Гласът на България

В България най-прясната руска диверсия бе атаката срещу самолета на фон дер Лайен в Пловдив

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Кремъл навлезе в петата година на горещата война в Украйна, но продължава да води хибридна война срещу Европа поне от 2014 година. Неговите агенти вербуват „човешки консумативи“ в Европа, за да подготвят и извършват актове на саботаж, подривна дейност и вандализъм – предимно в страни, които най-активно подкрепят Украйна. От февруари 2022 г. руските

разузнавателни служби са планирали и извършили 151 такива операции, според доклад на Международния център за борба с тероризма (ICCT), базиран в Холандия.

Това са случаи, за които, благодарение на приключени разследвания или нововъзникващи доказателства, отговорността може уверено да бъде приписана на Кремъл, се посочва в документа. Следователно те се идентифицират и включват в списъка със закъснение. „Следователно с положителност може да се предположи, че всъщност има повече инциденти, особено в най-скорошния разглеждан период“, заявяват авторите на доклада, отбелязвайки, че от миналото лято са идентифицирани 12 случая. Например, само през 2025 г. германските органи за сигурност са регистрирали 320 опита за саботаж, включително множество неидентифицирани нахлувания на дронове в близост до летища и военни бази, „но ясното идентифициране на извършителите остава трудна задача“. Подобни нахлувания са наблюдавани масово и в Белгия, Холандия, Норвегия, Дания и балтийските държави.

Институтът за изследване на войната (ISW) също така проследява подозрителни нахлувания на дронове, нарушения на въздушното пространство, заглушаване на GPS, кибератаки и саботаж на подводна инфраструктура, шпионаж и други враждебни дейности, в които се подозира или потвърждава участието на Русия. През последната година е регистрирал над 120 такива инцидента в Европа, според The ​​Wall Street Journal.

Миналата седмица естонски съд осъди жителя на естонския град Нарва и израелски гражданин Анатолий Привалов на шест години и половина затвор за шпионаж в полза на Русия. Докато е сътрудничил с ФСБ, той е участвал и в саботажи и е улеснявал незаконното влизане на мигранти, според изявление на естонската прокуратура.

Според Таави Нариц, заместник-генерален директор на Естонската служба за вътрешна сигурност, руските разузнавателни служби използват лица „независимо от тяхната националност и гражданство, които трябва да посетят Русия по различни причини“. Те се вербуват на границата или в Русия, а след това се „използват срещу Естония и Запада като цяло“.

През ноември 2025 г. бе извършена терористична атака на полска железопътна линия. Русия е обвинена в организирането на операцията, като нейните разузнавателни служби са наели трима украинци, единият от които е имал дългогодишни връзки с тях. Месец по-рано четирима жители на Дагестан бяха арестувани във Франция за планиране на убийството на Владимир Осечкин, основателят на проекта Gulagu.net.

Също през октомври 2025 г. полските и румънските власти обявиха, че са осуетили руски заговор за изпращане на запалими пратки чрез украинската куриерска служба Нова Поща, една от които е имала за цел да взриви склад в Букурещ.

Подобна саботажна операция беше извършена през 2024 г., когато пратки, съдържащи запалимо магнезиево съединение, изпратени от Литва, се запалиха в складове на DHL в Германия, Полша и Обединеното кралство. Според ЦРУ, това може да са били тестови пускания преди изпращането на такива пратки с трансатлантически полети до Съединените щати и Канада, съобщи The Washington Post. Във връзка с този заговор най-малко 20 души са обвинени в Литва и Полша в тероризъм и други престъпления.

ICCT (Международният съвет по криминални престъпления) е регистрирал най-много инциденти в Полша. Броят на инцидентите се е увеличил значително във Франция, където общият им брой вече е достигнал 20. Литва и Германия са регистрирали по 15 инцидента, следвани от Обединеното кралство с 12 и Естония с 11. В доклада се посочва:

Това разпределение ясно показва, че подкрепата за Украйна е основният фактор, определящ избора на цели. Някои от най-активните поддръжници на Украйна – Полша, Франция, Германия и Обединеното кралство – събират повече от половината от всички идентифицирани случаи.

Руските терористични удари по български обекти се активизираха особено след 2014 година. Да си спомним опита за отравяне с новичок на оръжейния производител и търговец Емилиян Гебрев, неговия син и негов близък сътрудник. Включително и последвалите взривове в складове за оръжия и боеприпаси на „Емко“, „Арсенал“ /Мъглиж/ и ВМЗ. Тук може да добавим и скандалния случай от 31. август 2025 на летище Пловдив, когато руска намеса деактивирала GPS-навигационните услуги на аерогарата и е принудила самолета на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да кацне, използвайки само хартиени карти.