Гласът на България

За какво се договориха Тръмп и Си Дзинпин в Пекин

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Кремъл.   Вчера, по време на обсъждане на възможни варианти за прекратяване на войната между Русия и Украйна, няколко членове на Политбюро се разгорещиха и сблъскаха, което доведе до отлагане на заседанието. Политбюро не е в състояние да постигне съгласие за единно решение за прекратяване на войната. „Ястребите“ настояват за спешен

нов кръг на мобилизация и завземане със сила на частта от Донецка област, която в момента е контролирана от Украйна. Поради липсата на консенсус и напрегнатите отношения между ключови членове на руското ръководство, мобилизацията може да бъде възобновена в засилен вид в близко бъдеще. „Ястребите“ са решени да изпълнят това решение, независимо от мнението на останалите членове на Политбюро.

Предупреждаваме нашите читатели, живеещи на територията на РФ, че през следващите 3 седмици са възможни безпрецедентни прекъсвания на интернет и мобилните услуги в много региони на Русия. Причина за това са евентуални решения относно следващия етап на мобилизация. Препоръчваме да се запасите с пари в брой и животоподдържащи лекарства за поне 10 дни.

Смяната на няколко губернатора е практически естествен процес на ротация на лоялни кадри, но назначаването на регионален губернатор, който се явява на среща с „президента“ пиян и си позволява прекалени волности, е може би за първи път. Новият ръководител на Белгородска област е генерал с позивна „Спартанец“; заемането на този пост от един алкохолик, шегаджия и веселяк със сигурност ще направи живота в прифронтовия регион много по-забавен и безопасен.

И още новини от Кремъл – двойникът на покойния Путин беше информиран за успешното изстрелване на ракетната система „Сармат“ - седмица след новината за ареста на генералния директор на завода, където се произвежда системата. Командващият на Стратегическите сили Сергей Каракаев информира президента за тестовото изстрелване на „Сармат“. Той заяви, че изстрелването е било успешно. „Сармат“ ще бъде приведен в бойна готовност в края на 2026 г., заяви от своя страна „Путин“.

От своя страна, Западът игнорира изстрелването на „най-мощната“ ядрена ракета на Кремъл. От началото на 2020-те години Русия е провела поне шест теста на „Сармат“ (включително един непотвърден) и четири от тях са завършили с неуспех (през септември 2024 г., ноември 2025 г. и февруари и октомври 2023 г.), отбелязва Павел Подвиг, старши изследовател в Института за изследвания на разоръжаването към ООН. Преди последния тест е известно само едно успешно изстрелване на „Сармат“ – през април 2022 г. „Може ли ракетата да бъде разположена след две успешни изстрелвания? Вероятно не“, пише Подвиг. „От друга страна, тези ракети са проектирани да лежат бездействащи в силози в продължение на десетилетия. И те със сигурност могат да изпълнят тази бойна задача.“

А сещате ли се защо Западът игнорира радостното ракетно кудкудякане в Кремъл? Спомнете си, че първоначално тестът на „Сармат“ бе обявен за 9. май. Но той не се случи, вероятно Александър Гаврилов, директор на завода-производител „Красмаш“, е доложил, че нямат готова за изпитание ракета. Вследствие на това, той бе арестуван, като бе обвинен във вземане на подкуп. А седмица след това супер-мега-ракетата „полетя“.

Как?

Е, нали сте наясно, че руснаците лъжат така естествено – както дишат и пият водка…

Пекин. Студеният прагматизъм на двете велики сили

Геополитически анализ на украинския политолог Виктор Ягун

Посещението на Доналд Тръмп в Китай е много повече от просто дипломатическо събитие или поредната среща на две велики сили. Всъщност, наблюдаваме началото на много опасен и същевременно много показателен процес - постепенното преминаване на света към нова система на глобални отношения, в която основните играчи отново стават свръхдържавите, а интересите на средните държави все по-често се разглеждат като елемент от голямата геополитическа игра.

И основният риск за Украйна тук дори не е във възможно „предателство“ или пряка договорка зад гърба ни. Всичко е много по-сложно - и много по-опасно.

Проблемът е в това, че войната на Русия срещу Украйна постепенно престава да бъде за част от световните елити централното събитие в световната политика. На мястото на емоционалната мобилизация от 2022–2024 година идва студеният прагматизъм на великите сили. Именно в тази логика трябва да се разглежда бъдещото посещение на Тръмп в Пекин.

Официално страните ще говорят за „стабилизиране на отношенията“, „световната икономика“, „мира и развитието“. Но ако преведем това от дипломатически език на нормален - става дума за пари, технологии, ресурси, санкции, Тайван, Иран, контрол над пазарите и нови правила за съвместно съществуване между САЩ и Китай.

И Украйна вече не е на първо място в този списък.

Reuters, Bloomberg, Financial Times и други големи медии директно пишат, че основните теми на преговорите ще бъдат търговията, митата, редкоземните метали, AI, полупроводниците, Иран, енергетиката и глобалната икономическа стабилност. Украйна практически не присъства в този дневен ред.

И това е много сериозен сигнал.

