоверие между страните. Москва и Варшава взаимно се подозираха във враждебни намерения, които от време на време се потвърждаваха във военни и пропагандни действия в съседни територии.

Поражението при Варшава травмира значителна част от съветското военно и политическо ръководство, включително Йосиф Сталин, член на военния съвет на Югозападния фронт. Според много военни служители, именно неговата мудност при прехвърлянето на две армии на Западния фронт е една от причините за поражението при Варшава.

Желанието за реванш повлиява съществено на външната политика и военните планове на СССР. То е окончателно осъществено на 17 септември 1939 - Червената армия навлиза на територията на Западна Украйна и Западна Беларус, когато основните сили на полската армия се сражават с Вермахта. Думите на народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов за „уродливото дете на Версайския договор“, рухнало под удара на Червената армия и Вермахта, отразяват не само неговото злорадство. Антиполските настроения са силни и сред постсъветския елит на Русия.

Трагедията на пленничеството

Отделна история е съдбата на повече от 200 000 войници и командири от Червената армия, пленени през 1919-1920 г. Екзекуциите на бойното поле, малтретирането, болестите и гладът в лагерите се превръщат в претекст за политически спекулации. Безскрупулни публицисти съобщават, че от 60 хиляди до 100 хиляди затворници са загинали и налагат гледната точка, че екзекуциите на полски военнопленници, чиновници и цивилни в Катин, Медное, Пятихатки и други места за задържане в СССР през 1940 г. са заслужено възмездие за 1920-1921 г. Историците Генадий Матвеев и Виктория Матвеева обаче, след като са проучили подробно документите на руски, украински и полски архиви, съобщават в своето изследване „Полски плен“, че през 1919-1921 г. между 25 000 и 28 000 войници и командири от Червената армия са загинали в полските лагери.

Но и днес периодично се чуват силни обвинения срещу Полша с преувеличени цифри за броя на смъртните случаи.