Гласът на България

Ядосани чекисти лесно могат да сменят властта в Кремъл

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Кремъл.   Гражданска война може да избухне в Русия поради натрупани социални, икономически и политически конфликти. За тази опасност предупреждава Александър Харичев, ръководител на Дирекцията за мониторинг и анализ на социалните процеси към Президентството. Според Харичев, гражданската война е едно от петте предизвикателства,

пред които е изправена Русия. Другите заплахи включват загубата на политически, териториален и културен суверенитет, обезлюдяването, загубата на обществено доверие в правителството и колапса на политическата система, както и „дехуманизацията“ и превръщането на руснаците в „потребителски субекти“.

Главният социолог на Кремъл отбелязва, че отговорът на заплахата от гражданска война трябва да бъде формирането на единно и сплотено общество. Харичев предложи създаването на такова общество чрез идеологията „Ние не изоставяме своите“, което би се основавало „на собствения руски цивилизационен код“. Същата тази идеология би трябвало да предпазва от „загубата на суверенитет“. Харичев обяви предстоящото приемане на Закон за патриотично образование, който би задължил всички държавни агенции, образователни институции и други обществени и държавни структури да възпитават съответните нагласи у гражданите.

   Пекин.   Докато военната машина на Кремъл е фокусирана на хиляди километри на запад в Украйна, в Сибир се извършва тиха икономическа инвазия. Китайски инвеститори все по-агресивно изкупуват земи и строят хотели по бреговете на езерото Байкал, изтласквайки местния руски бизнес и засилвайки икономическата хватка на Пекин над региона. Това твърди украинската Служба за външно разузнаване (SZRU) в свой доклад от 3. ноември, цитиран от United24media. Според агенцията, китайските предприемачи са започнали да наричат Байкал "своето езеро", отразявайки нарастващата загуба на контрол на Москва над един от най-ценните си природни региони.

Великанът на глинени крака

Докладът на украинското разузнаване рисува картина на икономическа капитулация, която потвърждава отдавнашните опасения на анализаторите: войната в Украйна превърна Русия във "великан на глинени крака". Изолиран от Запада, Кремъл е принуден да влезе в ролята на "младши партньор" на Пекин, превръщайки огромни части от Сибир и Далечния изток в суровинна база за китайската икономика.

"Бизнесмени от Китай купуват земя и строят хотели по бреговете на Байкал, изтласквайки местните предприемачи", се казва в официалното изявление на SZRU. В същото време властите в Иркутска област активно насърчават нови туристически маршрути специално за китайски посетители.

Според доклада, тази икономическа инвазия се простира далеч отвъд туризма. Като ключов пример се посочва въглищното находище "Зашуланское" в Забайкалския край. Проектът се разработва съвместно от компанията En+ Group на руския олигарх Олег Дерипаска и китайската държавна Shenhua Group.

Проектът е проектиран за 100-годишен цикъл на добив, като руското правителство предоставя данъчни стимули. Очаква се от 2027 г. приблизително пет милиона тона въглища годишно (около 500 камиона дневно) да се транспортират директно до Китай. Въпреки обещанията за създаване на местни работни места, "ключовите позиции са запълнени от китайски специалисти", твърди SZRU.

Тихата колонизация

Твърденията на украинското разузнаване, макар и част от информационната война, отразяват реални икономически тенденции, документирани от водещи западни медии и анализатори. Както отбелязва изданието Foreign Policy, войната в Украйна "циментира статута на Русия като васал на Китай". Изолиран от западните пазари и технологии, Путин няма друг избор, освен да продава руските природни ресурси на Китай при каквито и да е условия, които Пекин диктува.

Най-яркият символ на тази асиметрична връзка е газопроводът "Силата на Сибир 2". Както съобщи Financial Times, Кремъл отчаяно се нуждае от тази сделка, за да компенсира загубата на европейския газов пазар. Руският президент Владимир Путин и шефът на "Газпром" Алексей Милер дори обявиха през септември, че е подписано "правно обвързващо споразумение".

Проблемът? Пекин никога не потвърди това.

Китайските държавни медии и петролният гигант CNPC запазиха оглушително мълчание. Анализатори, цитирани от Bloomberg, коментираха, че това е по-скоро "политически жест" от страна на Москва, отколкото финализирана сделка. Китай държи всички карти и не бърза, изчаквайки да договори унизително ниски цени за руския газ – цени, които Москва ще бъде принудена да приеме.

Междувременно, проектът за въглища "Зашуланское" продължава, като според SZRU се изсичат сибирски кедрови гори за изграждането на нова магистрала, докато бюрократични спънки бавят пренасочването на пътя далеч от защитените зони.

Както заключава украинското разузнаване, дори "символът на руското природно богатство – езерото Байкал – постепенно се превръща в част от икономическата сфера на интереси на Китай", подчертавайки мащаба на растящата икономическа зависимост на Москва от Пекин.

Недоволните чекисти може да свалят Путин

Българският разследващ журналист Христо Грозев даде поредното си интервю за UA NEWS. Ето фрагмент от него:

- Една мощна военна победа, дори да не е окончателна, но просто някакъв успех на Украйна, може окончателно да подкопае легитимността на Путин, защото всички обичат фюрери-победители, но никой не обича фюрери, заради които страната е проиграна, разгромена и под санкции. И по-конкретно, Гари Каспаров говореше за това, че символичните победи са много важни. Ако украинското знаме се развява над Крим и там стоят въоръжените сили на Украйна, това ще бъде краят за путинската власт. И макар икономически или по други фактори това да не е толкова важно, символично ще бъде толкова болезнено за Путин, че неизбежно ще доведе до политически промени.

