Гласът на България

Един анализ на американския Hudson Institute

Матю БОЙС

   Години наред различията около начина, по който трябва да бъде определяна Русия в България, възпрепятстват приемането на Национална стратегия за сигурност и Радев не показва признаци, че възнамерява да промени това. Ако неговото правителство публикува такава стратегия, би било изненадващо, ако в нея Русия бъде определена като

неприятелска държава. Междувременно руската стратегия за национална сигурност от 2021 и 2022 г. определя България като неприятелска страна, а говорителката на руското външно министерство Мария Захарова наскоро заяви, че България не се е обърнала към Москва и не бива да продължава подкрепата си за Киев.

Всичко това показва, че София балансира и се стреми да запази различни възможности, като премиерът Радев действа по начин, който е благоприятен за всички основни партньори на България, но не удовлетворява напълно никого. Някои анализатори определят това като „двойна политика“, при която Радев изпраща едно послание в Брюксел и друго пред българската аудитория. Други говорят за „многопластова дипломация“, а трети – за „многогласна“ политика, при която висши представители на властта казват различни неща пред различна публика. Опозиционни лидери наричат лавирането между партньорите „политическа шизофрения“.

Правителството вероятно няма да прекрати 10-годишното споразумение за отбрана с Киев, подписано през април от предишния премиер Росен Желязков, но е съмнително, че София ще предложи значителна подкрепа. Радев постоянно подчертава, че основният му приоритет са финансите на България и предотвратяването на икономически вреди от санкциите на ЕС. Ако нито едно от последните български правителства не е прилагало ефективно ограничителните мерки срещу санкционирани руснаци с имущество или активи в страната, то и Радев вероятно няма да го направи. Тази вратичка остава широко отворена.

Нито 100 % „прокси“ на Путин, нито нов Орбан

Премиерът Радев не действа напълно като „прокси на Путин“, както предполагат някои негови критици, нито като „троянски кон“, но обслужва част от руските интереси. Политиката му на прагматизъм в отношенията с Москва го превръща в по-слабо звено в НАТО, отколкото България беше, когато той беше президент. Публичните му изявления за следване на „европейския път“, а не конкретно на „пътя на Европейския съюз“, също подсказват избирателно отношение към Брюксел. Свободата му на маневри обаче се стеснява след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари. Европейската централна банка и Европейската комисия вече имат по-голямо влияние върху българската икономика. София има много да спечели и от европейската програма SAFE за отбрана, поради което Радев вероятно няма да иска да се отказва от тези възможности. Икономиката има и положителни показатели – съотношението държавен дълг към БВП е 32 процента, а България отчита най-висок ръст на реалните заплати в ЕС. Европейската комисия обаче предупреди България за дефицита от 5,7 процента в бюджета, приет от София на 30 юли, и Радев има нужда ЕС да бъде на негова страна.

Ще подкопае ли Радев усилията на НАТО за поддържане на колективното възпиране? Ще остане ли неутрален при сериозна конфронтация или би отказал да реагира при ситуация, попадаща под член 5 от Северноатлантическия договор? Той показва ясно предпочитание да бъде едновременно „вътре“, но и „не съвсем вътре“, и България да заема пространство между Изтока и Запада.

Това оставя въпроси колко надежден би бил той в условия на криза?

Спекулациите, че премиерът Радев ще бъде „новият Виктор Орбан“ не са напълно точни. Той прави отстъпки пред руски интереси и блокира част от европейските решения, но няма нито конституционно мнозинство, с което да промени основния закон, нито политическото влияние или амбицията да играе ролята, която Орбан има като лидер на европейската националистическа десница. София не зависи толкова силно от руската енергетика, а българският външен министър не поддържа пряка и постоянна връзка с руския външен министър Сергей Лавров.

