Гласът на България

В очите на Путин, Ленин е виновен за всичко

Ирина МУРАВЬОВА

   Улица „Каланчевская“, Басманен съд. Този процес не беше отразен в пресата, така че нито аз, авторът, нито който и да е друг можем да потвърдим автентичността на решението. Но автентичността е нещо неуловимo. Днес е автентична, но утре, на свеж ум – о, какво казвате?! - няма как да е била.  И така, на 27. август Басманният съд се проведе в столицата

на Руската федерация, Москва, 107078, ул. „Каланчевская“ 11, сграда 1.

Общество „Съборност“ завежда дело срещу Ленин, който, както малцина си спомнят, умира през 1924 г. Студовете тогава са толкова силни, че дори детска сълза би замръзнала мигновено. Той е мъртъв и неподлежащ на човешка преценка. Но и общество „Съборност“ не е подвластно на човешка преценка и, свободно като вятъра, обявява решението на Ленин за включване на Донбас в Съветска Украйна за незаконно.

Председателят на обществото, Хамлет Лероян, казва с висок басов глас:

„Германският шпионин Улянов не само разруши великата Руска империя, но и постави мина за нас, неговите потомци. Именно този христопродавец предаде исконните руски земи на украинците, въпреки че нямаше право да го прави.“

Покойният е посмъртно признат за виновен в държавна измяна и осъден на 25 години в наказателна колония с максимална строгост. При постановяване на присъдата съдът се е позовал на факта, че Ленин, строго погледнато, е безсмъртен и е съден като такъв, въпреки че дори един безсмъртен едва ли би преживял 25 години в наказателна колония. Той не би преживял дори един ден там.

Еми, тъй като няма нищо ново под луната, ще ви разкажа една страшна история.

Съборът на труповете, 897 г.

Много отдавна, когато хуни и диви мустанги все още бродели по Земята, се случило събитие, известно като Трупния събор. Наистина, била 897 година. Зима, киша, град Рим. Политическите страсти в онези далечни времена били не по-малко ярки от днешните и бушували в сърцата също толкова здраво, помрачавайки бедните умове също толкова. Почти година след смъртта на папа Формоз, новият папа Стефан VI, поддръжник на противниковата партия и заклет враг на починалия, не можел да го понесе повече. Той не можел да понесе факта, че предишният папа бил погребан с почести, докато чувствителни монахини оплаквали смъртта му. И в една тъмна нощ, по време на пълнолуние, когато Земята е неспокойна и демони изскачат от ада, опитвайки се да изкушат и покварят всеки възможно най-бързо, папа Стефан VI, обзет от безсъние, свалил ленената шапка от главата си и, гледайки в огледалото огненочервеното си, изтощено лице, казал: „Време е да се направи това.“

И горкият Формоз - разложен, с хлътнали и празни очи, беше изкопан от гроба си (десет месеца след погребението му) с голяма мъка – костите му не се огъваха, а вонята беше непоносима – облечен в папски одежди и качен на папския трон. Жан-Пол Лоранс, майстор на историческата живопис, запечатал този процес върху платно през 1870 г.

„Когато беше епископ на Портус, защо узурпира Вселенския престол на Рим?“, попита Стефан VI мъртвия си враг. „Очакваме обяснение!“

Обвиняемият загуби способността си да изразява мислите си и затова специален чиновник отговори вместо него, криейки се зад трона на починалия и умело имитирайки гласа му:

„Направих ужасна грешка“, отговори починалият с гласа на дякона, „моля ви най-щедро да ми простите. Кълна се в Светите Тайнства, че никога повече няма да направя нещо подобно. Небесните ангели са ми свидетели!“

- Очевидно - продължи злобно Стефан - не небесните ангели са ти помогнали, а демоните, враговете на човешката раса. Признаваш ли дългогодишната си връзка с тях?

- Уви, признавам си - искрено и горчиво плачеше чиновникът. - Моля за снизхождение.

Процесът завърши с безпрецедентна жестокост: всички декрети, резолюции и ръкоположения, издадени от Формоз, бяха обявени за невалидни. Папските одежди, които той мъчително беше облякъл, бяха откъснати от тялото му, разкривайки ужасяващата голота на скелет с остатъци от обезобразена плът пред ужасения поглед на присъстващите. След това го облякоха в дрипави светски дрехи. Неспособни да отсекат главата на Формоз, която вече едва висеше, те отрязаха три пръста на дясната му ръка, тези, с които той беше направил кръстния знак и беше благословил стадото.

Тялото е погребано в гробище за бедни и чужденци, но два дни по-късно неспокойният Стефан VI сънувал осакатения си враг, облечен в разкошни папски одежди, който го заплашвал с двата си останали черни пръста. Осъзнавайки, че Формозо отново е заговорничил с демони, папата заповядал да го ексхумират отново и тялото му да бъде хвърлено в Тибър. Римляните били ужасени от светотатството на папата и бързо се разбунтували. Папа Стефан VI бил свален от власт и хвърлен в затвора. На следващата нощ той бил удушен.

Тялото на Формоз се оплита в рибарски мрежи и тайно е спасено от неизвестен монах. В края на същата зима на 897 г. новият папа, Теодор II, отменя решението на Синода на труповете и изтощеното тяло е препогребано с почести и молитви в базиликата „Свети Петър“. Седем кардинали, които са играли активна роля в Синода на труповете, са отлъчени от църквата.

И какво мислите? Че това е всичко? Грешите. Защото човекът е неспокоен, алчен в безпокойството си и неуморим. Папа Сергий III, който се възкачва на трона през 904 г., се оказва мразещ Формоз и почитател на удушения Стефан VI. Вярно е, че не е премахнал останките на Формоз от базиликата „Свети Петър“, но всъщност е повторил посмъртния процес, свиквайки църковен събор, който отново обявява папа Формоз за недостоен и нелегитимен.

