Гласът на България

Кога ке падне фашизоидният режим на Груевски?

Петър МАРЧЕВ

Иде ли край Вардаро „македонска пролет”, по подобие на „арабската пролет”, която атакува властта на редица тоталитарни деспоти в арабския свят?

Това, което се случва от месец-два в Скопие, ни дава положителен отговор. Малкият диктатор, както наричат западните медии премиера Никола Груевски, управлява Вардарската република от 2006 година. За това време амбициозният младок успя да циментира солидно своята балканска диктатура с фашизоидни елементи. Ето как - първо с всестранните си опити да инфилтрира сред населението Античната теория за произхода на съвременните „македонци”. Тази измислена теория е призвана да осигури изплъзващия се македонски идентитет и е колкото комична, толкова и родствена с Расовата теория на Третия райх. Защото антиквизацията на Р Македония отнема априори възможността за национално самоопределение на индивида и подлага на гонения и унижения всеки, който не се чувства потомък на бисексуалния Александър Македонски, а се чувства българин. Второ – режимът на Груевски се крепи на манипулиране на изборните резултати. И трето – очеваден е тоталният контрол на режима над съда и останалите „независими” по презумпция институции и най-вече над медиите. Ето и конкретни примери – убийството преди две години на независимия журналист и издател Никола Младенов и вкарването в затвора на журналиста Томислав Кежаровски, който разследваше този случай.

Публична тайна е, че Малкият диктатор нямаше шансове да стане такъв, ако не бяха задружните усилия на триото Русия – Сърбия – Гърция. Крайната им цел – да се блокира евроинтеграцията на Вардарската република, за да остане тя в орбитата на Сърбия. Това е стара руска политика, която въпреки смяната на режимите /царски-болшевишки-авторитарен/ се прокарва и защитава с удивителна последователност. Целта на тази политика е била и е: България да бъде отслабена, за сметка на Сърбия и Гърция. Поради тази причина изконно българската област Македония бе открадната от лоното на Майка България. Като над тамошното българско население бяха извършени нечувани по жестокостта си денационализаторски експерименти: на гърцизиране, на сърбизиране, на македонизиране.

Загледани в пъповете си, Европа и САЩ допуснаха Македония да остане последната тоталитарна държава на Европейския континент. Едва след като Русия започна да се държи като СССР по Сталиново време и да анексира полуострови и територии, чичо Сам и леля Юръп си дадоха сметка, че е време недоразумението „Груйо” да бъде поправено. Така опозиционерът Зоран Заев изведнъж си зареди патрондаша с подхвърлени му флашки, заредени с компромати: записи на хиляди подслушвани опозиционери и чужди дипломати, криминални сделки на груйовците, ецетера... Така се появи сякаш от нищото и „амстердамската тройка” в състав Никола Димитров, Владимир Лазаревик и Перо Димшовски. И тримата са участвали в управлението на страната от ВМРО-ДПМНЕ. Никола Димитров е бивш посланик на Македония в САЩ и Холандия, включително и като преговарящ в спора за името на страната. Владимир Лазаревик е бивш заместник-министър на здравеопазването, а Перо Димшоски – бивш заместник-министър на земеделието. И тримата са млади, демократично и прозападно ориентирани. "Ние отправяме апел към хората в Македония за революция на съвестта. Ние искаме да сме част от НАТО, от ЕС, да се решат ключовите въпроси, които обременяват страната ни и да започнем да работим за бъдещето на Македония", заяви Вл. Лазаревик от ефира на една българска телевизия.

В момента текат сложни и трудни преговори между Груевски и Заев. И забележете къде се преговаря – в Брюксел! Вчера британският посланик в Скопие Чарлз Гарет публично предложи съставяне на преходно служебно правителство в Македония. Според местни анализатори, ако хората от амстердамската тройка успеят да вземат властта във ВМРО-ДПМНЕ, това ще деблокира много от зациклилите процеси в републиката. Макар и да определят ДПМНЕ и СДСМ като двете ръце на едно тяло, чиято глава лежи и мисли в Белград, познавачи на местните политически нрави имат и надежда за промяна. В смисъл, че Зоран Заев не принадлежи към историческите сърбомани /между двете войни сърбите са имали списъци със сърбомански семейства във Вардарско, на чиято помощ може да се осланя сръбската власт/. „Той е просто югославски ученик, а не сръбски слуга с директен линк към Белград”, твърдят някои политически анализатори.
Така че, въпреки съпротивата на агентите на УДБ-а и КГБ, пролетта се задава полека-лека и край Вардаро, очигледно... Пардон – очевидно.