А въпросът е: кой именно ще смени властта? И как?

- Има два сценария. Единият - милиони руснаци по улиците, които свалят властта, влизат в сградата на ФСБ на Лубянка, изхвърлят портрети на Путин и Дзержински на улицата и палят някакви сгради в центъра на Москва. Това е едната картина. Другата картина - някакъв нов ГКЧП: силовиците обявяват, че Путин е болен и не може да управлява, и други лица поемат оперативното управление. Ако трябва да избирам между тези две картини, според моята интуиция кой вариант е по-вероятен?

- Според мен, по-вероятен е вторият вариант, който обаче ще е временен, няма да продължи дълго. Най-важното е да се разбере кой каква полза има. Коя част от елита - силовиците и икономическата върхушка - има изгода от войната, от модел „Северна Корея 2.0“, и на кого е изгодно да се върне по-отворена, макар и корумпирана Русия, която може да се възползва дори след периода на плащане на репарации, дори от нов план „Маршал“. Германия също беше победена, но получи огромни инвестиции и качеството на живот се повиши. Мисля, че сред елитите малцинството - но значимо малцинство - смята, че им е по-изгодно продължаването на войната или затварянето на обществото. Защото войната все пак стеснява пазара, стеснява канала, от който може да се краде, и го ограничава само до военнопромишления комплекс, а там не всички имат достъп.

Ако е вярно, че икономическият и част от силовия елит не желаят продължаване на войната, тогава те няма да позволят на новото временно ръководство да съществува дълго или поне без нов етап на демократизация. Само при преход от напълно затворено общество към по-отворено те могат да си върнат поне част от качеството на живот. И ако е така, дори вариантът с първоначално сто хиляди души по улиците може да прерасне в милиони - с помощта на самите силовици, които просто няма да излязат да ги арестуват, давайки сигнал на нови хора да се включат. Представям си вариант, в който майките на убитите мобилизирани - десет хиляди - излизат на улиците, Росгвардия и други силови структури не ги пипат, към тях се присъединяват роднини и мъже, и ето ти сто хиляди. Ако никой не ги закача, това спокойно може да стигне до милион.

Ако говорим за силовия сценарий, историята ни дава различни примери. Имало е почти успешен опит за сваляне на Хитлер, при който военните организират преврат срещу политическите силови структури - СС. Операция „Валкирия“. Взривът не убива Хитлер, но в останалата част армията успява временно да обезвреди СС и политическата мрежа. И в други страни е имало подобни ситуации. Дори ако говорим за Русия - този, който е гледал комедийната гротеска „Смъртта на Сталин“, помни сцената, в която Жуков пристига в Москва и военните обезоръжават тайните служби и поемат контрола. Макар да е комедия, под нея има сериозни исторически основания. Тази битка между силовите ведомства е реална. Военните - тук говорим за ГРУ - имат физически превес: повече оръжие, повече хора. Но вътре във ФСБ също има различни мнения. Всеки генерал във ФСБ е по същество милионер, който преди това прекрасно е печелил, пътувал е, семейството му е пътувало и учило в чужбина. Сега животът им е много по-лош. И те имат свои стимули.

- Интуитивно - от къде очакваме потенциалната заплаха за Путин?

От ФСБ. Защото военните по-трудно могат да пътуват в чужбина, много от тях не могат. Те живеят много по-идеологически, защото повечето идват от малки градове и нямат големи перспективи. А кадрите на ФСБ имат високи доходи, добро образование, виждат себе си като висока социална класа, който сега е загубил много. Дори преди войната имаше нагласи във ФСБ, че Путин усложнява живота им, като концентрира корупцията в ръцете на своите приятели и прави системата трудна за оправдаване пред населението. Това се говореше още 2012–2013, после 2014. Сега недоволството им трябва да е още по-високо.

- Но тук има основен проблем - недоверието вътре в страната. В обществото, но особено сред силовиците и политиците, се очаква, че всички шпионират всички и се лъжат взаимно. В такава ситуация да се организира заговор, който изисква план и риск, е почти невъзможно. Всеки очаква предателство. Това е класическата дилема на затворника: всички искат промяна, но никой не иска да е първият и не знае как ще реагират останалите.

- Тази дилема може да бъде решена само от външен шок - например загубата на Крим, появата на украински войски на определени места, или социална експлозия сред групи, които не се страхуват от репресии - например майките на убитите мобилизирани. Ако такава експлозия се случи, тя може много бързо да реши дилемата. И тогава силовиците ще имат момент, в който могат да действат.

И съм напълно съгласен: важно е не само рискът, който поемат, а и усещането за легитимност. Едно е да организираш преврат сега, когато по улиците няма хора и пропагандата ще те обяви за предател на „великия вожд“. Друго е, ако видиш стотици хиляди разгневени хора по улиците и усещане, че народът иска промяна. Тогава силовиците, които правят преврат, може да изглеждат като национални герои и да получат моментална легитимност от улицата. Макар това също да е риск, защото не е задължително улицата после да им даде властта. Но поне имат коз - да изглеждат не като заговорници, а като спасители.