Гласът на България

Михайло Драпатий: Цели 1000 години Русия е била на „вие“ с Цивилизацията

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Публикуваме откъси от интервю с ген. Михайло Драпатий, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили, в YouTube канала Ukraїner W. По-голямата част от разговора се фокусира върху военната кариера на Драпатий, като сме подбрали социално-политическите изявления на генерал-майора, които характеризират неговата позиция.

Да припомним, че в Москва вече го квалифицираха като „фашист“, което означава, че е незаобиколима личност…

„Нашето историческо минало, което, за съжаление, руската пропаганда се опита да изтрие от паметта ни, от нашите традиции. Ние сме неизгодни за Руската федерация по отношение на историята, защото те [Русия] нямат своя собствена история. Те отдавна казаха, че без Украйна не може да има Русия или някакъв съюз. Ето защо Русия все още се опитва да ни върне под свой контрол.

Трябва да помним нашите предци. Украйна не се е появила през 1990 или 1991 г.; тя съществува от хилядолетия, със собствена култура, свои традиции, своя армия: княжеската епоха, казашката епоха, съвременната история... Продължаваме процеса на връщане към корените си, възстановяване на историческата приемственост. Историческата памет е от решаващо значение за новите поколения. Тази работа трябва да продължи.

Дори пред лицето на мащабна въоръжена агресия, украинската армия в момента е във възход. Манталитетът на съвременните ни войски се променя - отдалечаваме се от съветската власт и отчасти от военната бюрокрация. Усъвършенстваме се не само технологично, по отношение на военна техника и боеприпаси, но и качеството на обучението става много по-високо, а изискванията към командирите и тяхната роля също се променят към по-добро. Днес, във военни условия, се раждат истински командири и лидери - решаващ аспект за бъдещето на нашите въоръжени сили.

Ролята на армията, както във всяка държава, е преди всичко това, че тя е един от основните гаранти на независимостта, териториалната цялост и суверенитета на държавата. По отношение на нивото на доверие, с което се ползва украинското общество, Въоръжените сили са от първостепенно значение. Това доверие вдъхва сила и ни вдъхва вяра. Без силни, модерни и добре екипирани Въоръжени сили не може да се говори за сигурност.

За съжаление, през 90-те и 2000-те години хората не бяха ценени като личности или като длъжностни лица, както са днес; отношението ни към хората се променя. Желязото съществува днес, утре го няма, може да се възстанови, но човекът е най-висшата ценност. Очаквам, че политиката на междуличностните отношения, особено в отношенията „командир-началник-подчинен“, ще се подобри. Хората трябва да знаят, че за тях се грижат, че командирът им осигурява изпълнението на задачите им и цени живота им. Това е най-важното. А подчинените им ще направят всичко, за да изпълнят мисията си.

Армията се подмладява – това също е много положително. Командирите, чиито кариери започнаха след 2014 г., вече са опитни, знаят стойността на решенията си и степента на отговорност и най-важното - не се страхуват да ги вземат. Много неща се промениха; това дори не са реформи - това са изискванията на времето. Вярвам, че след нашата победа Въоръжените сили ще станат привлекателни за мнозинството.

Трябва да работим с цивилното население, да провеждаме информационни дейности и да отделяме часове за патриотично образование. Тогава всеки ще осъзнае опасността, която представлява врагът, и ще действа в интерес на своята държава и Въоръжените сили. Не всеки осъзнава, че Руската федерация е агресор, враг, чиято цел е унищожаването на нашата нация.

Жителите на Донецк и Луганск, за съжаление, исторически са били предимно преселници от Русия и престъпници, поради което са толкова безотговорни. Малко внимание се обръщаше на населението там по отношение на украинизацията - и това е, което имаме. Това е сложен въпрос: той включва образование и работа на службите за сигурност за ранно идентифициране на проблемите.

По някаква причина хората там искат безплатни неща – чувстват, че нещо липсва, има недоволство, завист и не искат да работят. В началото си помислих, че това са пресилени разкази, но не – точно така е. Не бих казал, че е мнозинството, но много значителна част от този контингент не иска да работи; те искат безплатни неща и не ги интересува в каква държава живеят или как се казва тя. За да предотвратим това, трябва да ангажираме населението по въпросите на държавността и насърчаването на националната идентичност; да обясним, че те са украинци, а не, извинете, останки от Съветския съюз.

