Гласът на България

Бангаранга по главите на Карбамидски, Квачков и Мирянката

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   BIRD:   “Аналитичен доклад на звено “FIU” (Финансово разузнаване) на Лихтенщайн по случая WOODFORD ESTABLISHMENT, BULGARTABAC HOLDING AD, ПЕЕВСКИ Делян Славчев, АНГЕЛОВ Александър Параскевов и други, поради подозрение за пране на пари, корупция, присвояване на средства и други престъпления.”   МВР ще проверява финансовото състояние на #Пеевски - обяви министър Демерджиев. То отдавна е проверено от чужди служби. Проверки са направили американската OFAC, но също и финансовото разузнаване на Лихтенщайн FIU. Именно там Пеевски и неговите проксита - Сашо Ангелов и други, са скрили голяма част от активите при приватизацията на Булгартабак и последвалата мащабна контрабанда на цигари в Близкия изток. Констатациите на лихтенщайнските служби през 2024 г. са категорични: "подозрения за пране на пари, корупция, присвояване на средства и други престъпления". МВР и ДАНС могат да изискат тези данни по официален ред, да ги разработят и да ги представят на бюрото на следващия главен прокурор, ако той не е пак джудже. В противен случай ни очаква поредното изпиране на корпулентния олигарх. Очаквайте подробности за лихтенщайнския доклад на BIRD.BG.

   София – Масква.   Хейтът срещу българската „Бангаранга“, която разлюля Европа и половината свят, не е самодейност на медийните и псевдоцърковни копейки като Карбамидски, Квачков и Мирянката. Напротив, съществува документ-разпореждане на Масква как да действат практически българските мурзилки. Една точка от тази инструкция за платените руски агенти за влияние гласи буквално следното: „Да се омаловажават всички български постижения!“ Така се завихри изкуственият хейт срещу Георги Господинов след спечелването на международния „Букър“. Тогава се разкри като руски агент и Иван Стамболов – Сула, за когото имахме надежда, че е читав човек и автор; но се оказа, че руските хилядарки са го изкушили и той започна да ехидничи по адрес на Господинов. Същото се повтаря и сега с Бангаранга…

   Кремъл. През уикенда президентът Доналд Тръмп разговаря по телефона с двойника на покойния Путин. Те обсъдиха няколко теми, включително резултатите от посещението на Тръмп в Китай. Президентът на САЩ описа пътуването си положително и заяви, че е постигнал значително споразумение с китайския лидер Си Дзинпин, но не навлезе в подробности. Американският президент се оплака или от условията, или от исканията на Си относно недопустимостта на по-нататъшни убийства на иранското ръководство. Това било повдигнато в контекста на дискусия за сигурността на Тайван. „Путин“, от своя страна, се отнесе към въпроса неутрално, като се аргументира в полза на пощадяването на живота на всички, с които могат да се водят преговори.

Тръмп открито заяви, че е помолил Си да не помага на Русия и Иран с доставки на оръжие, като изрично каза, че не смята съвременна Русия за враг на САЩ, докато смята, че Иран представлява ясна заплаха не само за мира в Близкия изток, но и директно за Съединените щати.

Когато се повдигна темата за отмяна на американските санкции срещу Русия, Тръмп насочи разговора към необходимите решения, свързани с прекратяване на военните действия във войната между Русия и Украйна, свързвайки края на горещата фаза на конфликта с отмяната на санкциите.

Политбюро беше изключително разочаровано от „плаващата“ позиция на президента на САЩ, която вече многократно беше съгласувана от руското ръководство с условията за прекратяване на войната, но всеки път отказваше да наложи тези условия на украинското ръководство.

По време на срещата си със Си Дзинпин „Путин“ ще повдигне възможността за увеличаване на подкрепата на Китай за „бързото постигане на целите на СВО в Украйна“. Най-важното за Политбюро сега е да не се заплита в мрежата от противоречия между САЩ, Китай, Иран, Турция, Европа и Близкия изток, както и да не затъва в блатото на вътрешнокремълските спорове и недоразумения.

