Гласът на България

Срещат се с княз Казимир в Търново, когато той се връща от кръстоносен поход

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Българката Виола (Велеслава) е съпруга на полския княз Казимир I (1179-1230). Тя се омъжва за него през 1218 г., когато той преминава през България на връщане от Петия кръстоносен поход заедно с унгарския крал Андраш II. При завръщането им към Унгария кръстоносците са задържани от току-що възкачилия се на търновския престол Иван Асен II. За да ги пропусне

през земите си, той иска за жена една от дъщерите на унгарския крал – Анна Мария. Казимир I среща бъдещата си съпруга вероятно при преговорите между унгарския крал и Иван Асен II. Точното потекло на Виола не е документално потвърдено, но според ред полски и немски историци тя е от българската царска династия Асеневци.

За нея знаменитият полски историк от XV в. Ян Длугош отбелязва следното: "1251 г. умира ополската княгиня Виола, по род и народност българка". Виола била омъжена за княза на Ополе - Казимир I, чиито владения се намирали в югоизточната част на областта Шльонск, до границата с Маджарско и Чехия. Тя дарила съпруга си с двама сина – Мечислав/Мешко и Владислав - и с две дъщери: Венцислава и Ефросина.

След смъртта на своя съпруг през 1230 година Виола поела настойничеството на малолетните си синове. Появил се и нов кандидат за престола - могъщия владетел на Вроцлавското княжество Хенрих Брадати. За да защити синовете си, Виола прибягнала до помощта на папа Григорий IX, който през 1233 г. я взел под свое покровителство. Стигнало се и до компромис: Хенрих Брадати предал на Виола и нейните синове земите на север от Ополе, около Калиш и Руда, а за себе си запазил контрол върху столицата.

След смъртта на Хенрих Брадати в 1238, Ополе вече минало под властта на най-големия син на Виола - Мешко II. Същевременно, неговата майка останала в Калиш и Руда заедно с брат му Владислав. Това положение се запазило до 1246 година, когато Мешко II починал и Виола се завърнала в Ополе. Вече кралица, Виола-Венцислава починала на 7. септември 1251 г.

Една от нейните дъщери - Ефросина по-късно в 1257 се омъжила за куявския и ленчински княз Казимир I. От този брак се родил полския крал Владислав I Локетек (1260-1333), който заема полския престол в 1320 г. Той е бащата на знаменития полски крал, обединителя на Полша Казимир Велики (1333-1370). Следователно българката е баба и прабаба на тези велики владетели.

Един от последните в династията на Пястите (които се сродявали само с владетелски родове, което потвърждава принадлежността на Виола към Асеневци) - Владислав допринася за обединението на разпокъсаната си родина, води жестоки битки срещу немската инвазия и агресията на Тевтонския орден на полска земя.

Виола основава католическия манастир „Света Троица“ в чиято катедрала могат да бъдат видени саркофазите на нейните потомци и неин владетелски печат. На него княгиня Виола е представена седнала, със синовете си Мечислав/Мешко и Владислав от двете ѝ страни.

Според изследователя Георги Асьов, през князете на Мазовия, династиите на австрийските и испанските Хабсбурги и френските Бурбони, кръвта на Асеневци е достигнала до Симеон Сакскобургготски.