Смъртта не е пречка за добро дело

Споменах Трупния синод само защото смъртта на Ленин и дългият му, спокоен сън в Мавзолея не са пречка да бъде осъден на 25 години в наказателна колония с максимална строгост. Той спа доста дълго - и това е достатъчно.

Но има един проблем: обществото „Съборност“ и неговият председател Хамлет Лероян не съществуват. И нямаше процес в Басманния съд на улица „Каланчевская“, нямаше присъда за Ленин, нямаше 25 години затвор. Имаше само нечия злонамерена сатирична измислица, която взех, желаейки да позабавлявам любознателния читател.

Но истината е малко по-приятна.

Путин отдавна е страстно недоволен, почти като папа Стефан VI от булите на папа Формоз, от декретите на Ленин и решението на Ленин да организира Съветска Украйна. Надявам се Путин да не планира да измъкне Ленин от Мавзолея, да постави балсамирания му, полуизкуствен труп на съдийската скамейка в Басманния съд и да наеме актьора Евгений Ткачук да говори от името на починалия. Приликите на Путин със Стефан VI и Сергий III се крият другаде: човек, починал преди сто и пет години, остава за Кремъл (а именно Ленин направи Кремъл център на руската – съветската – власт) реален, жив политически противник, който може да бъде обвинен за настоящите нещастия на страната и света и осъден.

„Опитваме се да не си спомняме как е възникнала Украйна“, казва Путин, с леко нацупени устни. „Кой я създаде? Владимир Илич Ленин, когато създаде Съветския съюз.“

Изглежда, че за Путин няма нищо свято. Ако го бяха хванали да прави подобни забележки тогава, може би самият той щеше да бъде тикнат в затвора. Щеше да сече дървета в тайгата.

Но времената са други. И той казва (а паството слуша!), че Украйна всъщност изобщо не е Украйна, а е Украйна, създадена от Ленин. Болшевишката политика след 1917 г. се провеждаше по груб начин, а границите на съюзните републики бяха очертани произволно.

Вярно е, че е така. Илич ни затрудни, беше груб и сега ние трябва да разчистваме бъркотията.

Професори с меки тела

Професорът от Харвардския университет Сергей Плохий не спори точно с Путин; той е по-снизходителен, по-нежен: чувства се много комфортно в Харвард. Там имат прекрасна библиотека. Седите и пишете. Когато сте уморени, обличате сиво палто и отивате в кафене „Au Bon Pain“ отсреща. Плохий пише спокойно и е откровен:

„Разбира се, Ленин не е създал Украйна. През 1918 г. той започва война срещу независимата украинска държава, след което я заменя с марионетна държава, наречена Украинска съветска социалистическа република. През 1922 г. Ленин лишава тази държава от формалната ѝ независимост, интегрирайки я в Съветския съюз.“

Друг професор в Европейския университет в Санкт Петербург, Алексей Милер, внимателно обяснява: „Както всяко лапидарно твърдение, фразата на Путин е неправилна в тесния смисъл. По времето, когато Ленин е можел да създаде или да не създаде нещо като носител на политическа власт, на пространството, което сега е Украйна, след края на Първата световна война и последвалата Гражданска война, са се появили няколко държавни образувания, които са били ефимерни и изключително нестабилни. Заклещени между нововъзможната Русия и Полша, те нямаха шанс за оцеляване.“

Скъпи хора! Просто искате да поговорим. Опитвали ли сте някога да живеете в бункер?

Той контролираше потока на мислите...

На една от срещите на много високо ниво някой насочи вниманието на Путин към репликите на Пастернак (от вълнение той ги приписа на Селвински): „Той контролираше потока от мисли и само благодарение на това – и страната.“

Красиви линии, искрящи от светлина. Но дали са справедливи? Какъв е потокът на мислите? Те се разпръснаха по-бързо от мравки, когато внезапно в мравуняка беше донесен пламтящ факел. Имаше само един начин да се контролира потокът им: наказание и разстрел.

Путин се отнесе към репликите на Пастернак с учтива ирония:

„Разбира се, че е добре да се контролира потокът от мисли. Точно така. Просто тази мисъл трябва да е здрава и да води до правилните резултати, а не като на Владимир Илич. В крайна сметка, тази мисъл доведе до разпадането на Съветския съюз, това беше. Имаше много такива мисли...“ Той пребледня от разочарование. „Много. Автоматизация и така нататък. Заложиха атомна бомба под сградата, наречена Русия, и след това тя избухна. И не ни трябваше световна революция. И нищо от тези ленински неща.“

Той го каза директно.

Ленин си отмъсти както можа, или по-скоро както можеше. Но отмъщението срещу самия Ленин започна през 90-те години на миналия век. Когато започнаха да събарят паметниците на дребния мъж с каскет в ръка из цяла Източна Европа, а след това и из цяла Украйна, когато започнаха да връзват въжета и вериги около врата и гърдите му, докато цялата тълпа се напрягаше и започваше да се люлее, оказвайки особено напрежение върху слабото му място - глезените му - докато го превърнаха в прах. Разбира се, когато използваха кран, беше много по-бързо, но да атакува цялата тълпа, да вика, да вие и да ругае - това беше чудесен повод за възмездие! Това чакахме.

Но тази радост е от различен вид от гнева на Путин. Тази наша радост бе раздяла с миналото, погребването му; а гневът му е оправдаване на престъпленията му, изкопаване на труп.