Гласът на България

Борис Немцов, предпоследният руски пророк, застрелян от плъха Путин

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Това, което Немцов предрече преди повече от 11 години, вече се случва: „Китай ще превземе Русия без нито един изстрел“. Немцов неведнъж е наричал Путин „русофоб“. Преди убийството си през 2015 г. Немцов работеше върху доклада „Путин. Война“, който целеше да докаже прякото участие на руската армия в конфликта в Украйна - нещо, което той считаше за

национално предателство спрямо бъдещето на страната.

Той предупреждаваше, че политиката на Владимир Путин ще превърне Русия в „суровинна колония“ на Китай с пълно икономическо и политическо подчинение. „Русия стремително бива колонизирана от Китай. В бъдеще той просто ще я смаже“, казваше той. Според него, докато вниманието на Москва е фокусирано върху конфликти в Украйна и на Запад, Китай „тихомълком влиза в Далечния изток“, изкупувайки ресурси и разширявайки икономическото си влияние.

11 години по-късно докладът на Немцов „Путин. Война“ се оказа не просто обвинителен акт, а пророчество. Докато Путин се бори за няколко километра в Донбас, той доброволно предаде тила на страната си на Изток. Китай наистина „превзема Русия без нито един изстрел“, просто като изчаква Русия сама да се изтощи в конфронтацията си със Запада.

Към началото на 2026 г. руската икономика е напълно интегрирана в китайската финансова система. Повече от 92% от търговския оборот на Русия с азиатските страни се извършва в юани. Руската централна банка държи по-голямата част от ликвидните си резерви в китайската валута, което означава, че Москва не може да вземе нито едно значимо финансово решение без мълчаливото съгласие на Пекин.

Личната цел на Си Дзинпин е да си върне китайските земи, подло откраднати от Царска Русия. Докато официално границата се смята за уредена от 2004 г., историческият наратив в Китай поддържа идеята, че Русия все още „дължи“ тези земи. Китай претендира за близо 7 милиона км² от руските територии в Далечния изток, включително стратегическия пристанищен град Владивосток (известен в Китай като Хайшенвай), тъй като те са били част от империята Цин преди подписването на серия от „неравноправни договори“ през XIX век, като Айгунския договор (1858 г.) и Пекинската конвенция (1860 г.).

Концепцията за „Китайската мечта“ (Zhongguo Meng), въведена от Си Дзинпин, навлиза в решителна фаза с началото на 15-ия петгодишен план (2026–2030). Тя не е просто икономически стремеж, а всеобхватна стратегия за „велико национално възраждане“ на Китай до 2049 г.. „Китайската мечта“ е неразривно свързана с премахването на последиците от т.нар. „век на унижение“.

Докато за външния свят това изглежда като борба за глобално лидерство, за Пекин „Китайската мечта“ е връщане към „естественото състояние“ на Китай като център на цивилизацията.

„Китайската мечта“ изисква заличаване на всички следи от „века на унижение“. Това включва не само Тайван, но и засилващия се натиск върху Русия за териториите в Далечния изток. В Пекин се смята, че договорите с Царска Русия са историческа аномалия, която трябва да бъде поправена, докато Русия е икономически слаба и зависима.

В китайската историография тези актове се считат за унизителни и довели до насилственото прехвърляне на обширни територии към Руската империя. Китайското правителство поетапно започна да включва тези територии в своите официални карти, което предизвиква медийно внимание, но все още не и преки дипломатически претенции.

Китайското министерство на природните ресурси продължава да налага нови правила за картографиране, които пряко засягат руските региони. Съгласно разпоредбите, руските градове в Далечния изток трябва задължително да бъдат изписани с техните исторически китайски имена — било то в скоби или като основни. Така Владивосток задължително се обозначава като Хайшенвай (Haishenwai), Хабаровск - като Боли, а Сахалин - като Куйедао.

На официалната „стандартна карта“ на Китай от 2023 г. целият остров Большой Уссурийский (разделен между двете страни през 2004 г. и 2008 г.) беше показан като изцяло китайска територия. Към януари 2026 г. Пекин не е оттеглил официално тази претенция, въпреки уверенията на Кремъл, че границата е „окончателно фиксирана“.

В китайската образователна система и историография през 2025 г. продължава да се преподава, че Айгунският договор (1858) и Пекинската конвенция (1860) са „неравноправни договори“, наложени на династията Цин в момент на слабост.

