Гласът на България

Как Ванга, сляпата българска врачка, се превърна в кремълски оракул

Василий ВЕРМЕНСКИ

   За това защо българите и руснаците имат две различни Ванги, откъде произлиза многозначителната фраза „орелът, покриващ земята с криле“ и защо пост-истината, въпреки цялата си упоритост, е обречена да се стопи рано или късно – „като лед“.   „Като орел, Русия ще се извиси над земята и ще покрие целия свят с крилете си. Всички, дори Америка, ще признаят нейното духовно

превъзходство.“ Сцена от този характер се показва в предаването „Нови руски сензации“ по НТВ, обикновено по случай важна годишнина или в момент, когато вдъхновяващо произведение е особено необходимо на върха: фоновата музика е тържествена, интонацията на водещия е левитанска. Източникът на цитата обаче е напълно невъзможно да се установи: не съществува запис, не е налице препис, не съществува нито един независим свидетел на разговора, от който е произлязла тази предполагаема фраза. Съществува само твърдото убеждение на многомилионна аудитория, че сляпа българска пенсионерка някога действително я е изрекла.

Подобни истории са се натрупали толкова много през последните години, че механизмите зад тяхното производство са привлекли вниманието не само на скептични зрители, но и на сериозни изследователи. Cambridge University Press публикува изследване на Мери Нойбургер и Адам Ханзел от Тексаския университет в Остин, озаглавено „Медии и медиирана постистина: Баба Ванга в руското въображение“. Журналисти от разследващия ресурс Balkan Insight (BIRN) публикуваха отделна статия за „балканския Нострадамус“. The Guardian посвети обширен репортаж на феномена.

В продължение на години мониторинговият проект EUvsDisinfo документира как „пророчествата“ на Ванга се синхронизират с политически кризи. И в много кътчета на интернет и социалните медии на Ванга постоянно се приписва заслугата за предвиждането на терористичните атаки от 11. септември, пандемията от COVID-19 и почти всеки местен конфликт през последните години. Накратко, тази проста сляпа жена от провинциален български град отдавна е обект на сериозно международно любопитство – не защото някой сериозно вярва в нейния дар, а защото механизмът на нейната посмъртна експлоатация се е доказал като изключително устойчив и неунищожим.

Лечител и Оракул: Две несъвместими биографии

За да се разбере мащабът на измамата, първо е необходимо да се направи разлика между две напълно различни образувания, които поради недоразумение носят едно и също име - Ванга.

За самите българи Вангелия Пандева Гущерова (1911–1996) е класически пример за балканската институция на „врачката“: традиционни лечители и билкари, които се срещат във всяко уважаващо себе си село. Родена през 1911 г. по време на Османската империя, тя, според семейната легенда, е била хваната от торнадо като тийнейджърка и хвърлена в полето, след което постепенно губи зрението си. Тя придобива слава по време на Втората световна война, когато хората започват да идват да се интересуват дали техните близки ще се завърнат от фронта, обяснява Иван Драмов от фондация „Баба Ванга“, организация, ръководена от самата Ванга приживе.

Към 60-те години на миналия век тя вече е регионална знаменитост, привличайки тълпи в Петрич, където живее със съпруга си, който скоро умира поради алкохолизъм; с течение на времето посетители се стичат към нея от СССР, Югославия, Румъния и Гърция.

Според Драмов, нейните предсказания са били тясно свързани с живота на конкретни посетители: „Тя казвала на хората при кой лекар да отидат, как да се помирят с роднини или да сменят работата си – но нищо повече.“ Няма геополитика, няма НАТО, няма валутни курсове – само градинарство, здраве и изгубен добитък. Съвременниците на лечителката, интервюирани от изследователи, също не си спомнят тя да е обсъждала съдбата на световните сили в лични разговори. Всъщност самата България все още почита тази конкретна, местна Ванга – за разлика от нейния експортен вариант.

Руската „телевизионна Ванга“ обаче е същество от съвсем различна природа. Тя не лекува, нито предсказва съдба по обикновени въпроси: основната ѝ функция е да провъзгласява падането на Вашингтон, замръзването на Европа и вечната слава на Третия Рим. Както Нойбургер и Ханзел го формулират, стойността на образа на Ванга за онези, които експлоатират руските медии за политически цели, не се крие в репутацията ѝ на ясновидка, а в удивителната гъвкавост на този образ: името и гласът на Ванга могат да бъдат адаптирани за почти всяка цел, стига да има подходящо студио и подходящ повод.