Между другото, официална Москва изпадна в истерия, че Западът въобще не отрази уж успешното изстрелване на супер-мега-яката руска ракета „Сармат“. Но се появиха нови съмнения дали въобще е имало изстрелване. Тъй като липсват ключови детайли в официалното съобщение, военните анализатори предполагат пореден руски провал.

Обикновено след подобни изпитания Москва съобщава не само за старта, но и за успешното достигане на целта. Този път руското МО се ограничи до формулировките „пускът е успешен“ и „задачата е изпълнена“, без да спомене поразяване на полигона Кура. Според експертите, именно това може да е знак за авария след излитането на ракетата.

   Пекин – София.   Политологът Евгени Кънев за резултата от срещата на върха САЩ – Китай: „Въпреки фанфарите и гръмкото посрещане на летището в Пекин с хита YMCA на Тръмп, домакинът Си го нямаше там. А срещата им мина през възродения от 70-те години термин “съвместно мирно съществуване”, спомен от Първата Студена Война. Този термин обозначава фаза, в която и двете суперсили признават, че пълната икономическа война е твърде скъпа, но стратегическото недоверие остава по-дълбоко от всякога.

Кой какво спечели от срещата?

1. Китай (Стратегическо надмощие)

Китай излиза от срещата с усещането за „тиха победа“ поради няколко ключови фактора:

• Лостът на редкоземните елементи:

Си успешно използва заплахата от блокиране на веригите за доставки (магнити и минерали), за да принуди Тръмп да смекчи тарифната си офанзива от 2025 г.

• Време за икономиката: Китайската икономика страда от ниско потребление и висока безработица. “Примирието“ дава на Пекин ценно време за вътрешно стабилизиране без натиска на нови 100%+ мита.

• Дипломатическо признание: Пищният прием в Пекин и думите на Тръмп за „велик лидер“ легитимират Ши като равен партньор в момент, когато Китай търси ролята на глобален стабилизатор (особено спрямо конфликта в Иран).

2. Тръмп (PR успех)

За Тръмп печалбата е преди всичко вътрешнополитическа и „транзакционно-ориентирана“:

• Гръмки заглавия: Обещанията за покупка на 200 самолета Boeing и огромни количества соя са точно тези „големи победи“ пред американските избиратели.

• Контрол върху инфлацията: Намаляването на митата (които в пика си достигнаха над 40% средно ниво) помага за овладяване на цените в САЩ преди междинните избори.

• Ролята на „миротворец“: Тръмп използва уверенията на Ши за Иран и протока Хормуз, за да се позиционира като единствения лидер, способен да предотврати глобална енергийна криза.

Кой губи?

1. Тайван (и демократичният свят). Нарастваща несигурност!

Тайван е големият губещ от прагматичния подход на Тръмп „сделка срещу сигурност“.

• Докато Си поставя Тайван в центъра на официалните комюникета, Тръмп се фокусира върху търговския баланс.

Отлагането на оръжейни пакети от страна на САЩ засилва опасенията, че островът може да стане „разменна монета“ в бъдещи преговори.

2. Технологичният сектор на САЩ (Дългосрочен риск)

Въпреки че компании като Nvidia и Oracle (през сделката за TikTok) печелят глътка въздух, САЩ рискуват да загубят преднината си в ИИ.

• Китай използва срещата, за да лобира срещу ограниченията за чипове, докато същевременно ускорява собственото си производство на „интелигентни роботи“.

3. Твърдолинейните „ястреби“

Кръговете в САЩ, които настояват за пълно икономическо отделяне (decoupling) от Китай, виждат в това примирие пропуснат шанс за окончателно потискане на китайския възход. Те считат „управляваната стабилност“ за илюзия, която само подсилва Пекин.

Срещата не е „рестарт“, а тактическа пауза. Тръмп печели икономически символи и спокойствие за пазарите, докато Ши печели структурно време и признание на китайското влияние върху глобалните вериги за доставки. Най-големият риск остава ноември 2026 г., когато изтичат настоящите споразумения.

Дано изборите през есента спасят Запада от най-големия актив на Изтока.