Радев не е и класически идеолог. Той по-скоро действа опортюнистично, съсредоточавайки се върху България, и притежава по-скоро военен манталитет, отколкото профила на типичен политик на XXI век. Популярността му леко е намаляла след първите месеци на власт. Бюджетът му би бил под сериозен натиск, ако Европейската комисия реши да даде пример с България заради блокиране на европейски действия. Той поставя приоритет върху реформите, необходими за отключване на европейските средства, и не е влизал в толкова пряка конфронтация с ЕС, както Орбан.

Паралелите със словашкия премиер Роберт Фицо са по-близки, но също не са напълно точни. И двамата следват външна политика, която изпълнява минималните ангажименти към съюзите, без да се превръща в пример за съюзническо поведение. И двамата ограничиха държавната подкрепа за Киев и заемат по-строга позиция по отношение на европейските амбиции на Украйна, като същевременно поддържат активни политически и икономически отношения с Москва. Тъй като България и Словакия са част от еврозоната, ЕС има по-голямо влияние върху техните икономики, отколкото върху Унгария, която не прие еврото. Радев обаче не използва агресивната реторика и културните теми, характерни за Фицо. Той също така не е толкова враждебен към медиите. За разлика от словашкия премиер, Радев се държи на дистанция от Русия, като последното му посещение в Москва е било през 2019 г.

Вместо да копира Орбан или Фицо, Радев очертава собствен курс. Той е уникален политически играч в специфична страна и преследва това, което самият той определя като български национален интерес, чрез независимост, балансиране, запазване на различни възможности и все по-ясно изразен транзакционен подход към външната политика.

Съединените щати

Радев изпраща смесени послания и по отношение на Вашингтон. По време на първия си телефонен разговор с президента Доналд Тръмп на 20 май той зае по-твърда позиция по двустранните въпроси. Преди това Радев беше критикувал предшественика си, премиера Желязков, за готовността да предостави български летища за американски операции в Близкия изток, преди Вашингтон официално да е отправил такова искане. Радев заявил пред Тръмп, че американските самолети могат да останат до 30 юни, като отказал поисканото от САЩ удължаване до 31 юли. Пред медиите той заявил, че всяко удължаване след тази дата ще зависи от това Съединените щати спешно да предоставят на българските граждани достъп до Програмата за безвизово пътуване. Това беше по-рязко послание от обичайното в отношенията между български лидери и Вашингтон, но също така и неизпълнимо искане, тъй като България не отговаряше на законовите условия за включване в програмата.

На 20 юли премиерът Радев промени решението си и поиска от парламента да одобри използването на отдалечената авиобаза „Безмер“ от американските военни до 1 октомври. На 22 юли парламентът с огромно мнозинство одобри използването на базата от до осем самолета-цистерни KC-135 и 250 американски военнослужещи. На 24 юли, след срещата на Радев с американския министър на енергетиката Крис Райт, Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ – OFAC – удължи до 22 август лиценз, позволяващ на компании, които не са обект на американски санкции, да преговарят с „Лукойл“ за придобиване на негови чуждестранни активи. Това създава силното впечатление за транзакционна дипломация.

България предприе и необичайната стъпка да увери Иран, че не е страна във войната. На 30 юли външният министър Петрова разговаря с иранския си колега и заяви, че е „изключено“ от българска територия да бъдат предприемани преки действия. Тя добави, че няма да бъдат разполагани нападателни оръжия, че София няма да предприема враждебни действия срещу Иран и че страната просто изпълнява двустранното си споразумение за отбранително сътрудничество със САЩ от 2006 г. По думите ѝ разполагането на американските сили „по никакъв начин не означава промяна в подхода на България към Иран“. Въпреки това тези средства са били използвани в операция срещу Иран, след като Техеран предупреди, че България е съпричастна към „агресия и военни престъпления“. Министърът на отбраната увери парламента, че самолетите не превръщат България в страна в конфликта. Вашингтон също пое ангажимент да сведе до минимум риска за националната сигурност на България в отговор на предупрежденията от Техеран. Министърът на отбраната Стоянов потвърди на 25 август, че самолетите-цистерни са напуснали България окончателно на 21 август.