Корените на превръщането на лечителката в политически оракул се крият в късносъветските „властови кръгове“. Архивни материали показват, че достъпът до Ванга през 70-те години на миналия век е бил структуриран като наистина затворен канал: Людмила Живкова, дъщеря на българския лидер Тодор Живков и фактически министър на културата на страната, лично е ръководила посещенията на избрани съветски интелектуалци при пророчицата, като едновременно с това е финансирала Института по сугестология, който е изучавал нейния „феномен“. От 1967 г. дейността на Ванга в България е официално регулирана: тя е регистрирана като държавен служител със заплата от 200 лева на месец (два пъти по-висока от средната заплата на обикновен работник или служител). Официалната цена на посещение при нея е била 10 лева за граждани от социалистическия блок и 50 долара за посетители от западни страни, които са отивали в държавния бюджет.

Представители на съветската номенклатура, наред с други, посещавали Ванга в малката ѝ къщичка (сега музей); тайните служби също проявили интерес към нейната дейност. Именно в този тесен коридор се зародил основният експортен продукт – митът за „духовното величие на Русия“, който по-късно ще бъде тиражиран в милиони копия.

Откъде произлиза орелът: генеалогията на един цитат

Ако някой се опита да определи кое е най-известното от пророчествата на Ванга в Русия, вероятно това би била същата фраза: „Всичко ще се стопи като лед, само едно ще оцелее – славата на Владимир, славата на Русия.“ Тази фраза се цитира не само от руските федерални телевизионни канали и православните публични страници, но и например от англоезичните таблоиди и балканските интернет портали – въпреки факта, че произходът на цитата е практически невъзможно да се определи.

Първият известен източник на този цитат е съветският писател и поет Валентин Сидоров (1932–1999), който е бил вдъхновен от езотеризма на Николай Рьорих и е бил приятел със същата тази Людмила Живкова. Той пътува до България няколко пъти между 1979 г. и смъртта на Живкова през 1981 г., срещайки се не само с нея, но и със самата Ванга, която понякога е била специално довеждана в София за сеанси с партийния елит. Това преживяване е довело до книгата „Людмила и Вангелия“, публикувана в Москва и София през 1992 г. – след краха на двата комунистически режима – и преиздадена на руски език през 2009 г. под красноречиво измененото заглавие „Ванга: Русия, 2010, 2012, 2019, 2039“.

Няма касетофонен запис на разговора, няма препис, няма едновременно публикуван текст: цитатът се появява изключително в собствения литературен преразказ на Сидоров и след това започва да живее самостоятелен живот – от книга в книга, от статия в статия.

През 2000 г. „Комерсант“ иронично отбеляза самия факт, че „мъдростите“ на врачката са превърнати в цитатник, а две десетилетия по-късно същият цитат – този път по отношение на настоящия руски лидер – беше възпроизведен от турското издание „Indigo Dergisi“ и дори от виетнамския портал „Báo Nghệ An“ –

сигурен знак, че легендата отдавна

е преминала границите на една държава и един език.

Прави впечатление, че името „Владимир“ може да се тълкува като „владетел на света“: това улесни свързването на пророчеството с настоящия руски президент, въпреки че самият Сидоров настояваше в текста си, че говори за духовен смисъл и за княз Владимир, който е покръстил Рус.

Но, както отбелязва Виктория Витанова-Кербер, изследовател в университета във Фрибург, липсата на каквито и да било записи е дала пълна свобода на Сидоров да „интерпретира свободно и може би дори директно да конструира“ това, което Ванга уж е казала за Русия; някои от текстовете му от началото на 90-те години на миналия век вече директно сочат към „бъдещото първенство на Русия над Съединените щати“ – наратив, който е станал добре установен в днешна Русия. По-късните „експерти по Ванга“, твърди тя, просто „преувеличават, допълват и преосмислят“ оскъдния изходен материал, адаптирайки го към настоящия дневен ред за идентичността: национално величие, антизападност и защита на „традиционните ценности“ пред лицето на „гнилия“ Запад.

Българската писателка-езотеричка Жени Костадинова го казва още по-директно: „Всички влагат в устата ѝ думи, които никога не е изричала. Но тъй като авторитетът на пророчицата е сравним с този на Нострадамус, стотици желаят да говорят от нейно име.“ А най-близкият жив източник на Ванга, нейната племенница Красимира Стоянова, неуморно повтаря: пророчицата никога не е оставила нито един ред след себе си и изобщо не се е интересувала от световната геополитика.

Четирите стълба на избраността

Цяла митология, доста податлива на систематизация, е израснала от основата на един-единствен непроверим цитат. Анализът на медийните продукции и псевдоезотеричните публикации през последните години разкрива четири устойчиви наратива за „вангуванията“ (глаголът „ванговать“ се появява в руския интернет жаргон в началото на 2000-те), които се използват за изграждане на образа на „историческата предопределеност“ на Русия.

„Русия — империята на духа“. Тази формула постулира, че страната отново ще се превърне във „велика империя, преди всичко империя на духа“ и други славянски народи ще се присъединят към нея. Разказът заимства от теософията и руския езотеризъм от началото на 20-и век — в духа на самия Рьорих — и внушава специална морална и религиозна мисия на фона на „духовния упадък“ на Запада.

