Гласът на България

Пропагандистите: Не е белодробна чума, пневмония с неизвестен произход е!

Олга ПУТИЛОВА

   Информацията за опасна инфекция в Иркутска област се появи в медиите на 2. октомври. Три дни по-рано 28-годишна жителка на регионалния център, лаборантка в Иркутския научноизследователски институт за борба с чумата в Сибир и Далечния изток, е приета в Шелеховската районна болница с тежко белодробно увреждане. След смъртта ѝ болницата

е преустановила приема и изписванията на пациенти, затворила е лабораторията и е въведена карантина. Всички контактни лица – близо 200 души – са поставени под наблюдение. По време на периода на наблюдение не са открити специфични здравословни промени, сочещи за особено опасна инфекция. Проведено е заседание на регионалната работна група и са привлечени епидемиолози, включително от Москва. Според губернатора Кобзев, ситуацията остава под контрола на регионалните власти и Роспотребнадзор. Роспотребнадзор публикува официалната информация за причината за смъртта на пациентката на 4. октомври. Според резултатите от медицинския преглед, смъртта е причинена от тежка пневмония с неизвестна етиология. Патогените, с които момичето е работило в лабораторията, не са открити в организма ѝ, съобщиха специалисти.

Питаш или нагнетяваш напрежение?!

Предоставихме най-важната и решаваща официална информация. Откъде произлиза (и се разпространява толкова бързо) теорията за белодробната чума, която официалните лица отказват да потвърдят и избягват да коментират? Много е просто: починалият служител на института е изучавал антибиотичната резистентност на чумния бацил. Епруветката, съдържаща същия този бацил, вероятно е била счупена. И сякаш пъзелът се е сглобил. И властите помолиха хората да не разпространяват непроверена информация.

Подобен подход звучи меко казано странно. В края на краищата, проверените данни са крайно недостатъчни в публичното пространство. Наистина ли е възможно подобни събития да не обраснат със слухове? Това е против човешката природа. И не е случайно, че се появиха толкова много предположения и неясни формулировки. Информацията просто е пълна с всякакви „евентуално“, „предполагаемо“ и „според някои източници“. Те са като маркери. Един мислещ човек ще прецени какво да вземе предвид и какво да игнорира. И все пак: задаването на въпроси на длъжностните лица и изискването на ясни отговори е не само право, но и професионален дълг на журналистите. Но в един момент това някак си се приравни на разпространяване на паника и ескалация на ситуацията. Ако обаче разберем причината и следствието тук, всичко веднага си идва на мястото.

Липсата на официална информация води до това хората да бъдат бомбардирани с изобилие от предположения, теории и дори откровени конспиративни теории. Преживявали сме това и преди. И всички тези призиви „не разпространявайте информацията“ и „не се паникьосвайте“ са стандартна практика. Те са неефективни за „обезопасяване“ на ситуацията. За душевно спокойствие и разбирателство е важно обикновеният гражданин да получи отговори на поне няколко от своите въпроси, а именно:

Първо: ако епруветката, съдържаща опасния патоген, наистина се е счупила, била ли е изхвърлена правилно? Тоест, спазен ли е протоколът за биологична безопасност – не за целия институт, а в този конкретен случай? Ако хипотезата за чумата бъде изключена (или опровергана), какво е съдържала епруветката?

Второ, ръководителят на федералната агенция „Роспотребнадзор“, главният държавен санитарен лекар на Русия, Попова, спешно е пристигнала в региона. Дори човек, който не е запознат с тънкостите на протокола, разбира, че това не е рутинна инспекционна визита. И какво следва от това?

Трето, кметството на Иркутск отложи деня за почистване на града заради безопасността на жителите „поради неблагоприятната епидемиологична обстановка“. И така, каква е причината? Пневмония с неизвестна етиология или опасна инфекция, която не бива да се споменава отново, за да не предизвика допълнителна паника?

А има и четвърти, и пети, и така нататък...

Как мога да те разбера, ако мълчиш?

Самото четене на местни публични групи и разговорите с хора са достатъчни, за да направят информационния вакуум съвсем осезаем. За да илюстрирам това, ще цитирам разговор, който проведох вчера с колеги журналисти (не блогъри, имайте предвид, а служители на официални медии) – хора, чиято работа е да работят с информация, която е сериозно прочистена при сегашните обстоятелства.

