Гласът на България

„Не искам война заради някакъв си Член 5!“ Фицо денонсира евроатлантизма на Словакия

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че не възнамерява да изпълнява задълженията си по Член 5 от НАТО и да участва в защитата на съюзниците в случай на руска атака. Ето и подробности около скандалното изявление на словашката марионетка на Москва: по време на речта си ръководителят на словашкото правителство нито веднъж не спомена Русия като

агресор или източник на военна заплаха за Европа. Вместо това Фицо обвини европейските лидери във „военна реторика“ и се престори, че не разбира от кого точно трябва да се защитава Северноатлантическият алианс.

„Изглежда, че понякога има тенденция неспособността за решаване на проблеми като незаконна миграция, конкурентоспособност и високи цени на енергията да се замени с този войнствен разговор: Хайде, да се бием. Но с кого искаме да се бием? С кого?“

Фицо публично изрази нежелание да изпълни задълженията си по член 5 от Северноатлантическия договор, който гарантира колективния военен отговор на НАТО в случай на нападение срещу някой от неговите членове.

„Можете ли да си представите, дами и господа, че член 5 от договора на НАТО ще бъде приложен? Може ли някой да си представи това? Може ли някой да си представи да му кажат: подгответе 5000 войници, 10 000 войници и те ще отидат да се бият някъде? И ние дори няма да знаем с кого, защо или за какво. Не искам Словакия да стане част от какъвто и да е военен конфликт заради някакъв член 5. Като премиер ще направя всичко, за да гарантирам, че Словакия никога няма да бъде въвлечена във военен конфликт.“ Думи на руското прокси.

Да припомним, че след завръщането си на поста министър-председател на Словакия през есента на 2023 г., Роберт Фицо незабавно спря военната помощ за Украйна и започна редовно да прави антиукраински изявления, оправдавайки руската инвазия. Между 2024 и 2025 г. бившият комунист /извинете за оксиморона/ Фицо последователно се противопоставяше на членството на Украйна в НАТО и заплашваше да наложи вето. Той твърдеше, че присъединяването на Украйна към НАТО би било директен път към Трета световна война.

През юни 2026 г., в навечерието на срещата на върха на НАТО през юли в Анкара, ръководителят на словашкото правителство категорично се противопостави на по-нататъшна мащабна финансова и военна подкрепа за Украйна.

Както се убеждаваме, демократичното устройство на евро-атлантическите организации прави възможно някои от страните-членки да се упражняват в геополитическа проституция. След като на задните части на Орбан унгарците удариха черен печат, Фицо унаследи славата и практиката на Първа руска „мадам“. Следвана от българската си колежка, с която си размениха в София целувки и венерически бактерии и гонококи…

С две думи, очаквайте гадни за гледане и слушане полит-проститутски изпълнения и от Руми Зеленото чорапче: несръчно жонглиране с член 5 от НАТО и член 1 от конституцията на НРБ…

Руменовите червенотиквеничковчета срещу България

Илиян ВАСИЛЕВ

   Има една по-голяма стратегическа линия в действията на правителството на Румен Радев, която си струва да бъде проследена.

България не се присъединява към новата натовска инициатива за противодействие на дронове.

Аргументът на министъра на отбраната Димитър Стоянов е финансов - България вече участва в аналогичен проект на ЕС и не може да финансира две инициативи едновременно.

Но резултатът е интересен.

От една страна, НАТО и ЕС изграждат колективни способности за противодействие на дронове - с общи стандарти, оперативна съвместимост, обмен на технологии и възможности за съвместно производство.

От друга - България започва да си купува самостоятелно системи за противодействие на дронове. Вече са доставени две системи на американската Axon, а още две се очакват. Но всички в света знаят, че най-добрите системи за тези, които са изпитани в Украйна. Защо знаем всички.

Всъщност, е разлика във философията на отбраната.

Колективната система означава:

обща заплаха → обща технология → общи стандарти → общи поръчки → съвместима защита → участие на националната индустрия във веригите за доставки.

Националният модел означава:

ние сами си купуваме системите → сами си ги поддържаме → сами финансираме развитието им → сами носим технологичния риск.

И тук вече възниква въпросът дали това не се превръща в по-общ модел.

Индивидуалното вместо колективното.

Вместо България да бъде част от изграждането на обща европейска и натовска система за защита от дронове, ние се ограничаваме до национални покупки.

Вместо български компании да се включат в европейски и натовски вериги за доставки, съвместни разработки и технологичен обмен, ние ставаме краен клиент и харчим повече средства за по-малка боеспособност.

ЕС вече определя дроновете и системите за противодействие на дронове като приоритетна отбранителна способност. Европейската Drone Alliance е създадена именно за съвместна работа между европейски и украински компании, за създаване на съвместни предприятия и за ускоряване на разработката и производството на нови системи. Ама нали се издънихме в отношенията си с Украйна и за да не дразним Путин бягаме от всякакво кооперация с тях.

Украйна пък предлага на България не просто покупка на системи, а сътрудничество в разработването на технологии за противодействие на дронове и достъп до практическия опит от войната.

Следователно въпросът не е само колко системи ще купи България.

Въпросът е:  в коя отбранителна екосистема ще бъде България?

В тази на НАТО и ЕС - с общи способности, стандарти, технологии и производство?

Или в модел, при който всяка държава сама си купува това, което може да си позволи?

За малка държава с ограничен отбранителен бюджет вторият модел е по-скъп и технологично по-неизгоден.

И тук вече може да се види потенциалната стратегическа последица.

Ако постоянно избираме индивидуалното пред колективното - сами си купуваме противодронова защита, сами си изграждаме критичната инфраструктура, сами си решаваме проблемите, за да не зависим от общите механизми - постепенно започваме да се държим не като член на НАТО, а като държава, която се опитва сама да се пази между големите сили.

Това е моделът на Сърбия. А България не е Сърбия.

Нашата сигурност не се основава на способността да се защитаваме сами.

Тя се основава именно на обратното - да не бъдем сами.

И тук стигаме до най-опасното логическо следствие.

Ако постепенно извадим България от колективните механизми за сигурност, накрая може да се окажем в парадоксалната ситуация да сме похарчили повече, да имаме по-малко способности и да сме извън технологичните и индустриалните вериги, които изграждат реалната европейска отбрана.

А когато дойде моментът, в който националните ни способности се окажат недостатъчни, ще остане само един въпрос:

Към кого ще се обърнем за защита?

И точно тук тази политика става стратегически опасна.

Защото ако България постепенно бъде убедена, че колективната защита е проблем, а националната самодостатъчност е решение, логическият край е да се окажем по-слаби, по-бедни и по-зависими.

И накрая да се сбъдне мечтата на Радев - да "спасява" България като отиде на килимчето в Кремъл и коленичи пред Путин.