„Великият славянски съюз“. В моменти на криза, повествованието редовно се излъчва, че след голяма криза, под ръководството на Русия, ще се появи мощен славянски блок, който ще възстанови стабилността на планетата. Целта на текста не е толкова да опише бъдещето, колкото да предостави на публиката психологическа подкрепа тук и сега.

„Русия е хлябът на семейството и спасителят на света.“ Широко разпространеният наратив е горе-долу следният: Русия ще се сблъска с трудности, но няма да падне на колене и в крайна сметка ще се превърне в източник на светлина и препитание за останалата част от човечеството. Тази формула е особено лесно припомнена от икономическите Telegram канали и уебсайтове по време на последния кръг от санкции – тя удобно оправдава безсмислието на всяка изолация.

„Смъртта на Европа и Америка“. На Ванга се приписват думите, че Европа „ще стане празна, студена и пуста“, докато Америка ще „замръзне или ще падне“. Това действа на класическия принцип на контраста: избраността на Русия се демонстрира не директно, а чрез противоречие – чрез демонстриране на неизбежния крах на нейните противници.

Роднините на Ванга, включително гореспоменатата племенница Красимира Стоянова, многократно публично са заявявали, че пророчицата никога не е правила подобни геополитически изявления. Но кой би слушал: индийският уебсайт на химическата компания Vizag Chemicals International, очевидно генериран от ИИ, спокойно изброява пророчествата на Ванга до 5079 г. - от ядрен удар по Северното полукълбо до завладяването на Европа и всъщност края на света. Оказва се, че пост-истината вече дори не изисква човешко присъствие, за да се разпространява.

На живо от 2026 година

Машината за пророчества продължава да работи и днес. През януари 2026 г. НТВ излъчи предаването „Ванга 2026 и най-силните“, обещавайки на зрителите „нови интерпретации“ на нейните предсказания. Пророчествата на Ванга и други мистици се адаптират година след година. Текстове, публикувани преди това със заглавия за 2024 или 2025 г., получават нови заглавия с минимални промени до началото на 2026 г. Такава компилация беше публикувана по-рано тази година от таблоидната секция на Channel Five.

„Гардиън“ цитира скорошни примери за същия механизъм в действие: някои онлайн заглавия питат дали Ванга „е предвидила противопоставянето между Иран и Израел, намесата на САЩ, ракетните удари и затварянето на въздушното пространство“, докато друга публикация включва избухването на Трета световна война и първия контакт на човечеството с извънземни сред нейните „прогнози за 2026 г.“ Редовността, с която тези „пророчества“ се адаптират към текущия дневен ред, ги превръща от онлайн фолклор в изключително удобен политически медиен продукт.

Основното „Какво ще се случи“

В различни периоди „пророчествата“ се адаптирали към текущия политически дневен ред и съдържанието им се променяло забележимо заедно с него. По време на сирийската криза и миграционните вълни от 2011 до 2015 г. се разпространяваше прогноза, че Европа ще бъде „празна, студена и необитаема до 2016 г.“. Този наратив послужи за дискредитиране на европейската интеграция и създаде илюзията за предстоящото и неизбежно разпадане на Европейския съюз.

По време на пандемията от COVID-19 през 2020-2021 г. на Ванга започват да се приписват пророчества за коронавирус. Като доказателство е цитиран спомен на българската гимнастичка и треньорка Нешка Робева: малко преди смъртта ѝ Ванга уж ѝ казала: „Нешке, коронавирусът ще бъде навсякъде“. Други публикации откриват предсказание за пандемия в по-неясна фраза за болест, която ще „засегне целия свят и ще порази огромен брой хора“. Дори е дадена точна дата за края на COVID-19: 20. март 2021 г. Дори след като пандемията отмина, това не спира „изследователите на пророчествата“ да търсят в старите твърдения на Ванга допълнително потвърждение на вече случили се събития.

След началото на мащабния санкционен натиск през 2022-2024 г., различен набор от прогнози стана популярен: „Големият брат [Русия] ще постигне своето“ и санкциите в крайна сметка ще се обърнат срещу онези, които ги налагат. Подобни формули служеха за оправдаване на външната политика и едновременно с това потушаване на общественото безпокойство относно икономическата изолация на страната.

Накрая, през 2025–2026 г., започнаха да се появяват „пророчества“ специално за предстоящия триумф на Русия, нейното глобално лидерство и появата на „Велик славянски съюз“. Тук практическата цел става още по-очевидна: да се мобилизира общественото мнение и да се внуши на публиката идеята за победата не просто като желан резултат, а като предварително определен.