„Първо, кметът на Шелехов и всички близки градове като Байкалск и Слюдянка каза на всички: останете си вкъщи, не ходете никъде“, казват колеги. „Сега ни казват, че в Иркутския противочумен институт не е имало извънредни ситуации (заключението на експертната комисия на Роспотребнадзор – бел. ред.). И не лъжат, ако наистина нищо не се е случило в Иркутск.“

— Къде беше тогава?

„Те (институтът) имат някаква лаборатория в Бурятия на границата с Монголия. Говореше се, че момичето, което е починало, е счупило епруветка точно там. Защо бурятите са толкова активни?“

— Оказва се, че всичко това не се е случило в института или в Иркутск?

„Не в Иркутск, не. Знаете ли, никога не е имало такъв воал на тайна. Всичко е толкова затворено! Винаги се появяваха някакви източници. И винаги изтичаха някакви слухове. А сега е пълен вакуум! Тук имаме кореспондентски офис на национален телевизионен канал. Те пътуват из цяла Бурятия, Забайкалие, дори до границата с Монголия. Познаваме добре тези хора и споделяме материали с тях. Така че от петък насам никоя медия, включително кореспонденти от централни канали, не е успяла да влезе в болницата, където е било лекувано починалото момиче. Последните, които се опитаха, бяха момчетата, които имаха договор с Първи канал. Доколкото знаем, и тях не ги пуснаха. Ако дори бяха успели да си осигурят новина от болницата, щяха да я споделят с колегите си. В Шелехов днес всички публични страници са пълни с празни болници; съпругата на нашия колега ни показа. Казва: „Ще отида с детето си сега - ще направя всички изследвания наведнъж.“ Няма нито един човек на опашка; всички се страхуват да отидат.“

„Официално беше обявено, че момичето е починало от пневмония с неизвестна етиология. Но проблемът е, че чумата, ако е белодробна, не изключва пневмония. Пневмонията често е съпътстващо заболяване. Баща ми, който имаше левкемия, официално почина от пневмония – това пише в смъртния акт. Но тази пневмония е била причинена от основното заболяване.“

„Първоначално бяхме спрени в събота (3. октомври – бел. ред.). Всеки ред трябва да бъде одобрен от регионалната администрация. Ние предоставяме само това, което е официално потвърдено от пресслужбата на губернатора.“

— Има ли някаква информация от нея?

„Ами, това е просто обща информация, същата като навсякъде другаде. Същите думи. Дори опозицията, протестните и по своята същност скандалните обществени групи – те пишат едни и същи фрази, придружени от всякакви стонове и междуметия. Няма никаква информация от Шелехов, дори на ниво „някаква възрастна жена каза“. През всичките ми години работа за първи път съм в такъв информационен вакуум. Просто е празно! Някои се опитват да прецакат факта, че сирените на озвучителната система (градската озвучителна система – бел. ред.) са се задействали в петък, 2-ри, но всъщност това е бил бъг. Официално е насрочено учение за 7 октомври и то беше обявено предварително.“

Днес разговарях с един от нашите много страстни, ентусиазирани журналисти. Попитах го: „Е, кажете ми какво се случва, поне според слуховете – все пак го обсъждате помежду си?“ „Никой“, отговори той, „не е бил допуснат в болницата. Ние само разпространяваме информацията, която регионалната администрация публикува, с различни формулировки. Това е политиката ни от самото начало. Няма да повярвате“, каза той, „къде ли не съм копал – абсолютно нищо!“

Прегледах скорошни материали от регионални медии; фразата „редакционно искане, оставено без отговор“ се появява в почти всеки друг текст. Сменят се само получателите и агенциите.

Друг човек, с когото разговарях, изрази много силно мнение по този въпрос. Той е работил в регулаторни агенции доста дълго време и знае много добре как те взаимодействат с пресата. Не става въпрос за откритост. Но дори и той намира настоящия случай просто за безпрецедентен.

„Бях възмутен от крещящата секретност около информацията. Разпитах наоколо и ето каква картина си измислих: всички крият всичко, медиите са напълно замъглени, чиновниците лъжат, учените се отричат от служителя си, страхувайки се от някакъв вид изтичане на информация или публичност. А тя /покойната Дария Шипилова/, според „достоверни“ слухове, е решила да скрие факта, че е счупила епруветка. Съобщила за това твърде късно, когато вече не са могли да ѝ помогнат. Ясно е, че не е имало процедура или протокол за такъв случай. Резултатът са слухове, объркване, паника. Никой не иска да поеме отговорност или да взема решения. Всичко са приказки и спекулации, без факти!“

Болниците се празни, хората кашлят

Ирина (името е променено) живее в село близо до Шелехов (буквално на 10 км). Тя е потърсила спешна помощ в същата тази, вече скандално известна, районна болница.

