Гласът на България

Националната ни сигурност вече е под пряк руски диктат

Анна ВЪЛОВА

   Често казваме, че филмите са огледало на действителността, но истината е много по-плашеща – понякога родната действителност дотолкова надминава и най-мрачните филмови сценарии, че границата между измислица и реалност напълно изчезва. Британският кибертрилър „Необявената война“ (The Undeclared War) показва как с дигитални кодове

и дезинформация може да се подмени съдбата на една нация, но за българския гражданин това не е сюжет от екрана, а преживян и оголен факт.

У нас тази невидима война се води пред очите ни вече десетилетие.

Когато действителността спре да бъде филм, целта на удара вече не е победа на бойното поле, а пълно пречупване на волята ни за съпротива и насаждане на тотална безизходица.

Чрез следващата хронология ще се опитам да ви покажа, че българският сценарий на THE UNDECLARED WAR не е филмова илюзия а брутален, математически предрешен план.

А.В.

БЪЛГАРСКИЯТ ВАРИАНТ НА THE UNDECLARED WAR 

ХРОНОЛОГИЯТА

???? ФАЗА 1: ПОДГОТОВКА НА ТЕРЕНА И ИНФОРМАЦИОННА ДИВЕРСИЯ - 2016 - 2019 

2016 г. Годината на пречупване:

Масирано навлизане на „фабриките за тролове“ и дезинформацията в българския Facebook.

Моделът от Брекзит и изборите в САЩ се прилага у нас – обществото изкуствено се разделя на радикални лагери по геополитически теми.

2018 г. Сривът на Търговския регистър:

Първият голям червен флаг. Институция, съдържаща цялата икономическа информация на държавата, изгасва за седмици.

Официално е „технически срив“, но ефектът е тестване на обществената търпимост към изчезване на данни.

2019 г. Дигиталният Чернобил – Течът от НАП:

Хакерски пробив разкрива личните данни, ЕГН-та и доходи на над 5 милиона български граждани.

Държавата демонстрира пълна немощ да защити информацията на хората.

Страхът и усещането за уязвимост стават масови.

???? ФАЗА 2: ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ХАОС И СОФТУЕРНО ИНЖЕНЕРСТВО 2021 - 2023 

2021 г. Въвеждане на 100% машинния вот:

Под претекст за борба с фалшивите хартиени бюлетини, управляващите въвеждат изцяло машинно гласуване в големите секции.

Решението да не се броят отпечатаните разписки на ръка заключва вота в „черната кутия“ на софтуера, контролиран от шепа хора.

Пролет 2022 г.  Ударът срещу Български пощи:

Мащабна кибератака парализира пощите по време на сериозна международна криза.

Седмици наред възрастни хора не могат да си вземат пенсиите – физическа дестабилизация чрез дигитален код.

Май 2023 г. Записът „Ала-бала“ и консултациите при Президента:

Изтича записът от Националния съвет на ПП, където в прав текст се говори как изборите се печелят чрез софтуера на машините и „ала-бала с президента“.

На последвалите консултации Румен Радев поставя въпроса ребром и изгонва медиите, пренасяйки спора за кодовете и службите (МВР и ДАНС) зад напълно затворени врати.

???? ФАЗА 3: ДВОЙНАТА ИГРА (2024 – 2025 г.)

2024 г. Замразявания и скандали с кодове:

Преди поредните предсрочни избори ДАНС излиза с доклади за нерегламентирано заснемане на изходния код от министерски служители.

Само 48 часа преди вота ЦИК изцяло забранява машините и те се връщат в складовете, а за балотажа се пускат обратно.

В парламента законите се сменят бързо – първо се въвежда смесено гласуване (право на избор между хартия и машина), а след това бързо се отменя за големите секции.

2025 г. Ръчни фалшификации на видео:

Видеонаблюдението от броенето в секциите показва брутални кадри – членове на комисии драскат бюлетини пред камерите и преливат гласове на ръка.

Обществото вижда, че дори физическото броене е опорочено!

???? ФАЗА 4: ПОСЛЕДНАТА ФАЗА – КАПАНЪТ Е ЗАТВОРЕН (2026 - НАСТОЯЩЕ)

Юли/Август 2026 г. Окончателният удар в Парламента:

Кръгът се затваря. Управляващото мнозинство тихомълком връща изцяло машинния вот за големите секции и премахва броенето на разписките.

Отново сме в ситуация, в която софтуерът решава всичко без възможност за одит от хората на място.

Август 2026 г. Пренареждане на пионките – Случаят „ЦИК“:

Като финален щрих в операцията, досегашният председател на ЦИК (Камелия Нейкова) бива изтеглена директно в изпълнителната власт и назначена за главен секретар на Министерския съвет.

Човекът, контролирал софтуера и машините отвътре, поема администрацията, която организира вота отвън. Пълно капсулиране на системата.

Август 2026 г. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО ЗА „МЪРТВА ХВАТКА“ И ГРАЖДАНСКИ РАЗМИРИЦИ:

Николай Ненчев (бившият министър на отбраната на България) излиза с безпрецедентно тежка прогноза.

Той обявява, че президентът Румен Радев няма да завърши пълния си мандат поради задаваща се мащабна политическа и обществена криза.

Ненчев предупреждава за реален риск от вътрешни граждански размирици, дирижирани чрез руски хибридни операции.

Според него страната ни се държи в „мъртва хватка“ и е превърната в „Троянски кон“, чрез който се руши консенсусът в НАТО и ЕС броени месеци преди подготвян от Москва директен сблъсък на Черно море. Политическата и разузнавателна инфилтрация по високите етажи блокира евроатлантическите приоритети на България и поставя националната сигурност под пряк руски диктат.

Резултатът - Тотална апатия:

„Необявената война“ у нас постигна крайната си цел – хората са толкова отвратени и убедени, че всичко е нагласено („100% фалшифицирано“), че избирателната активност е спаднала до рекордно ниски нива.

Когато 70-75% от хората си останат вкъщи, държавата се оказва напълно овладяна от контролиран вот и кодовете на софтуера. Дори тези, които гласуват, се сблъскват с алгоритъм, който не може да бъде одитиран. Математически се обезсмисля масовото участие, а резултатът е предрешен.

Когато човек подреди фактите и види как се движат зъбчатите колела на тази машина – от кодовете през записите до разместването на фигурите по върховете – усещането за безизходица и безсилие е логичната човешка реакция.

Това е същият емоционален срив, който преживяват и героите в сериали като The Undeclared War, когато осъзнаят, че реалността около тях вече е подменена и контролирана.

Голямата уловка на всяка хибридна и психологическа война е точно тази: тя не цели просто да промени едни цифри на екрана, а да убие вярата, че има смисъл да се съпротивляваш.

Когато едно общество изпадне в колективно усещане за безизходица, капанът щраква окончателно и тези зад кулисите печелят войната без нито един изстрел!