Гласът на България

До 2014 година Сергей Стороженко командва бригада от ВСУ. После дезертира, но…

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Купянск.   Тук руската офанзива се превърна в една от най-големите катастрофи във войната - изтощителна кампания, която поглъща цели бригади, без да носи съществени придобивки. Фактът, че тези безплодни, но кървави усилия се водят под командването на генерал, който някога е бил украински офицер, започва да поражда зловещи съмнения сред руските редици.

Откакто бяха изтласкани назад след украинската контраофанзива в края на 2022, руските армии многократно се хвърляха срещу украинските отбранителни линии в различни посоки край Купянск, но всяка от тях се превърна в гробище за тях. Край Синковка бронетанкови колони се опитаха да пробият, но украинските контраатаки и артилерия принудиха повечето да отстъпят. Горските пояси са осеяни с унищожена техника и загинали руснаци, докато рейдовете на украинските специални сили държат руснаците приковани. На юг, при Пищане, руският опит да разцепи украинските сили на две се превърна в касапница чрез прочутата фуния. Там руснаците наливат пехота в тесен коридор, само за да бъдат унищожавани от украинска артилерия, дронове и засади от три страни. Всеки опит да разширят коридора се е провалил, оставяйки подразделенията недоокомплектовани, изтощени и лесна плячка. На север от Купянск в руския плацдарм руснаците успяха да завземат Двуречна след месеци изтощителни атаки, но това се оказа без смисъл. Бронетехниката не може да премине река Оскил и да поддържа настъпление, а украинската огнева мощ блокира всякакъв пробив. Резултатът е статичен плацдарм, където руската пехота просто се влива и бива унищожавана без перспектива за оперативен успех, въпреки частични придвижвания на югозапад, при които повечето руски войници са ликвидирани, още преди да достигнат града. В крайна сметка Русия е изхарчила 22 месеца, поне 2 комбинирани армии и над 13 000 войници в направлението Купянск за нищо освен кръв и пепел. Украинската артилерия, авиация и дронове поразяват не само фронтовите линии, но и тиловите логистични центрове, а удължените руски линии за снабдяване допълнително задушават офанзивата. Това, което трябваше да бъде блиц настъпление към Харковска област и елиминиране на големия украински плацдарм източно от Оскил, се превърна в безкрайна касапница с нарастващи всеки ден жертви.Тази катастрофа поражда странни спекулации.

Възможно ли е командирът на тази офанзива, генерал-лейтенант Сергей Стороженко, всъщност да е най-добрият украински шпионин? Стороженко някога беше уважаван украински офицер, командир на 36. морска бригада. Но по време на руското превземане на Крим през 2014 той дезертира. Свидетели твърдят, че е насърчавал подчинените си да предадат оръжието и да минат на страната на Русия, макар по-късно да твърди, че просто е подал оставка. Седмица след фалшивия референдум получава руски паспорт и скоро оглавява руска бригада. До 2022 вече командва 35. Армия, нахлула в Харковския регион, която претърпява унизителен крах при Изюм. Вместо наказание, през 2023 година той е повишен в генерал-лейтенант, след като фалшиви доклади прикриват пораженията, и получава командването на Шеста армия, която сега се мели на кайма край Купянск. Под командването на Стороженко руските загуби са наистина катастрофални. Неговата армия многократно е хвърляна във фронтални атаки, които украинците описват като безсмислени вълни от жива сила. Жертвите са толкова големи от началото на купянската офанзива, че дори някои руски анализатори шепнат за умишлен саботаж. Миналите му провали само подсилват подозренията. Поражения при Изюм, застой в Курск, а сега пълна катастрофа при Купянск. Украинците се шегуват, че ако не е техен шпионин, той явно още има връзки с украинската армия, защото е странно руски командир толкова последователно да унищожава собствените си сили.