Енергетиката – следващият голям тест

Енергетиката ще бъде ключово изпитание, особено в областта на гражданското ядрено сътрудничество. Радев знае, че администрацията на Тръмп поставя енергийната сигурност сред основните си приоритети и би било неразумно да блокира вече започнали инициативи, особено след като последователни български правителства с години забавяха опитите за диверсификация на енергийните източници извън Русия. Междусистемната газова връзка между Гърция и България например се изграждаше повече от десет години. Като се има предвид склонността на Радев към действия, които се стремят да бъдат приемливи едновременно за Изтока и Запада, той може да даде зелена светлина на някои проекти, докато забавя друго сътрудничество. Работата по двата реактора AP-1000 в АЕЦ „Козлодуй“ продължава, въпреки че Радев смени целия съвет на директорите и обеща по-критичен подход. Работата по Вертикалния газов коридор също продължава с бързи темпове.

Руският натиск за връщане на контрола върху рафинерията „Лукойл“ в Бургас под контрола на Москва е огромен и всяко допълнително съобразяване с тези интереси би увеличило и без това значителното

зловредно влияние на Кремъл в България

В края на юли Русия удължи контрола си върху „Лукойл“, за да предотврати връщането на компанията към дружеството майка Lukoil International, което е под американски и британски санкции. Правителството обяви и други горивни обекти на „Лукойл“ за активи, свързани с националната сигурност, за да запази контрола върху тях и да предотврати сътресения в енергийните доставки. България ще остане поле на сблъсък между руски и неруски енергийни играчи за достъп до европейските пазари още години наред.

Двустранните отношения между София и Вашингтон вероятно ще получат нов импулс, ако Сенатът на САЩ потвърди номинацията на администрацията на Тръмп от 1 юни на бившия представител от щата Флорида Дъглас Холдър за посланик в България. България също трябва да назначи посланик в САЩ, тъй като страната няма такъв от април 2025 г. Предвид санкциите срещу настоящи и бивши български фигури за корупция, OFAC ще има важна роля и в двустранните отношения. Службата би могла например да преразгледа дерогацията, предоставена на рафинерията „Лукойл“ в Бургас. Подобен ход би могъл да постави България в ситуация, сходна със Сърбия, където OFAC принуди затварянето на голяма рафинерия.

Открит въпрос в отношенията между САЩ и България остава доколко президентът Тръмп ще ангажира лично премиера Радев. Публикацията му в Truth Social от 24 юли, в която благодари на Радев за решението относно разполагането на американските самолети, постави България на картата на Белия дом. По време на първия си мандат Тръмп проявяваше личен интерес към премиера Борисов и е възможно да изгради по-активни отношения и с Радев. Решението на българския премиер относно авиобазата му носи политически точки във Вашингтон, особено като се има предвид, че други съюзници първоначално не бяха склонни да предоставят своите бази за американски операции в Близкия изток.

Заключение

Вече е по-ясно накъде върви премиерът Румен Радев. България остава важен съюзник, партньор и приятел по силата на международните договори, но той ще бъде сложен партньор по въпросите на външната политика, отбраната и други ключови приоритети, както беше и по време на президентството си. Докъде ще стигне по отношение на други американски и съюзнически приоритети – като чистото и ефективно управление – предстои да се види. Склонността му към триангулация, лавиране, балансиране и запазване на различни възможности остава сериозно предизвикателство. Това ще затруднява постигането на ясни успехи в отношенията със съюзниците, както се случва и с други държави от НАТО. Но НАТО, Европейският съюз и Съединените щати имат и други сложни съюзници – и подобни отношения могат да бъдат управлявани.

/Анализът е публикуван със съкращения/

Целия анализ за Hudson Institute може да прочетете ТУК