Гласът на България

Народе, бъди нащрек – вместо мандри, днешните шумкари крадат милиарди от заеми!

Иво ИНДЖЕВ

  Денят ни (29. септември 2026) започна с ли(ри)чно обръщение (като на Тодор Живков в 12 без малко на Нова година) на премиера към нас, скъпите българи. Обяви лично и доста патетично голямата новина за завръщането на останките на българския цар Самуил в България. Радэв се постара да внуши личната си заслуга, макар да спомена бегло за

усилията на предишни български правителства.

Лично ще лети до Гърция да придружи царските останки.

Лично покани всички българи да ги посрещнат.

Лично си позволявам да съзра в това важно за националното ни самочувствие събитие елемент на отчаяние от съзиращото се вече доста разочарование от неговото електорално очарование в навечерието на голямото изборно изпитание за собственото му влияние, включително и като имитация на модното днес рашистко състезание по употребяване на историята за мобилизиране на патриотизма в момент на голямо изпитание.

В нашия случай става дума за автентичния и наистина славен български цар Самуил, докато в рашистан се вихри истерия около подправената история с изкопаните току-що останки на възвеличавания със силни преувеличавания тамошен пълководец от 14 век Дмитрий Донски.

Разнасят парченца от костите му за всенародно поклонение в духа на Средновековието. Превъзнасят го като пръв борец срещу Запада на бойното поле и особено като победител на Златната Орда на Мамай в битката при Куликово поле.

Митът за Дмитрий Донски, обявен за княз със задна дата поне 100 години след смъртта му, силно напомня на фалшифицираната биография на Александър Невски, кононизиран за светец повече от два века след като е служил покорно на Златната орда- канонизиран по същата причина, заради съпротивата си срещу Запада в лицето на рицарите, които разгромил на Чутското езеро. И в двата случая закъснелите с векове интерпретации раздуват за целите на великоруzката пропаганда силата на победения враг двадесетина пъти.

Конкретно за казуса с Мамай направо премълчават, че той не е бил хан, а съперник за властта на Хан Тохтамиш, който след битката при Куликово поле го пленява и екзекутира, поставяйки началото на още 100 години господство на ислямизираната монголска орда над земите на московците, т.е. никакво иго не е прекратил Донски.

Като отново подчертавам, че нищо подобно не може да бъде посочено в горния смисъл като сравнение с образа на цар Самуил, акцентирам върху съвпадението по-скоро по време с неистовата кампания в царството на путлер и лично от него по възвеличаването на отдавна известните като местонахождение (от 2007 г.) останки на Донски именно като индикация за отчаянието от истинската днешна ситуация. Вадят му скелета сега от гардероба на историята, за да го приспособят за нуждите на пришпорването на патриотизма, разколебан от безумно разпалената по великоруzки причини най-голяма война в Европа от Втората световна война насам.

Поредното “съвпадение” при това управление със ситуация у нас (както със “съвпадението” за намерението в московията да посегнат на цените на алкохола) ?

Да се върнем за кратко тук по тази линия.

Какво друго, освен признак за отчаяние, означава да наложиш данък “свръхпечалба” на бизнеса (не и на “Лукойл” !) при положение, че специалистите у нас с невиждано единодушие отхвърлят мярката като вредна в перспектива за бизнеса, инвестициите и доверието в българската икономика изобщо. Да не говорим, че няма формулировка за “свръхпечалба”, известна на експертите. Имат нужда от бързи пари и действат на принципа “след нас и потоп”.

Същото отчаяние прозира от тъпоумието, видно от борбата на властта срещу домашната ракия, заради която бързо изпаднаха в още по-глупав режим на обяснение. Успяха единствено да си навлекат масов гняв и да станат за посмешище.

В желанието си да се харесат на твърдия си рашизоиден електорат прогресивните реваншисти се откроиха като антиевропейци на американски терен в ООН. По този начин мобилизираха предизборен съпротивителен ресурс и сред онези българи, които не бяха много сигурни, че си имат работа с хора, застанали на ръба на евросептичната яма, но направили вече решителна крачка напред.

И великият Самуил да стане от гроба не може да попречи и на слепците у нас постепенно да прозрат с кого си имат работа.

Медиите изобилстват от данни за значимостта на събитието в България да бъдат пренесени останките на цар Самуил. Само добавям нещо, което, струва ми се, убягва в този информационен поток.

Нали е важно да има друга гледна точка?

Ето една (неочаквана в контекста на горния текст) илюстрация: как Пикасо и Салвадор Дали рисуват яйце от натура.

Всеки от неговата гледна точка.

Любопитен е и приписваният на Салвадор Дали отговор по какво си прилича с Пикасо. Подразнен от честотата, с която го питат за това, Дали казал:

Пикасо е испанец. Аз също.

Пикасо е гений. Аз също.

Пикасо е комунист. Аз също не съм.

-----------------

Заглавието е от редакцията