Гласът на България

Един бесарабски българин – премиерът Малинов – е автор на Манифеста

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Днес, 22. септември, когато празнуваме своята независимост редом с другите европейски народи, си припомняме и почитаме и Александър Малинов – велик българин от Бесарабия, родом от Болградски регион, който остави ярка следа в новата българска история. Като министър-председател начело на правителството през 1908 г., именно А. Малинов е авторът на текста

на Манифеста за обявяване независимостта на България. Той го подготвя в навечерието на историческия ден, а на 22. септември във Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифеста в църквата „Св. 40 мъченици“. По-късно същия ден Малинов лично прочита манифеста и пред събралото се множество на Царевец. С акта от 22. септември 1908 г. България отхвърля последните окови на васалитета и се заявява като равноправна европейска държава – политическо дело, последователно следващо заветите на революционерите.

Най-страшната угроза за независимостта на България!

Днес, 117 години по-късно, нека си дадем сметка откъде идва най-страшната угроза за независимостта на България. Да, тя идва от неумъртвената Империя на злото, която продължава да „произвежда“ и изнася в чужбина пълния асортимент от еманации на Злото: кръвопролитни войни, диверсии, политически убийства и заговори, злокачествена корупция, кибер-атаки и прочие и прочие… Всички сме очевидци как, поставяйки ни първо в енергийна зависимост и произтичащите оттам корупционни парични потоци, неосталинистите в Москва поставиха под свой контрол почти всички политически партии в България. Най-големият им успех – който е и най-позорен за всеки честен българин – е инсталирането в Президентството на откровена руска матрьошка като псевдо-президента Гумен Гадев. Откровените политически циреи – Копейкиновци и Рубльовци – са по-малкият проблем. По-големият е прикритата зависимост от Кремъл на лидерите на големите основни партии у нас.

Благодарността е хубаво, благородно чувство.

Но трябва да проумеем, че Русия е азиатска империя, която от векове е водена от свои егоистични сметки и интереси. Основната ѝ цел от времето на Екатерина са били и си остават Проливите и излазът към топлите морета. А „освобождението на православните и славянски братя – българите“ е просто благовиден претекст, благородна маска пред лицето на озъбената сибирска мечка-стръвница.

Задай си въпроса, българино: А защо Русия не ни освободи по-рано, след като води поне 8 войни срещу Османската империя; и при всяко нахлуване на Балканите българските земи и стопанства бяха буквално опустошавани, а стотици хиляди българи насилствено биваха отвлечени в Бесарабия?!

Ето защо – след Априлското въстание, което удари силно камбаната на заспалата съвест на Великите сили, бе свикана Цариградската посланическа конференция, която взе решение за създаването на автономна България, върху почти цялото ни етническо землище. Това решение бе изключителен успех за българското национално-освободително движение, щедър плод на усилията на Раковски и Левски и всички поборници.

Но тогава вечно гладната за чужди земи Русия щеше да остане с пръст в уста! Затова небезизвестният граф Игнатиев бе пратен при султана, за да му внуши да не изпълнява решенията на Конференцията. И така Москва да има повод да обяви война, за да не изтърве последния шанс да си създаде Задунайская губерния. Както и стана…

Не се заблуждавайте, добросърдечни българи – не само руските управници в Москва, редовите руснаци също не питаят към вас някакви „братски чувства“, камо ли любов. Особено след влизането ни в НАТО и ЕС и най-изпадналият руснак изпитва към само завист, презрение и неприязън към нас – защото сме отказали да им бъдем покорни слуги. Ами че те са богоизбран народ, кои сме ние, че да им се изплъзваме от питонската прегръдка?!

Ето ви и един по-пресен пример за „братските чувства“ на руснаците към българите. След началото на голямата война срещу Украйна, сред окупираните области попадна и Таврия – там където живее голяма българска диаспора. Какво направиха рашистите? Забраниха в местните училища да се учи български език!

А колко българи бяха избити при руските безогледни бомбардировки срещу цивилни украински жители? Най-фрапищ е случаят с убийството на четиримесечното бебе Трофим Гайдарджи и неговата майка, бесарабски българи от Одеса. По-късно, оцелелият баща Сергей Гайдарджи дари играчките и снимки на детето си, с които бе устроена покъртителна изложба във Вашингтон, за да могат хората да видят и разберат каква ужасна трагедия е това…