Гласът на България

Явор Пачков герой в международен доклад за руската пропаганда

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

София, 3026 година. Находка от Горнотракийската низина и по-конкретно от района на някогашния градец Chirpan предизвика научна сензация на ХIХ Световен конгрес по палеобиотика. Международен научен колектив представи резултатите от проучванията на открития неотдавна фосил от неизвестен досега на науката жив организъм, който бе

кръстен Homo unsapiens Chirpanopitecus rusofilis. На пръв поглед, той е твърде близък до традиционната представа за Хомо сапиенс, но разликата е в малката черепна кутия и в появилата се опашка, което свидетелства за обратна еволюция на този животински вид.

Повече светлина по темата хвърля един палимпсест на древния учен психиатър д-р Телониус Фройдекер от далечния ХХI век, открит в развалините на Ватиканската библиотека. В него ученият описва една генетично предавана психична аномалия, която вероятно е довела до регресивно развитие на част от вида Homo erectus sapiens до кучеподобен животински вид. Ето част от разчетения палимпсест:

„Българският русофил е особен биологичен и културен вид, който не се поддава лесно на класификация. Той съществува едновременно в миналото, настоящето и някаква алтернативна реалност, където историята е проста, светът е черно-бял, а геополитиката се свежда до „нашите“ и „вашите“.

Първият отличителен белег на русофила е неговата историческа селективност. Той помни 1878 г. с почти религиозна почит, но след това времето сякаш прави странен скок. Всичко между Освобождението и вчера се превръща в мъглива зона, в която неудобните факти просто се разтварят. Ако случайно бъдат споменати, те биват обяснени с класическото: „Това са западни лъжи.“

Вторият ключов симптом е дълбокото недоверие към всичко „западно“. Това включва, но не се ограничава до: технологии, институции, медии, ценности и дори собственото му настояще. Парадоксално, същият този човек с лекота използва западни социални мрежи, смартфони и автомобили, за да обясни колко лош е Западът. Този когнитивен дисонанс не го смущава - напротив, той го приема като естествено състояние на нещата.

Третият елемент е митологизирането. Русия в съзнанието на българския русофил не е реална държава с проблеми, противоречия и политика, а почти метафизично пространство. Там „има ред“, „има морал“ и „има сила“. Как точно изглеждат тези неща на практика е второстепенен въпрос, който рядко се разглежда в детайли.

Четвъртият аспект е езикът. Русофилът използва специфичен речник, който включва изрази като „братски народ“, „традиционни ценности“ и „загниващ Запад“. Тези фрази функционират като магически формули - достатъчно е да бъдат изречени и разговорът автоматично приключва, защото аргументите вече не са нужни.

Интересен феномен е и чувството за принадлежност. Българският русофил често изпитва по-силна емоционална връзка с държава, в която никога не е живял, отколкото със собствената си. Това не е просто симпатия - това е почти идентичност, изградена върху идеализирана представа.

И накрая, най-любопитното: устойчивостта. Независимо от събития, факти или промени в света, българският русофил остава непоклатим. Реалността може да се огъва, но убеждението му - никога. В това отношение той заслужава научно изследване: не толкова заради политиката, колкото заради човешката способност да вярва в удобни версии на света.“

Явор Пачков - герой в международен доклад

Нов доклад на DFRLab излезе и, честно казано, не казва нещо, което не сме виждали с очите си от години, а просто най-накрая го подрежда черно на бяло. Според анализа, българският сайт „Гласове“ е публикувал 1054 уникални URL адреса със съдържание от санкционирани руски медии, а след разчистване на повторенията остават 583 отделни материала. Не говорим за случаен гаф, а за поне 4.2 милиона прочитания на това съдържание и за последователно пренасяне на пропаганда през задния вход, преведена, изгладена и поднесена на български. С други думи, гледните точки на Дачков идват директно от Кремъл.

И понеже винаги се намира някой да обяснява как това било просто „друга гледна точка“ и „свобода на словото“, айде да си го кажем направо: няма нищо особено романтично в това да препечатваш опорки на режим, който води непредизвикана война и избива милиони хора, трови публичната среда и инвестира сериозно в това демократичните общества да се чувстват объркани, уморени и отвратени от самите себе си. Пропагандата вече рядко идва с ботуши и крясъци. Идва с уж аналитичен тон, с „експертни“ внушения, с подбрани заглавия и с постоянната, лепкава идея, че истината е относителна, Европа е виновна за всичко, а Русия просто някак си все е неразбрана.

И точно това става още по-гнусно, когато наближат избори. Защото тогава тая помия не е просто фон, а инструмент. Инструмент да ти набие в главата, че всички са маскари, че няма смисъл да се гласува, че демокрацията е театър, че „силната ръка“ е решение, че чуждият интерес някак магически е и твой интерес. А когато същото това съдържание е излязло и през поне 201 Facebook поста, събрали десетки хиляди реакции, вече не говорим за маргинално мърморене, а за реална машина за влияние. И после същите хора, които с години ни обясняват как нямало пропаганда, как всичко било параноя и русофобия, изведнъж много се чудят защо обществото е разкъсано, защо недоверието е навсякъде и защо лъжата се движи по-бързо от фактите.