Гласът на България

Формулата на Прогреса: Физическа прилика с Тато, плюс Светло бъдеще от миналото

Любомир КАНОВ

   Не знам дали е редно точно сега да изразя своето мнение, но бях предизвикан от присъствието, физиогномиката, публичното поведение и цялата церемония около пристигането на Цар Самуил в София. Да оставим бутафорията на пушещите Миг-29 в небето, уж внушаващи мощ и сила, алюзия за бившия летец летял с тях, пенсионирал се,

станал президент и абдикирал преждевременно от поста си. Да го оставим настрана засега. Но, честно казано, запитах се: дали, ако този човек антропологически не приличаше толкова много на Тодор Живков, щеше да спечели едни екстра 500 000 гласа или дори много повече всред носталгичното население, което мечтае в минало време? Спечелени дори само заради физическата си прилика с диктатора, съчетана с онова обединяващо ги, което се нарича в славянските езици “косноезичност”, спънатост в езика и израза на мислите, които споделят, когато се напънат да държат публична реч? Тази глуха безизразност, бедност, шаблонност, толкова близка и разбираема за поне два-три милиона българи, но която е толкова отблъскваща за онези, които не принадлежат на този род хора? Разбира се, единият скъп покойник сричаше в западен диалект, другият - на източен, но с еднакво и за двамата бездарие. Питам се, но отговорът няма значение. Процентите на одобрение обаче имат. Те не са икономически, нито политически, а антропологически и ни съобщават с кого нашият народ се идентифицира с отчайваща лекота.

Т.Ж. и Р.Р.

Така изглежда днес БГ.

-----------------------

Авторът е лекар-психиатър, емигрант от тоталитарните времена, писател