„Късно вечерта се почувствах зле“, казва Ирина. „Не чакахме линейка; със съпруга ми отидохме сами. Когато пристигнахме, всичко беше затворено. Обадих се на рецепцията и ни отвориха. Със съпруга ми бяхме точно на прага и те казаха: „Не може да ви приемем, при никакви обстоятелства.“ Попитах: „Но аз не съм добре? Трябва да отида на лекар.“ Казаха ми: „Не можем да ви помогнем, под карантина сме.“ Не можех да го разбера, дори се скарах с тях. „Трябва ли да умра тук на прага ви?!“ Казаха: „Госпожице, не спорете, отидете в друга болница.“ Трябваше да отида.“

— Привързана сте към тази болница, така ли?

„Да, регистрирана съм в Шелеховската районна болница. Имаме клиника там, но беше твърде късно да отидем там. Наблизо има стационар, затова отидохме там. Настинката ми се влоши и развих някаква инфекция, която сега циркулира из града.“

— Много хора ли са болни?

„Почти всички около мен кашлят и няма какво да направят по въпроса. Хората пият хапчета, но това не помага.“

— Въведоха ли някакви ограничения в училището, където работите?

„Не, не обявиха нищо. Но когато се разболях, вече не ходех на работа.“

— Приеха ли ви в друга болница?

— Да, направихме пълен преглед, включително рентгенови снимки на белите дробове и електрокардиограма.

— Когато първата болница ви отхвърли, казаха ли ви защо ви поставят под карантина?

- Не, не казаха нищо.

— И кога се свързахте с тях?

— Четвъртък (1. октомври), определено. Болницата беше затворена за карантина и аз пристигнах час-два по-късно.

— Вие сте по-близо до мястото на събитието от другите, какво казват хората?

„Казват, че това момиче е било в Бурятия, счупила епруветка там, след което дошла в Иркутск, където се разболяла и почти преди смъртта си признала, че е счупила епруветката. Направили са изследвания и са установили, че е чума.“

— Носят ли маски в Шелехов?

„Седя си вкъщи тези дни, не виждам и не чувам никого. Но определено въведоха задължително носене на маски в клиниката и болницата и в момента не правят тестове. Чух, че носят маски и в завода (според ръководството задължителното носене на маски в Иркутския алуминиев завод в Шелехов е въведено като превантивна мярка. – О.П.). Ще попитам съпруга ми за градския транспорт сега; той ходи на работа всеки ден.“ (Оказва се, че през последните дни почти не е виждал някой да носи маски.)

— Имаше ли някаква официална информация по местните телевизионни канали? Поне за това колко дълго ще продължи карантината в медицинските заведения?

„Не ги наблюдавам. Казаха нещо като три седмици. Публикуваха и информация в групи (чат на жители на селото), като например „Лекарят потвърди: да, чумата е налице, пазете се, носете маски“ и т.н.“

— Синът ви ходи на училище, не е споменал никакви ограничения, може би сте му писали в родителския чат?

— Всичко е наред там, в нормален режим.

И още малко информация накратко. В Шелехов се издават (почти във въздуха) съвети да се избягва използването на обществен транспорт и посещението на обществени места, освен ако не е абсолютно необходимо. От една страна, това идва от длъжностни лица. От друга страна, регионалният Роспотребнадзор отрича съобщенията за засилен санитарен режим в региона. Модин, кметът на Шелеховски район, обещава да предостави информация, но по-късно публикува само апел да не се разпространяват слухове. Администрацията на един град в Ангарската област моли жителите да не пътуват до Шелехов заради чумата, но после изтрива публикацията няколко часа по-късно. Някои медии цитират името на починалата жена, но официални източници, по някаква причина, не го публикуват. И накрая, същината: информацията не е официално потвърдена и остава една от теориите, които се разследват. Може да няма продължение. Основното е, че всичко е под контрол (ако се вярва на официалните съобщения).

Дария Шипилова