Гласът на България

Пророчеството на храбрия опозиционер Борис Немцов се сбъдва

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Тежки времена се задават за Путин, Путландия и българските путиномани-корупционери. Скоро Русия ще бъде принудена да се свие в орехова черупка, оставайки без Сибир и основните си нефтогазови находища. Това, което Борис Немцов предрече преди повече от десетилетие, вече се случва: „Китай ще превземе Русия без нито един изстрел.“

Той предупреждаваше, че политиката на Владимир Путин ще превърне Русия в „суровинна колония“ на Китай чрез пълно икономическо и политическо подчинение. „Русия стремително бива колонизирана от Китай. Китайците навлизат мълчаливо, изкупуват всичко и в бъдеще просто ще смажат Русия. Путин превръща страната в суровинна колония на Пекин, прекъсвайки връзките с Европа, за да я хвърли в обятията на една империя, която не познава милост към слабите.“ , казваше той.

Според него, докато вниманието на Москва е фокусирано върху конфликтите в Украйна и със Запада, Китай мълчаливо навлиза в Далечния изток, изкупувайки ресурси и разширявайки икономическото си влияние. Китай не може и не желае да преглътне своя „Век на унижение“ – период, продължил над сто години и характеризиращ се със загуба на суверенитет, териториални отстъпки и чужда намеса. „Китайската мечта за великото възраждане на китайската нация“ на Си Дзинпин е дългосрочна стратегия за превръщането на страната в глобален лидер до средата на XXI век.

Неслучайно Китай и Русия станаха „дружески държави“.

Си умело се възползва от ситуацията и подведе Путин,

че му е съмишленик по кауза и ще му помага в тази война, за която се знаеше в целия свят още от 2006 г. Реалността е, че Си изигра ролята на „по-големия брат“, който подтикна Русия към пропастта, само за да я превърне в свой икономически заложник.

За Пекин Русия не е равноправен съюзник, а „полезен инструмент“ и „стратегически буфер“. Си поддържа режима на Путин точно толкова, колкото е необходимо, за да може войната в Украйна да продължи да изтощава ресурсите, запасите от боеприпаси и политическото търпение на САЩ и Европа. Това е глобалната цел на Си, а личната е да си върне китайските земи, откраднати от Царска Русия.

Докато официално границата се смята за уредена от 2004 г., историческият наратив в Китай поддържа идеята, че Русия все още „дължи“ тези земи. Китай има претенции към почти 41% (около 7 милиона км² исторически територии) от руските земи в Далечния изток, включително стратегическия пристанищен град Владивосток (известен в Китай като Хайшенуай).

Тези територии са били част от китайската империя Цин преди подписването на серия от договори през XIX век, като Айгунския договор (1858 г.) и Пекинската конвенция (1860 г.). В китайската историография тези актове се смятат за „неравноправни“ и довели до прехвърлянето на обширни територии към Руската империя. Китайското правителство поетапно започва да включва спорни територии в своите официални карти, което предизвиква медийно внимание, макар и все още да липсват официални дипломатически претенции.

Китайското министерство на природните ресурси налага нови правила за картографиране, които пряко засягат руските региони. Съгласно разпоредбите руските градове в Далечния изток трябва да бъдат изписвани с техните исторически китайски имена.

Така Владивосток задължително

се обозначава като Хайшенуай

(Haishenwai), Хабаровск – като Боли, а остров Сахалин – като Куйедао. На официалната „стандартна карта“ на Китай от 2023 г. целият остров Большой Уссурийский (разделен между двете страни през 2004 г. и 2008 г.) е показан като изцяло китайска територия. До 2025 г. Пекин не оттегля тази претенция въпреки уверенията на Кремъл, че границата е „окончателно фиксирана“. В китайската образователна система продължава да се преподава, че Айгунският договор (1858 г.) и Пекинската конвенция (1860 г.) са „неравноправни“, наложени на династията Цин в момент на слабост.

Вътрешни документи на руското разузнаване (ФСБ), цитирани в медиите през 2025 г., описват Китай като „основна заплаха за сигурността“ в дългосрочен план поради демографския дисбаланс и „тихата експанзия“ на китайски заселници. В китайските социални мрежи (като Weibo) открито се споделят статии, призоваващи за връщане на териториите, а отслабването на Русия се определя като „шанс веднъж на сто години“. Макар Си Дзинпин да поддържа стратегически съюз с Путин срещу САЩ, историческата памет за „откраднатите земи“ остава жив елемент от китайската идентичност.

През 2025 г. Китай предпочита икономическия контрол пред военния конфликт, но завръщането на името Хайшенуай върху картите е ясен сигнал, че Пекин не е забравил претенциите си. Едно от многото доказателства за китайското влияние е случаят с езерото Байкал. Китайски инвеститори започват строеж на завод за бутилиране на вода в Култук без необходимите разрешителни.

След безпрецедентна вълна от недоволство

и петиция, събрала над 1 милион подписа, се стига до съдебен процес и окончателно спиране на проекта в началото на 2019 г.. Съдът в Иркутск обявява строителството на завода в Култук за незаконно, посочвайки нарушения в екологичната експертиза и факта, че обектът е разположен върху защитени влажни зони. Китай обаче изчаква търпеливо Русия да започне войната и използва момента на отслабване на държавата заради санкциите и огромните военни разходи.Въпреки че официално нови заводи не се обявяват с гръмки заглавия (за да се избегнат нови протести), темата за износ на вода чрез тръбопроводи или масово бутилиране отново е на дневен ред. Според информация от местни жители, китайски компании бутилират и изнасят вода, а в някои случаи дори я препродават обратно на Русия.

Към края на 2025 г. отново се дискутират идеи за 1000-километров водопровод от Байкал до Северен Китай – проект, считан по-рано за невъзможен поради екологични и националистически съображения. През септември 2025 г. руски учени предупреждават за законопроект, позволяващ сеч около Байкал, който би улеснил китайската бизнес експанзия за сметка на екосистемата. Доклади от края на същата година сочат, че китайски инвеститори масово "изкупуват" земи и строят хотели по бреговете на езерото, измествайки местния бизнес. Напрежението се подсилва от съобщения, че китайски предприемачи и екскурзоводи вече

наричат Байкал „свое езеро“ или „северното море на Китай“.

В китайски източници често се споменава, че исторически територията е принадлежала на техните предци, което се възприема от местното население като директна заплаха за суверенитета. В Забайкалието китайска компания започва износ на въглища, като за целта се строи път през буферната зона на Байкал – покрай реките, захранващи езерото, и през вековни гори. Местните жители определят случващото се като „геноцид срещу собствения им народ“. Междувременно мъже от региона биват изпращани да воюват в Украйна, което на практика освобождава земя за китайските проекти.

Това е реалността на „суверенитета на Путин“: ресурсите отиват в Пекин, а хората – на фронта. Кремъл потъва все по-дълбоко в зависимост от Китай, превръщайки се във васал на „Жълтата империя“. Китай поглъща Русия, а тя вероятно никога няма да си върне териториите, усвоени от китайците.