Гласът на България

Радев, който претендираше за силен глас сред съюзниците, зае позата на щрауса

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Нагледахме се на дървените театрални изпълнения на експрезидента Радев, който цели 10 години в новогодишните си обръщения „погребваше“ клета Майка България. В продължение на 10 календара България, а и светът се убедиха, че лицето Р. Р. не притежава никакви таланти – нито художествени, нито политически. Единственото, което

го можеше, бяха коремното и лицевите опори. Но за 44 % от българските гласоподаватели физкултурните качества на Радев се оказаха предостатъчни, за да му поверят себе си, че и държавата. Абе, физкулт-ура!

Хубаво, добре, разбрахме се - за един офицер не са задължителни кой знае какви таланти. Никой не го кара да рецитира „О, Шипка!“ изразително като Константин Кисимов, примерно. Нито пък да пее „Излел е Делю хайдутин“ като Валя Балканска. Не се иска даже и особено много ум – важното е да спазва стратегията и тактиката, които му се спускат от Щаба. Но фаталната липса за един военен, и то генерал, е липсата на смелост! Страхлив генерал си е 100-процентов оксиморон, нещо като дървено желязо. А точно такъв уплашен заек видяхме днес, когато премиерът Радев отказа да отиде на срещата на НАТО в Букурещ…

   Eто и коментара на Иво Инджев по темата:

„България практически отсъства от срещата на върха на “Букурещката деветка” от Източния флаг на НАТО, изпращайки като свой представител посланик от Брюскел. Жестовете в политиката, особено в международната, т.нар. “голяма политика”, са от голямо значение. Отсъствието от важен международен форум, на който една страна винаги е присъствала като декларативно равен на съответното ниво партньор с останалите президенти, премиери и министри на външните работи, не е (само) гаф. Това е послание спрямо присъстващите и някои отсъстващи, като руzкия цар, винаги доволен да види разнобой в лагера на евроатлантизма. Не съм съгласен с колегите, които определят това отсъствие като изненада.

Не е изненада, а продължение на “модела”, който уж иска на разгражда Радев. Прави по този начин заявката си да го разгражда само във вътрешния си български двор, но да запази двусмислието на разкрачената стойка между Изтока и Запада. Явно и той не иска да дразни Путин, както ми каза самият премиер Борисов, когато се обади да ме поласкае, че пръв научавам лично от него за края на проекта АЕЦ “Белене”, а на въпроса ми кога ще махаме съветската светиня от центъра на София отговори, че не искал да дразни Путин, тъй като текат преговори за газа.

В качеството си на президент и на прохождащ собственик на абсолютно парламентарно мнозинство Радев не спря да повтаря, как България трябва да има свой силен глас сред съюзниците. При първата възможност да покаже силния си глас той избра да бъде безгласна буква. Старата п(л)есен на нов глас.

Помните ли как само се караха през медиите Радев и подлежащият на разграждане гражданин за европейско развития Борисов кой да води бащина дружина на подобни форуми?

Помните, ако сте се интересували в каква страна живеете. В такъв случай трябва да помните и бойкота срещу нашия натовски ангажимент от страна на актуалния по онова време властелин в премиерския кабинет, който не искаше да гледа друго (т.е. натовски кораби) в Черно море, освен платноходки с туристи.

Радев сега не само продължава с подобни знаци, но и ни съобщава за намерението си да пренесе във външната политика на командваната от него България тактиката да мълчи, когато иска да каже нещо важно по този начин: че предпочита да бъде загадъчен и да си оставя вратата отворена за маневри, вместо да заеме ясна позиция. Без значение, че това е обидно за онези, които кара да го чакат да благоволи да се п(р)ояви.

Конкурентът му на фронта на популизма имитираше привързаност към контактите със западни лидери, колкото и конфузно да изглеждаше в компанията на чужденци, с които не може(ше) да си размени и една дума без преводач. Те, знаейки това, си правеха майтап с него на наш български гръб.

Берлускони му мереше гърба с педи в София. Албанският премиер Еди Рама му се появяваше зад същия гръб по време на интервю с български репортери, за да го стресне (и успя зрелищно).

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер в аналогична ситуация постъпи по подобен начин с него, но не с цел да го изплаши, а да го подиграе, целувайки го по темето пред българските телевизионни камери в кулоарите в Брюксел.

Радев тръгва с фалстарт в това отношение по друг начин. В желанието си да бъде различен от безличния в чуждестранна компания свой съперник (със задна дата), дебаркиралият от президентския кораб бивш негов капитан демонстрира, че не само може да е първия, който напуска мостика, но и последния, който би се качил на съюзническия борд.

Вместо безличния, западните съюзници сега получават безразличния /страхливия – б.р./ партньор, който им отказва пряк разговор, какъвто може да води със своя дървен, но разбираем английски.

А уж нямало да бъде новия Орбан, който да пречи на евроатлантическото единство!"