
Ето какво си спомня казанлъчанинът Стефан Стайков за българския Преход
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Публикуваме част от мемоарите на казанлъчанина Стефан Стайков. През 70-те години на миналия век той успява да избяга отвъд Желязната завеса и се установява в Мюнхен. Там, заедно със съпругата си, работят като редактори в радио "Свободна Европа" до 90-те години. Стефан е активен участник във важни събития от Прехода. Книгата му "Истината
и само истината!" предстои да излезе скоро.
Пеевски и софийските софри
След като с жена ми Силвия прекратихме сътрудничеството си с българската секция на Радио „Свободна Европа“ една цяла епоха от живота ни приключи. Няколко дни по-късно решихме да отидем до Карлови Вари – да разпуснем, както се казва в България, и да празнуваме. Поводи дал Господ: ранно „рентиерство“, къща във Флорида, радостно очакване на внуци...
Малко преди да влезем в Чехия, мобилният ми телефон иззвъня. Намалих до 130 и вдигнах. На дисплея се появи непознат номер от България. Имам навика да отговарям на всяко обаждане – за добро или зло, човек никога не знае...
Беше някакъв български полицай, не помня кой – по принцип трудно помня имена. Полицаят настоя да се явя на разпит в Главна дирекция „Национална полиция“. Причината – г-н Пеевски се оплакал, че съм го заплашил с убийство!
„Те ти, булка, Спасовден“, казах си наум. Но отвърнах спокойно: „На аутобана съм, пътувам към Чехия. Когато се върна в София, ще видя какво мога да направя за вас“.
И затворих.
Силвия не чу нищо. Нямаше моето тренирано „слугинско ухо“, нито любопитството на котарака ни Амадеус. Но все пак попита:
– Кой беше, някой от България, нали?
– От София - уточних аз.
– А София не е ли България? - закачливо попита Силвия.
– Май че е - отвърнах уклончиво. Търсят помощ. Става дума за някаква кланица в квартал „Младост“.
И до днес не знам дали в „Младост“ има кланица. По-късно, чак през октомври, разбрах, че в същия квартал се намира сградата на Главна дирекция „Национална полиция“.
Животът понякога има странно чувство за хумор…
Четете продължението на историята с голямото „Д“ ТУК

