Гласът на България

Една зашеметяваща прогноза на разследващия журналист Христо Грозев

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Ако всичко върви с това темпо, което виждаме сега, аз предвиждам кинетична победа на Украйна - до края на тази година, казва българският журналист Христо Грозев в интервю за UA. Но при условие, че западната помощ продължи със същото темпо. Но след поражението си на фронта, рашистите ще активизират изключително хибридните си операции. 

Победа… имаш предвид с освобождаването и на Крим, и на Донбас? Така ли да разбирам, г-н Грозев?

- Да. Знаете ли, дори мисля, че освобождаването на Крим е по-вероятно от това на Донбас.

Защо?

- Защото мотивацията на украинците спрямо Крим е толкова силна, че съм уверен - именно той ще бъде приоритет. Но ако мога да цитирам не собственото си мнение, а мнението на един от наемниците, с които периодично разговарям, за да чуя тяхната гледна точка. Той преди беше голям оптимист - „днес сме тук, утре сме в Киев, вдругиден вече празнуваме“ и така нататък. А последния път, когато го попитах: „Какво мислиш, какво ще стане сега?“, той ми отговори: „До края на годината войната ще е приключила, но животът в Русия никога вече няма да стане по-добър.“

Да допуснем, че Украйна постига победа. Какво, според теб, ще се случи в Русия? Гражданска война? Ще свали ли поражението Путин?

- Мисля, че да. Но ако цялата руска върхушка - политическата, макар че тогава политическа върхушка вече няма да има, защото ще бъде напълно компрометирана - ако икономическата и дори силовите елити действат в собствения си интерес, тогава те ще трябва да предложат на света приемливо решение.

Тоест?

- Решение, което не е диктатура, а съдържа съществен демократичен елемент - за да се договорят със Запада. Да постигнат споразумение за помощ, дори за нещо като план „Маршал“, който ще бъде не само за Украйна, но и за Русия.

Значи се надяваш, че икономическата и силовата върхушка в Русия ще започнат да действат според собствения си интерес?

- Да. Много се надявам. Разбира се, по време на война разследващият журналист може да направи много повече.

В какъв смисъл?

- В смисъл, че работата му става, така да се каже, „на стероиди“ - тя е изключително търсена. Не само от зрителите и читателите, но и от правоохранителните органи.

Тоест, журналист може дори да промени хода на бойните действия?

- Абсолютно. Но за това е по-добре да се говори след войната - за да не се излагат на опасност онези журналисти, които реално са успели да направят това.

Да, и остава въпросът - къде е границата на журналистиката по време на война?

- Именно. Във всяко разследване има момент, в който трябва да решиш за себе си - да кажеш истината или да спасиш нечия свобода или живот. По време на война тези избори стават много по-чести и по-тежки - понякога всекидневни.

И все пак, защо твърдиш, че разследващата журналистика е толкова търсена?

- Защото дори международни органи като Международния наказателен съд и прокуратури на различни държави се обръщат към журналистите, за да допълват информационните си квоти. Те просто нямат такава мрежа и присъствие в други страни - юридическите граници не им позволяват да разследват на чужда територия.

Имаш предвид, че държавните разследващи органи реално се обръщат към вас, журналистите?

- Да. Например получих писмо от прокуратурата на Германия - те ми писаха: „Четохме вашето разследване. Можете ли да споделите някои от данните, защото виждаме потенциални нарушения на човешките права и военни престъпления?“

Значи - работа „на стероиди“. А от гледна точка на достъпа до данни - по време на войната по-трудно ли е да се прониква в мрежите, или напротив, сега има повече хаос и пропуски?

- И двете. Има опит от страна на държавата да подчинява корупционната система за търговия с данни - да я държи под контрол. Но в същото време същите хора, същите ФСБ-агенти и полицаи, които продават информация, не знаят какво бъдеще ги чака - ще имат ли пари, колко ще струва рублата след два месеца. И затова се опитват да изкарат колкото могат сега. В резултат на това сега дори е малко по-лесно да се добиват данни.