Вътрешни документи на руското разузнаване (ФСБ), цитирани в края на 2025 г., описват Китай като „основна заплаха за сигурността“ в дългосрочен план поради демографския дисбаланс и „тихата експанзия“ на китайски заселници в слабо населените руски райони. В китайските социални мрежи (като Weibo и NetEase) открито се споделят статии, призоваващи за връщане на териториите, като отслабването на Русия се описва като „шанс веднъж на сто години“.

Макар Си Дзинпин да поддържа стратегически съюз с Путин в борбата срещу САЩ, историческата памет за „откраднатите земи“ е жив елемент от китайската национална идентичност. Към началото на 2026 г. Китай предпочита икономическия контрол пред военния конфликт, но официалното завръщане на името Хайшенвай върху картите е ясен сигнал, че Пекин не е забравил своите претенции.

Едно от многото доказателства, че Китай от години „вилнее“ из Русия, е случаят с езерото Байкал и китайските инвестиции. Китай имаше интерес да строи завод за бутилиране на вода в Култук. Наглият, започнат без разрешителни строеж, предизвика безпрецедентна вълна от недоволство. Петицията срещу завода събра над 1 милион подписа и така се стигна до съдебен процес в края на 2018 г.

Съдът в Иркутск обяви строителството за незаконно, посочвайки нарушения в екологичната експертиза и факта, че обектът е разположен върху защитени влажни зони, където гнездят редки птици. Въпреки това Китай изчака търпеливо Русия да затъне във войната, за да използва момента на отслабване на държавата поради санкциите и огромните военни разходи.

Въпреки че официално „три нови завода“ не са обявени с гръмки заглавия в руската преса (за да се избегнат нови протести), темата за износ на вода чрез тръбопроводи или масово бутилиране отново е на масата. Според информация от местни жители, Китай бутилира и продава вода на Русия.

Към края на 2025 г. отново се дискутират идеите за 1000-километров водопровод от Байкал до Северен Китай - проект, който преди беше считан за невъзможен поради екологични и националистически съображения.

През септември 2025 г. руски учени предупредиха за законопроект, позволяващ сеч около Байкал, който би улеснил китайската бизнес експанзия за сметка на екосистемата. Според доклади от края на 2025 г. китайски инвеститори масово „изкупуват“ земи и строят хотели по бреговете на Байкал, измествайки местния бизнес. Напрежението се подсилва от съобщения, че някои китайски предприемачи и екскурзоводи започват да наричат Байкал „свое езеро“ или „северното море на Китай“. В китайски източници често се споменава, че исторически територията е принадлежала на техни предци, което се възприема от местното население като заплаха за суверенитета на региона.

Считано от 1. март 2026 г., нови законодателни промени ще позволят масова сеч около Байкал за нуждите на инфраструктурата и туризма, което според еколози ще доведе до необратими щети върху екосистемата. Това ще улесни изграждането на нови хотелски бази, които са ориентирани към китайския пазар. Промените в законодателството, които влизат в сила на 1. март, де факто отварят вратите за индустриална колонизация на Байкал.

През 2026 г. Байкал спира да бъде „перлата на Русия“ и се превръща в нейната „най-голяма разпродажба“. За еколозите 1. март ще остане датата, на която икономическата агония на Русия е подписала смъртната присъда на една уникална световна екосистема.

В Забайкалието китайска компания е започнала да изнася въглища за Китай. За тази цел те строят път през буферната зона на Байкал — покрай реките, които захранват езерото, и през древни гори, дом на редки животни. Местните жители наричат случващото се „геноцид срещу собствения им народ“.

Междувременно мъже от региона са изпращани да се бият в Украйна, освобождавайки косвено земя за китайски проекти. Това е реалността на „суверенитета на Путин“: ресурсите отиват в Пекин, хората отиват на фронта. Кремъл потъва все по-дълбоко в зависимост от Китай, превръщайки се във васал на „Жълтата империя“.

Китай поглъща Русия, а тя никога няма да си върне териториите, „плячкосани“ от китайците. „Полезните идиоти“ така и не осъзнаха, че Пекин има най-голяма изгода от протакането на тази война, за да довърши започнатото, печелейки и финансово - продавайки на Русия стоките си на завишени цени. Няма „дружески държави“, има само интереси!

„Тихо и кротко, какъвто е стратегическият манталитет на Пекин, китайският дракон постепенно се настанява в хралупата на сибирската мечка.“ Тези думи на Борис Немцов се оказаха пророчески…