Гласът на България

Оперативният параван „Петрохан“: Защо точно „будисти“ и „рейнджъри“?

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Ето и едно добре обосновано мнение, че зад случая „Петрохан“ се крие държавно покровителстван канал за контрабанда – който е бил закрит, а /част от/ замесените в него са били елиминирани. Обърнете внимание, че групата е имала поне 2 бази – едната е хижа „Петрохан“, а втората е къща в почти безлюдното странджанско селце Българи,

което се намира на двайсетина километра от турската граница. Какво са контрабандирали „рейнджърите-будисти-педофили“? Най-близо до ума е този отговор: мигранти. Представете си скъпарският луксозен кемпер на И. Калушев, натъпкан с по 50 сирийци и афганистанци на курс. По 2 000 долара – това са 100 бона в зелено за седмица! Но мигрантският бум се изчерпа и каналът стана безсмислен. Излишните свидетели – тримата от хижата – се зачистват. А Калушев изчезва – къде? Тепърва ще става ясно дали в намерения кемпер на Околчица наистина е имало трупове, ако е имало – дали са на обявените лица /Ив. Калушев и двамата младежи/. Не е изключено те да са живи и със сменена самоличност да продължат в друга посока. Спомнете си увереността на бащата на 15-годишното момче, който и след обявената смърт на детето си не каза лоша дума срещу Калушев… Четете позицията на Виктор Лилов по темата…

„Искаше ми се да коментирам защо медийната димка в случая "Петрохан" е толкова ефективна и така добре раздели общественото мнение и противопостави обществото. При специалните служби няма случайни декори. Прикритието на групата като изолирана будистка общност и горски рейнджъри е перфектната оперативна маскировка за група, занимаваща се с контрол над входно-изходните точки на контрабанден канал.

Ето защо:

1. Широк периметър и изолация: Статутът на „еко-патрули“ и „духовни отшелници“ осигурява легитимен повод за присъствие в труднодостъпни гранични зони (Странджа и Петрохан) и широк радиус на контрол. Изолацията на общността гарантира, че външни лица няма да припарят до логистиката и сателитната техника.

2. Капан за „прогресивни“ и „консерватори“: Този избор на идентичност е стратегически капан. От една страна, привлича прогресивни млади хора, вярващи в природата и свободата. От друга, провокира стереотипна негативна реакция в консервативното общество.

Това е идеалната среда за контролиран теч на информация. Когато се пуснат детайли за „секти“, обществото се разделя. Докато прогресистите защитават правото на убеждения, консерваторите се възмущават от „безумията“. Резултатът? Общественият дебат е подменен. Вместо да питаме защо държавата е допуснала въоръжена група, контролираща граничен район, ние спорим за ляво и дясно, за традиционни ценности и свобода на вероизповеданията.

3. Идентификация по асоциация: Дехуманизация на жертвите

Добавянето на темата за сексуалната ориентация и педофилията в микса е върховият инструмент за очерняне. Тук целта е да се създадат идеологически репери, които да подменят истината с политическа омраза:

„Щом си зелен, значи си педофил. Щом си либерал, значи си сектант.“

Така обществото е толкова отвратено, че отказва да търси истината. Жертвите биват дехуманизирани, а смъртта им – приета като „биологично прочистване“.

4. Мащабът на операцията: подобна мащабна постановка – от логистиката на терен до медийното „замъгляване“ – изисква ресурси, с каквито разполага единствено държавата. Това не е конспирация, а методология. Тя се реализира чрез информационна изолация: отделните изпълнители на терен и медийните „остриета“ нямат представа за цялостния план. Те са просто части от машина, която в края на операцията разчиства и свръзките между тях, ако има опасност от нарушаване на оперативната изолация.

Когато организираната престъпност овладее държавата, тя не просто я управлява – тя я превръща в свой инструмент. Престъпността започва да извършва екзекуциите си с държавни методи: чрез оперативен 'чадър', чрез медиен монопол за заличаване на истината и чрез сателитно проследяване за локализиране на своите мишени.

Петрохан нито е секта, нито е опазване на околната среда. Това е паравана. Петрохан е отчет за закриването на една оперативна мрежа. Кой е ползвал тази група и с каква цел, е въпросът, на който трябва да намерим отговор.

P.S. Един важен момент, за който George Gherjikov ме подсети:

Казусът с педофилията на Калушев много се коментира и много се експлоатира – педофилията е тежка поведенческа патология, в това няма съмнение. Когато обаче говорим за лица над 14, но под 18 години, влизаме в зона, която масово не се познава. Обществото си мисли, че щом законът не го забранява изрично, значи е „нормално“. Това е огромна грешка. Тук обаче говорим за властовата зависимост. Това е фундаменталната граница. Ако пълнолетният е в позиция на авторитет – треньор, учител, духовен наставник, възпитател или роднина – понятието „доброволен секс“ на практика престава да съществува. Когато имаме йерархия, непълнолетният не е равен партньор. Склоняването към сексуални действия чрез използване на служебна или друга зависимост е съставомерно деяние (Чл. 153 от НК), дори лицето да е над 14 години. Службите и медийните им „бухалки“ съзнателно смесват тези понятия. Те използват факта, че лидерът на групата е бил „духовен наставник“, за да внушат две неща едновременно: Че той е бил патологичен хищник (което дехуманизира образа му). Че жертвите му са били „доброволни съучастници“ в собственото си развращаване (което убива съчувствието към тях). Истината е, че ако този човек е бил държан в зависимост от ДАНС именно чрез тези негови деяния, държавата на практика е била съучастник в сексуална експлоатация. Службите са знаели за тези отношения, но са ги оставили да продължат, за да имат пълен контрол над своя оперативен актив. От тук нататък всеки може да си направи извод за себе си, къде са престъпниците.“