Гласът на България

София смекчава европейския натиск там, където се пресичат българските и руските интереси

Генадий ГАБРИЕЛЯН

   Българският премиер Румен Радев се хвърли самоотвержено на паневропейската амбразура, за да осигури освобождаване от планираните санкции на ЕС не само патриарх Кирил Гундяев, но и основателя на Лукойл - Вагит Алекперов. Компанията притежава Бургаския нефтохимически завод - най-големият на Балканите, който е от първостепенно значение за българската икономика. През 2025 г. фирмата „Лукойл“ беше санкционирана от Обединеното кралство и САЩ. Санкциите се отнасят за всички компании, в които Лукойл притежава повече от 50% от акциите. Това включва регистрираната в Швейцария Литаско, дъщерно дружество на руската група Лукойл, която официално е собственик и акционер на рафинерията Лукойл Нефтохим Бургас в България. Тя произвежда повече от половината от горивото на страната.

Радев може би защитава икономическите интереси на Русия за сметка на националните български интереси – това е заключението, до което стигна разследващият проект „Свободна точка“ /приемникът на „Свободна Европа“/. Премиерът обясни готовността си да блокира санкциите срещу Алекперов, като посочи необходимостта от защита на рафинерията в Бургас и предотвратяване на потенциален арбитражен иск за милиарди долари от страна на Литаско, въпреки факта, че швейцарският собственик само е изпратил на България уведомление за спора, което само по себе си дори не означава започване на производство.

Освен това, спорът формално не се отнася до санкции срещу Алекперов, а по-скоро до претенциите на Литаско срещу българската държава поради специалния режим на държавно управление, наложен върху българските активи на Лукойл след санкциите. Това на практика лиши руската група от възможността свободно да управлява българската си компания и да печели от нея. Кабинетът на Радев обаче свърза двата въпроса, твърдейки, че потенциални санкции срещу основателя на компанията биха могли да провалят извънсъдебното уреждане на този конфликт.

След това правителството проведе разговори с представители на групата Лукойл и обяви споразумение, наричайки го голям успех за българската икономика. Съдържанието на споразуменията обаче не беше разкрито.

Ключовата идея на разследването на „Свободна точка“ е, че споразуменията ефективно проправят пътя за възстановяване на предишния формат на работа на рафинерията, който беше нерентабилен за България. Според Мартин Владимиров, директор на енергийната програма в Центъра за изследване на демокрацията, „тази схема е в сила в България от десетилетия: Литаско продава петрол на рафинерията, т.е. на себе си, на завишени цени; рафинерията понася загуби; печалбите остават при Литаско и се облагат с данък в Швейцария, а не в България. Тази връзка беше прекъсната поради санкциите и печалбите вече не могат да текат в чужбина.“ В продължение на много години Лукойл Нефтохим Бургас не е плащал данъци върху печалбата си в България.

Според експерта, вместо да заеме твърда позиция пред лицето на потенциален правен спор, българското правителство предварително „развя бялото знаме“ и демонстрира готовност да направи отстъпки, които биха могли да улеснят защитата на търговските интереси на руската петролна група. От своя страна, кабинетът на Радев продължава да настоява, че единствената му цел е била да осигури стабилната работа на бургаската рафинерия и да предотврати криза на пазара на горива.

Може да се създаде впечатление, че българският премиер действа така, сякаш решения, засягащи интересите на съюзниците от НАТО, се вземат в тъмна стая, в която ги няма Брюксел, Вашингтон и Лондон. Проблемът е, че извън тази стая се намира целият реален свят, който следи отблизо всяко движение на управниците в София. Британският временен генерален лиценз, който позволи на българските подразделения на компанията да продължат дейността си, е валиден до 13. август, докато американският е валиден до 29. октомври 2026 г.; и двата могат да бъдат удължени или прекратени. Във втория случай, българското предприятие, макар и да не рухне още в същия ден, може да се окаже откъснато от банкови транзакции, доставчици, превозвачи и застрахователи, което би създало реална заплаха от затваряне на бургаската рафинерия и предизвикване на тежка горивна криза в България.

------------------

Авторът е кореспондент на руското опозиционно издание „Новая газета“

------

Матросов.   На 23. февруари 1943 година батальонът на редник Александър Матросов получава бойна задача да атакува укрепленията на германските войски в района на село Чернушки, Псковска област. По време на настъплението в подстъпите към селото батальонът попада под силен картечен обстрел от 3 блиндажа на противника. Щурмова група автоматчици успява да унищожи два от тях, но претърпява неуспех при нападението на третия. Матросов пропълзява встрани от оцелелия бункер и последователно хвърля по него две гранати, но той отново оцелява. Тогава Матросов се хвърля пред амбразурата на укреплението и я закрива с тялото си, като по този начин не позволява на картечницата да продължи обстрела. С цената на живота си дава възможност на батальона си да се вдигне в атака и да обезвреди противника.

Подвигът на Матросов е широко разпространен от съветската военна пропаганда. Делото му става легендарно в съветското общество. Макар някои западни източници да се съмняват в автентичността на историята. Съществуват версии, според които истинското име на Матросов е Шакирян Юнусович Мухаметянов (на башкирски: Мөхәмәтйәнов Шәкирйән Юныс улы), но той го променя, за да не попадне под великоруската етническа дискриминация.

„Като Матросов“ или „Като Матросов на амбразурата“ е нарицателно за човек, защитаващ безкомпромисно и без колебание нещо или някоя теза. Изразът може да има и ироничен оттенък.