Преди 24. февруари 2022 г. мнозина се съмняваха, че Руската федерация ще започне мащабно нашествие. Надявам се, че войната е създала условия за изключителна консолидация на нашия народ. Трябва да ценим националната си идентичност – по въпросите на езика и религията днес полагаме основите на нашата държава, която ще съществува в рамките на нейните законови граници.

Ние имаме огромен потенциал, предимно човешки и индустриален. Предопределени сме както за победа, така и за успех. Не просто вярвам – знам – че този труден период ще приключи, децата вече няма да остават сираци, Русия ще спре да атакува гражданска инфраструктура, сирените за въздушна тревога ще престанат: ще дойде мир. Мир чрез нашата победа!

През 2014 г., когато напрежението започна да ескалира в Крим, когато се появиха „малките зелени човечета“, когато се появи въпросът за сепаратизма в Донецка и Луганска области, с опити за завземане на властта и всички институции на властта, когато лидерът на държавата-агресор повдигна въпроса за анексирането и въвеждането на руски войски – разбира се, това също предизвика известен страх. Разбирахме и вече се готвехме за факта, че ще се бием, ще провеждаме военни операции. Аз, тогавашният командир на батальона, също настоявах младшите си командири да осигурят надлежната бойна подготовка на поделението, пълното му окомплектоване и готовността му за всичко, включително употребата на оръжие.

Днес виждаме, че там нямаме съсед – не може да се нарече съсед – а нация с ръководство, което няма право на съществуване. Те нямат нищо цивилизовано от хилядолетие и нищо не се е променило – нито в манталитета им, нито в имперски амбициозното им поведение.

От 1991 г. насам цялата ни политика, за съжаление, невинаги е била насочена към постигане на пълна независимост от Руската федерация. Може би, от 2014 г. насам, на украинския народ е отредена историческа роля: да завърши освободителната борба с нашата победа. За никакви отстъпки не може да се говори!

След като преодоляхме този страх, започнаха нормални, ежедневни бойни действия – започна антитерористичната операция.“

Пътят от фронтовете на Донбас до върха на армията

Драпатий започва военната си кариера като танков офицер и постепенно се изкачва в йерархията благодарение на участието си в едни от най-тежките сражения на Украйна. През 2014 г., в началото на конфликта в Донбас, той командва батальон от 72-ра механизирана бригада. Тогава получава широка известност заради операция в Мариупол, при която бойна машина от неговото подразделение пробива барикада, изградена от подкрепяни от Русия сили. Действието се превръща в един от символите на украинската съпротива в първите месеци на конфликта.

След началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. Драпатий играе важна роля в отбраната на стратегически райони. Като заместник-командир на оперативната групировка „Юг“ той спира руското настъпление към Кривий Рих, предотвратявайки потенциално сериозен пробив. По-късно участва в подготовката на украинската операция за освобождаването на Херсон и изтласкването на руските сили от западния бряг на река Днепър.

През 2024 г. Драпатий получава допълнително признание за действията си при руската офанзива в Харковска област. Организацията на отбраната под негово ръководство ограничава руското настъпление до няколко малки гранични района.

Репутация на командир, който поема отговорност

През 2025 г. Драпатий е назначен за командващ Сухопътните войски – най-голямото формирование в украинската армия. Той обаче напуска поста само няколко месеца по-късно след руски ракетен удар по учебен център, при който загиват 12 украински военнослужещи.

Генералът заявява, че подава оставка заради „личното си чувство за отговорност“ за трагедията.

„Кръговата отговорност и безнаказаността са отрова за армията. Опитах се да ги премахна от Сухопътните войски. Но ако трагедиите се повтарят, това означава, че усилията ми не са били достатъчни“, заяви той. Този ход засили образа му сред част от украинските военни като командир, който е готов да поеме последствията от решенията си, вместо да търси оправдания. Бившият началник на щаба на бригадата „Азов“ - Богдан Кротевич също го определи като „човек на честта“, който е избрал да се оттегли, вместо да прехвърля вината.