А има ли саботаж - вътрешни симпатизанти, които нарочно изнасят информация?

- Да, и все по-често. Ще дам пример. Наскоро търсех информация за високопоставен офицер от ГРУ. Очаквах, че когато източникът види името, ще откаже. Вместо това получих отговор: „Да, ще ви я предоставим с удоволствие - и със съвсем малка отстъпка.“

Невероятно.

- Хората са различни. А войната е време на кражби. Корупцията и в руската армия расте - защото „войната всичко прощава“.

Дай пример.

- В началото на войната някои генерали от ГРУ решиха да създадат своя алтернатива на „Вагнер“ - собствена частна военна компания, ръководена от техни роднини. Така се появи „Вагнер 2“, която получи същите бюджети, каквито иначе щеше да получи оригиналният „Вагнер“. 90% от тези пари бяха откраднати, преди дори да стигнат до фронта.

Тоест - мъртви души, както при Гогол?

- Точно така. Никога не съм мислил, че ще видя това, което Гогол описваше - но ето, видях го.

Нека продължим темата за разследващата журналистика. Засилва ли Русия своята шпионска и диверсионна активност на Запад по време на войната?

- Да, и именно затова прави повече грешки. Затова и чуваме толкова често за арестувани шпиони, за провалени резидентури. Почти всяка седмица идват новини: „Арестуван агент тук, разобличен там.“

Тоест, колкото повече натискат, толкова повече грешат?

- Да. Преди имаше много повече шпиони - но след разобличенията на хора като Боширов и Петров, след техните паспорти бяха разкрити още десетки агенти. После, когато Русия започна да убива и трови хора в чужбина, Западът започна да гони шпионите под дипломатическо прикритие. Така Русия изгуби около 600 агенти само в Европа.

Сега какво - обучават нови?

- Опитват се, но това е трудоемко и бавно. Или използват „спящи агенти“, които трябваше да живеят тихо, с прикритие в университети, фирми, туристически агенции. Но сега ги активират, пращат ги да вербуват, снимат, саботират. И именно тогава допускат грешки.

И колко от дипломатите по посолствата всъщност са шпиони?

- Около една трета. При нормални държави са до 10%, Русия има поне три пъти повече.

И западните служби ги знаят?

- Да. Вече 95% от тях са идентифицирани - защото западните служби започнаха да използват същите отворени източници и течове на данни, които ползваме и ние, журналистите.

И накрая - очакваш ли, когато Русия осъзнае, че губи кинетичната война, да усили саботажа, кибератаките, терористичните действия?

- Абсолютно. Когато загубят фронтовата фаза, те ще преминат изцяло към диверсионно-подривна дейност. Засега техните хакери и дезинформационни структури са съсредоточени върху бойното поле в Украйна. Но когато се освободят оттам, ще се насочат към дестабилизация на Запада - това ще е единственият им начин да компенсират унижението от поражението.

А има ли опасност за опозиционери и журналисти на Запад?

- Да. Когато няма репутационна цена и когато някой иска да докаже лоялност към шефа си, той е способен на всичко. Затова можем да очакваме от руски офицери самоволни действия - отмъщения, покушения, дори без заповед. Структурата на насилието вече не е контролирана. Това е много опасно.

И затова си напуснал Виена?

- Да. Виена е отдавна пълна с шпиони - но днес насилието е децентрализирано. Преди всичко минаваше през групи като Боширов и Петров, които можехме да проследим. Сега има десетки криминални групи, с които Кремъл работи. И става все по-трудно да се предвиди откъде ще дойде ударът.

Последен въпрос. Твоята лична прогноза за хода на войната?

- Формулата е сложна, но всичко зависи от това доколко Западът ще продължи да помага на Украйна. Ако тенденцията остане същата, виждам кинетична победа на Украйна до края на годината - с освобождаване и на Крим, и на Донбас. И пак казвам: мисля, че Крим ще бъде освободен по-скоро от Донбас, защото мотивацията за това е несравнимо по-силна.

---------------------

С посредничеството на Светослав Пинтев и „Фактор“