Администрацията на Тръмп постепенно преминава към транзакционен модел на външната политика. Не идеология. Не ценности. Не „битка между демокрация и автокрации“. А прагматичен разчет: къде е изгодно, къде е скъпо, къде може да се постигне договореност, къде могат да се намалят разходите и къде може бързо да се постигне политически резултат.

Именно затова сегашното посещение в Китай има не символичен, а дълбоко преговорен характер. И признаците за това вече се виждат.

Китай е готов да увеличи покупките на американски продукти - соя, зърно, LNG, самолети Boeing. САЩ могат частично да смекчат тарифния натиск или да отложат някои технологични ограничения. Дори участието на ръководството на Nvidia в съпътстващите преговори показва, че става дума за огромен технологичен пазарлък около AI-чиповете и полупроводниците.

И тук е важно да се разбере едно: САЩ и Китай не възнамеряват да стават съюзници. Но се опитват да избегнат неконтролирана конфронтация. На практика се формира модел на „управлявано съперничество“.

Тоест конкуренцията се запазва, но се опитват да я преведат в контролируема форма, за да не сринат глобалната икономика и да не доведат ситуацията до пряк сблъсък.

И именно тук започват рисковете за Украйна.

Когато Вашингтон се концентрира върху Китай, Тайван, Индо-Тихоокеанския регион и глобалното технологично противопоставяне - украинската война автоматично престава да бъде единственият център на вниманието на САЩ.

Особено ако администрацията на Тръмп се опитва да избегне едновременна твърда конфронтация и с КНР, и с Русия.

Именно затова опасността не е в някаква моментна „задкулисна сделка“. Всичко е много по-сложно. Формира се среда, в която украинският въпрос може постепенно да стане част от по-широкия глобален баланс между САЩ, Китай, Русия и Европа.

Например Китай може да помага на САЩ по въпросите на Иран или стабилизацията на световните пазари. В отговор САЩ могат да реагират по-меко на определени китайски икономически действия. При това Пекин няма да прекрати подкрепата си за Русия - най-много да я направи по-малко публична и по-малко демонстративна.

И това вече частично се вижда.

Китай няма да се откаже от Русия. За Пекин Русия е стратегически тил, ресурсна база и фактор за отвличане вниманието на Запада. Китай не е заинтересован от поражение на Русия. Но Китай също така не иска пълен хаос и глобален икономически срив.

Затова най-вероятният модел не е разрив между САЩ и Китай, а сложно съвместно съществуване чрез постоянен пазарлък.

Отделно трябва да се разбере колко сериозна е станала зависимостта на света от Китай. Пекин контролира критични сегменти от редкоземните метали, електронните компоненти, батериите и значителна част от веригите за доставки за високотехнологичното производство. И Китай вече директно използва това като инструмент за политическо влияние.

За Украйна това означава още една опасност: дори западният военно-промишлен комплекс все повече зависи от китайски компоненти. А следователно - всяко изостряне между САЩ и КНР автоматично ще влияе върху производството на дронове, боеприпаси, електроника и военни системи за Украйна.

Още един проблем е информационната и политическата умора на света.

Световното внимание постепенно се измества. Тайван, Китай, Иран, световната икономика, AI, технологичната война - всичко това започва да измества Украйна от центъра на глобалното информационно поле. А това означава, че за нас ще бъде все по-трудно да поддържаме онова ниво на международна мобилизация, което съществуваше през първите години на голямата война.

И тук възниква най-опасният сценарий постепенното прокарване на идеята за „замразяване“ на войната.

Не чрез пряка принуда. А чрез забавяне на помощта, разговори за „умора“, необходимост от „стабилизация“, търсене на „компромиси“, натиск чрез финансирането и преместване на глобалните приоритети.

И Китай тук много активно ще се опитва да играе ролята на „миротворец“. Пекин отдавна прокарва реториката за „многополюсен свят“, „необходимост от преговори“, „недопустимост на блоковото мислене“. Но проблемът е, че в китайското виждане „стабилност“ много често означава фиксиране на текущия баланс на силите.

А за Украйна това може да означава опит за постепенна легализация на замразения конфликт.

Но има и обратна страна на ситуацията.

Колкото повече САЩ се концентрират върху Китай - толкова повече Европа ще бъде принудена да разчита на Украйна като ключова военна бариера срещу Русия. И именно тук за нас се отваря прозорец от възможности.

Украйна още сега фактически се превръща в основа на новата европейска сигурност. Нашият военно-промишлен комплекс, дроновите технологии, бойният опит, системите за радиоелектронна борба, адаптивността на армията - това е нещо, без което Европа вече няма да може да изгражда собствената си отбранителна система.

И именно затова основният извод за нас е много прост.

Светът навлиза в период на суров прагматизъм на великите сили. В период, в който съюзниците остават съюзници, но всеки все повече мисли за собствените си интереси, ресурси и оцеляване.

А това означава, че Украйна трябва максимално бързо да премине към истинска субектност: към собствен силен военно-промишлен комплекс, технологична автономност, дълбока интеграция в европейската система за сигурност и осъзнаване, че новият свят ще бъде значително по-малко стабилен и значително по-малко романтичен, отколкото на мнозина би им се искало.