Гласът на България

Твърди известната писателка Здравка Евтимова

ГБ

Представи се, ако обичаш – коя си ти?

- Аз съм Здравка Евтимова, пиша къси разкази, автор съм и на три романа. Разказите ми са излизали тук-там по света; романът ми „Четвъртък” се появи в България, САЩ, Италия и Македония. Имам  страхотна внучка Мария, двама сина, дъщеря и много строг, но умен съпруг.

Обикновено децата имат пред-чувствие или пред-знание за живота, който ги очаква. Ти кога разбра, че ще станеш писател?

- Баба ми Лазка, майка на моя баща, рецитираше песните за Крали Марко с часове. Четеше трудно дългите думи,  но по картинките измисляше светли приказки. Баща ми, електротехник, макар и да пийваше повечко, като му кажеш само една дума – хвърляше цяла история. От тях двамата аномалията сигурно е настигнала и мене.

Какви качества и сетива трябва да притежава един човек, за да стане писател?

- За себе си зная – поставям нуждите си на последно място, забранявам си фасони и претенции. Няма по-добър писател от паметта на човечеството. В нея са съхранени народните песни и предания, легендите за храбрите, почтените, влюбените. Желая си да бъда с мисли и чувства при тези, които нямат връзки, на тях да помагат разказите ми. Другите има кой да ги  уреди.

Каква е мисията /или ако думата ти звучи грандомански – функцията/ на един писател? 

- Да превръща думите в сграда, където почтеността не е натикана в ъгъла или завряна в кошчето за отпадъци.

Какъв човек е Здравка Евтимова?

- Благодарна съм, че семейството ми ме научи да работя от дете. Баща ми казваше – „Погледни си ръцете. Тях викай на помощ, като закъсаш. Само работата ще те спаси.” Мама ме привикна да уча дълбоко и постоянно. Убедена съм, че единствено продуктът, който създаваме, пробива път, не ходатайствата и връзките. Нека каквото си написал, да се бори. Ти вече си му дал каквото си могъл.

Всяко зло за добро! Какъв е твоят коментар на тази пословица?

-  Ако превърнем най-големият провал в живота си в научен урок, значи сме победили. Неуспехът е само контролно, на което сме изкарали двойка. Но пред нас всеки нов ден е шанс да направим нещо хубаво.

Преводачът и писателят – борят ли се за надмощие в теб или си помагат?

- Като преводач изкарвам прехраната си; допусна ли спад, на масата няма хляб. Писането е радост. То е и хляб. Българският език е бащата на разказите, в него всеки звук е гръм, усмивка, нож и ласка. Винаги е силна – всяка българска дума.

Водиш ли статистика – колко станаха изданията ти в чужбина?

- В САЩ имам два романа  „Четвъртък” (“Sinfonia Bulgarica”) и  „Бог за предатели” и три сборника с разкази. Във Великобритания – три сборника с разкази, в Израел – два сборника, в Канада – един сборник, в Италия  и Македония  - романа „Четвъртък” (“Sinfonia” e заглавието на романа в Италия).

Какво е мнението ти за литературните награди?  

- Те често са плод на конюнктура и извънлитературни схеми. Много големи световни писатели не са получавали награди, но и много са получавали. Поетът Уистън Х. Одън  казва: „Незаслужено запомнена книга няма”  - затова нека пишем, пък каквото сабя покаже. 

Обикновено четящата публика е профилирана – едни харесват класика, други – млади прозаици, трети четат само фантастика, четвърти – хумор... Моите наблюдения са, че всички тези читателски „касти” четат и Здравка Евтимова. Как се става любимец на читателската публика?

- Никога не съм знаела как се става любимец. Един човек да не се предаде заради думите ти, слабият да се усмихне - това е важното.

Литературната еманация на един работнически, миньорски град като Перник аз си я представям като кръстоска между Пеньо Пенев и Буковски, да речем. На мястото си ли се чувстваш в Перник?

- Перник е град, където ако не пишеш разкази, можеш или да се пропиеш, или да мислиш за нещо с измеренията на  лекарство срещу лоша болест. Това не е лъжа.    

Има ли надежда за България и за света?

- Със сигурност има – път към доброто винаги има. Важното е да не го пропускаме всеки ден от живота си.

------

снимка в. "Капитал"