Гласът на България

НАТО праща 60 000 бойци да бранят Прибалтика от орките

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Кремъл.   В навечерието на посещението на двойника на покойния Путин в Казахстан беше публикувана статия, приписвана на „Путин“, за съюз между Русия и Казахстан в центъра на Евразия. Като се имат предвид паралелните развития на участието на Република Беларус във войната с Украйна, човек си спомня събитията от началото на 2022, върху които ястребите

в Политбюро все още размишляват (най-скоро - вчера).  По това време, преди почти четири години и половина, събитията се развиха по такъв начин, че Република Беларус беше ефективно анексирана от Русия, а руските войски, разположени в Казахстан, нямаха затруднения да завземат северните територии на тази държава. Именно през тези дни Николай Патрушев и няколко души, близки до президента, съветваха Путин да се откаже от грандоманските си планове за нахлуване в Украйна, като се задоволи с Беларус и Северен Казахстан. Обаче Путин доста остро отхвърли това предложение, а резултатът е налице - в крайна сметка Русия загуби всичко.

Ястребите обвиняват късогледството на Путин, като се има предвид, че при сегашните обстоятелства нито една от целите на войната с Украйна не е постигната, самата война е стигнала до стратегическа безизходица, а Русия е в дълбока криза; Лукашенко трябва да бъде убеждаван да помогне, а „Путин“ трябва да отиде в Казахстан с поклон, надявайки се на помощ със сивия внос, стратегическите партньорства и много други молби.

В същото време Кремъл успя да загуби Армения и Молдова, да се скара с Азербайджан и да стане критично зависим от Китай. Най-милата дума, използвана в памет на Путин в Политбюро вчера, беше „идиот“.

   Брюксел.   Страните от НАТО подготвят план за бързо разполагане на войски за защита на балтийските държави в случай на война с Русия, съобщава Ройтерс, позовавайки се на два източника, запознати със ситуацията. Според източници на агенцията, за защитата на Латвия и Естония е планиран друг армейски корпус, обикновено състоящ се от три дивизии с обща численост от 40 000 до 60 000 войници.

В допълнение към корпуса със щаб в Полша, ще бъде разположен и германско-холандски корпус, базиран в Мюнстер, за защита на балтийските държави, според източници на Ройтерс. Това ще позволи на НАТО бързо да разположи „масивни сили“ в региона, за да се справи с ограничената стратегическа дълбочина и уязвимост на региона, съобщи източник от алианса пред агенцията. Германия и Холандия, заедно с партньорите си, в момента планират да сформират новите сили.

Решението на НАТО беше обявено ден след като руският президент подписа закон, значително разширяващ правомощията му за използване на армията в чужбина. „Путин“ вече може да използва армията, за да „защити руските граждани“ в случай на „техния арест, задържане, наказателно или друго преследване“ в чужди държави от чуждестранни или международни съдилища, които „имат юрисдикция без участието на Руската федерация“.

В същия ден руското външно министерство обяви плановете си да се обърне към Международния съд, за да „защити“ правата на етническите руснаци в балтийските държави. Министерството твърди, че властите на Латвия, Литва и Естония „забраняват“ използването на руски език, „пренаписват историята“ и участват в „наказателна политика на репресии и сплашване“.

Все още не е ясно как ще бъде използван законът, предоставящ на руския президент правото да изпраща войски в други държави, според експерти от американския Институт за изследване на войната (ISW). Документът е „умишлено неясно формулиран“, което ще позволи на Кремъл гъвкавост при прилагането на закона, „за да придаде привидна легитимност на руските експедиционни военни операции“.