Гласът на България

Един анализ на бг-дипломат от Черния списък на Кремъл

Илиян ВАСИЛЕВ

Кренът в полза на Кремъл на Радев и неговите идейни предшественици има две основни съставляващи - първата е идейна, почти религиозна. Тя стъпва върху митове за „славянство“, „православие“ и геополитическа съдба, които често заместват рационалния анализ. Втората е материална - свързана с конкретни икономически интереси: енергийни

зависимости, достъп до капитали, посреднически роли и ренти.

Именно тази втора компонента е ключът към разбирането на българския модел. Значителна част от българската олигархия е производна на бизнес отношенията с Русия. Не просто като пазар, а като модел на изграждане на елити. В Русия при Борис Елцин и особено при Владимир Путин богатството и влиянието се разпределят от държавата. Лоялността се възнаграждава с достъп до ресурси.

Подобна логика беше импортирана и у нас - от времето на Андрей Луканов до управленските модели при Бойко Борисов. Близостта до властта гарантира бизнес. Не конкуренцията, не иновацията, а достъпът до Тялото.

Затова и значителна част от „бизнес елита“ остава неконкурентоспособна извън тази среда. Той функционира в рамките на държавно зависими екосистеми - около АЕЦ Козлодуй, Агенция „Пътна инфраструктура“, ВиК холдинга и други структури, където достъпът до публичен ресурс е решаващ.

Тази материално обвързана част от елита е изправена пред неизбежен завой. Русия вече не е надежден източник на ресурс и стабилност. Моделът на Путин навлиза в фаза на изчерпване и колапс. Нормалната цикличност в руската история. Войната в Украйна ускорява този процес, като трансформира Русия от бизнес партньор в източник на политически и икономически риск.

Тук идва и българският проблем - липсата на реално разбиране за процесите в Русия. Публичният дебат често се формира от пропагандни наративи, а не от анализ. Това личи и в средата около Румен Радев, където фигури като Андрей Райчев претендират за идейно влияние, без да предлагат адекватна интерпретация на случващото се. От това, което изнасят личи, че не познават ситуацията в Русия.

Парадоксът е очевиден - опит да се дистанцираш от Русия, докато едновременно се превръщаш в говорител на антиукраински позиции. Да, Радев се възприема точно като такъв - като символ на антиукраинизма.

А подкрепата за Украйна е централен елемент от европейската политика. Не можеш да претендираш за проевропейска позиция и да отричаш този фундамент.

На този фон изглеждат несъстоятелни и тезите за „връщане към основите на Европа“. Това не е нова идея - Виктор Орбан отдавна експериментира с подобна линия. Но когато Радев и Райчев говорят за „истинската Европа“, те трудно могат да убедят, че разбират по-добре тази тема от лидери като Еманюел Макрон, Джорджа Мелони или Фридрих Мерц. Просто е нелепо.

Изводът е прост: предстои период на адаптация. И той няма да е плавен.

Затегнете коланите.

Сривът на модела на Путин ще произведе шокови вълни и в България. Реакциите ще варират - от отричане и депресия до агресия и радикализация.

Ще бъде турбулентно.

Едни ще успеят да вземат завоя, други ще катастрофират.