Гласът на България

Един диалог между Кенеди и Хрушчов – звучи като виц, но е истина

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Кремъл.   В Политбюро стигнаха до общото мнение, че президентът Доналд Тръмп е загубил интерес към приключването на войната между Русия и Украйна. Това състояние на нещата е изключително неизгодно за руското ръководство, което няма да може да смекчи последиците от сгромолясването на Русия в така наречената „суперкриза“, без да сложи край

на войната. Всички първоначални кремълски надежди на Тръмп избледняха и Политбюро с горчивина наблюдава как президентът на САЩ, вместо да оказва натиск върху украинското ръководство, просто се е насочил към други въпроси, на практика изоставяйки мирните преговори.

Сега руското ръководство е разтревожено и чрез представителите си в преговарящите екипи настоява за връщането на Тръмп към темата за мира, като е внесло множество фантасмагорични, но изкусителни предложения; те обаче са невъзможни за изпълнение без подписването на мирни споразумения между Русия и Украйна.

Тръмп реагира доста мудно и засега опитите на Политбюро да повлияе на американския президент изглеждат като акт на отчаяние. Американските преговарящи намекват, че истинският начин да се осигури интересът и благоразположението на Тръмп е чрез освобождаване на политически затворници от руските тюрми. Засега руското ръководство, което не обича да действа под натиск, обмисля и обсъжда целесъобразността на подобен ход.

---------------------------

   За финал, нека припомним една истинска, макар и анекдотично звучаща история от 1963 година. В СССР за пореден път се задават гладни колхозни години и Хрушчов се обръща към Кенеди с молба САЩ да продадат зърно на СССР.

„Добре, ще ви продадем зърно. – усмихнал се американският президент. - Но вие искате да разпространите комунизма по целия свят. След като го разпространите, откъде тогава ще си купите хляб?!“

Ето и голите факти: през 1963 г. СССР закупува 10,4 милиона тона зърно и 2,1 милиона тона брашно от САЩ.

През 1965 г. закупува 9 милиона тона зърно.

През 1972 г. - 23 милиона тона; зависимостта на СССР от вноса става постоянна.

През 1975 г. - 27 милиона тона.

През 1979 г. - 31 милиона тона зърно.

През 1980 г. - 43 милиона тона.

През 1985 г. - 47 милиона тона зърно.

Това е зърното, от което се прави „най-вкусният съветски хляб“.

Е, нищо, че пшеницата е от Небраска (САЩ).