Дезинформацията се завръща у дома

Отделна история е завръщането на изфабрикуваните наративи в техния източник - Балканите. Статията на Balkan Insight (BIRN), озаглавена „Балкански Нострадамус: Виденията на Баба Ванга все още заливат албанските медии“, разкрива, че фиктивни предсказания циркулират в регионалните медии от години, практически без редакторски контрол. Те включват изчезването на Европейския съюз, края на Запада и установяването на глобален контрол от руския лидер.

Освен това, подобни истории не е задължително да произхождат директно от руски медии: например, големите албански телевизионни канали Top Channel и TV Klan превеждат материали за „пророчествата“ на Ванга от британския Daily Mail. Проучване на BIRN Албания от 2024 г. пряко свързва това явление с политическата пропаганда. Авторите му установяват, че пророчествата, приписвани на Ванга, се превръщат в едно от средствата, чрез които на албанската аудитория се разпространяват прокремълски, антиевропейски и антинатовски наративи. Въпреки че самата Ванга никога не е била политическа фигура, отбелязва проучването, нейните „пророчения“ се използват от конспиративни теоретици и дезинформационни издания за подсилване на наративи, включително тези, насочени срещу НАТО и Европейския съюз.

Италианското списание „Bitter Winter“ посочва, че руските медии, по-специално „Комсомолская правда“, периодично възраждат „пророчеството“ за „Путин, който контролира света“, като едновременно с това възпроизвеждат твърдения за предстоящия край на Запада. Експертът по проверка на фактите Виола Кета посочва постоянен ефект: новините за Ванга, „обвити в мистика, спекулации и лъжи“, затрудняват лековерните читатели да различат достоверната информация от измислицата. Именно тази способност за свободно движение между руски, западни и балкански медии прави мистичния жанр удобно средство за политическа дезинформация.

Защо това работи?

Основният въпрос не е „откъде са дошли тези фалшификати“, а „защо продължават да се приемат насериозно?“. Нойбургер и Ханзел предлагат любопитен терминологичен обрат тук. Те не смятат случващото се за централизирана държавна конспирация – източниците за Ванга в руските медии са необичайно разнообразни и противоречиви, а Руската православна църква в собствените си материали дори директно осъжда нейния култ. Вместо това, изследователите говорят за нов тип „пост-истина“ – „пост-истина“ с тире, където представката „пост“ не означава „след“, а се отнася до глагола „да публикувам“ – тоест да се публикуват версии на реалността, които след това приемат свой собствен колективен живот, независимо от първоначалния си автор.

Истината в този свят не е в недостиг, а в изобилие, пишат изследователите: тя е сглобена чрез бриколаж от откъслечни материали от наука, религия и уж лични свидетелства, и именно поради тази причина фигура като Ванга – гъвкава, неотзивчива и недостъпна за кръстосан разпит – се оказва идеалният съд.

Това, наред с други неща, обяснява началната сцена с орела: подобни пасажи се появяват в ефира със завидна редовност именно защото „истината“ на Ванга не принадлежи на никого конкретно – тя може да бъде използвана от всеки с микрофон и подходящо извинение. Просто в Русия, където героинята на нашата история е дала на езика трайния израз „Аз Ванга ли съм?“, посмъртният ѝ глас неизменно има същия акцент – победоносен.

Психологическият механизъм е изключително прост и разбираем. Когато тревожността е в своя пик, пророчеството освобождава от лична отговорност за събитията – „Това не е наше решение, то е предопределено“ – и вместо това предлага утехата на гарантирано историческо величие. Следователно, неговата убедителност не зависи от доказателства: колкото по-точно отговаря на страховете и очакванията на публиката, толкова по-малко е необходимо тя да проверява източника.

Най-добър до дата...

Историята за трансформацията на Ванга от балканска лечителка в кремълска телевизионна евангелистка е ярък пример за това как съвременните медии могат да експлоатират човешката вяра и фолклор. Истинската Вангелия Гущерова е била земен човек от трудните си времена: тя е лекувала съседите си, е съчувствала на ежедневните им трагедии и не е оставила план за нов световен ред. Нейният телевизионен двойник, сглобен в Москва и други студиа и преследващ всеки континент като призрак, е изкуствена фалшива имитация в услуга на моментната целесъобразност на момента.

Този медиен продукт обаче има непреодолим недостатък. Пост-истината може ефективно да „предсказва“ за известно време – както стратегически, обещавайки на Русия хилядолетно величие, така и тактически, определяйки дати за победоносни събития – но действа като всеки мит: не е предназначена да издържи проверката на времето. Едно пророчество, за разлика от политическия лозунг, рано или късно достига определената си дата. Европа не е станала празна, Европейският съюз не е изчезнал, Русия не е станала владетел на света. Може би едно от малкото наистина полезни пророчества за бъдещето е, че изкуственият интелект постепенно ще елиминира тази стока от лековерния ѝ краен потребител.