Гласът на България

Тя помилва 4 наркотрафиканти, но не прости и не помилва убиеца на баща си

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   "Не става дума за оскверняване на ничия памет, а за факти, които са част от официалната публична история. Бащата на Илияна Йотова - тогавашен кмет на Сливница - Малин Тодоров е убит през 2003 г. от свой бесен съселянин /според някои източници – той е братовчед на жертвата/. В тогавашните публикации убийството се свързва с остър конфликт

за наследствен имот, за който извършителят - Илия Стоянов - тогава на 75 г., твърди, че му е отнет от бащата на Йотова, чрез фалшифицирани документи.

За убийството, виновният И.С. е резонно осъден на 16 години затвор. През 2017 г., вече като вицепрезидент, Илияна Йотова получава от него молба за помилване. Това става на 14-ата година, при 90% излежана присъда, когато човекът е на близо 90-годишна възраст.

Йотова не го помилва.

Тя прехвърля решението на комисията по помилването на президента. И те не го помилват.

Едва ли 90-годишният виновник би могъл да избяга и да извърши ново престъпление с вреда за обществото, както би могъл един помилван наркотрафикант на кокаин.

Толкова за християнските ценности на тези хора!

Имали са възможност да го помилват!

И когато Йотова много говори за традиционни християнски ценности, нека не забравя, че сред най-големите християнски добродетели са именно прошката, милосърдието и състраданието към ближния - точно, когато е адски трудно и немислимо да простиш.

Истинската сила, интелект и добротата се познават по способността да умееш да простиш непростимото.

Казвам го осъзнато, като човек, който е простил на убиеца на своята майка (невинна жертва на пътен инцидент) или поне е в края на този път. Защото прошката е процес, а не момент на изричане на две думи.

Това са фактите, приятели!

Нека всеки от вас сам да отсъди.

Ще повторя – не ги използвам, за да осквернявам паметта на баща ѝ, защото това би означавало да оскверня и паметта на собствената си майка, а защото днес, в предизборна кампания, е редно да сме кристално наясно на кого ще делегираме цялата власт – това са животите на 6 милиона българи – в този тежък и, бих казала, опасен исторически момент за целия свят.

И да помним и да сравняваме ДНЕС важните постъпки и решения на управниците ни, щом те са публични, а не когато вече ще е фатално късно!"

Даниела ЦОНЕВА

Добавяме и един коментар по темата от мрежата:

Не мога да очаквам каквото и да било от президент, който е оставил да умре в затвора човек, когото кривият закон е лишил от всички останали възможности за облекчение на наказанието освен помилването. Това, че Илияна Йотова не е задействала 10 месеца (уж администрацията ѝ била крила папката) молбата на Илия Стоянов и човекът беше оставен да умре в затвор със строг режим на 88-годишна възраст, при положение, че не е нито рецидивист, нито е участвал в престъпна група и е бил така немощен, че работата му е била забранена (заради което не е можел да си съкрати престоя) - показва ясно с какво си имаме работа.

Аз нямам деликатността на Даниела Цонева. За мен е ултимативно важно онзи, който поема управлението, да има капацитет да надскочи личните си страсти и скърби.

Само ще сравня казуса (не с Петричкия Ескобар - това стана достатъчно известно) с убийците на Мартин Борилски - впрочем убит по особено жесток начин - с 93 удара с нож - от чиста завист.

За влиятелните убийци на Борилски затворническата администрация умишлено попълваше оценките по системата ОРЕН така, че те да изглеждат „поправени“, „кротки“ и с „нисък риск“, за да може директорът на затвора законно да подпише преместването им на лек режим и работа навън (те бяха в затвор с открит режим), след което бяха освободени предсрочно.

За 88-годишния Илия Стоянов, понеже беше обикновен, самотен старец без пари, без скъпи адвокати и без дебели връзки в системата (а и жертвата му беше роднина на действащ вицепрезидент), никой чиновник не си мръдна пръста да му помогне. Спрямо него законът беше приложен с цялата си сляпа и свирепа бюрократична строгост.

Превръщането на последните месеци от живота на един старец в мъчение зад решетките не постига целите на наказанието (поправяне и превъзпитание), а е чисто отмъщение.

Точно затова забавянето на папката на Илия Стоянов на „Дондуков“ 2 в продължение на 5 месеца (след 5 месеца преназначаване на комисии и още месеци неразгледана молба по времето на предишния вицепрезидент Маргарита Попова), докато накрая той почина в затворническата болница е по същество морален провал. Задържайки решението, администрацията реално отказва да приложи тази „по-милостива присъда“, която законът е оставил като възможност в ръцете на Илияна Йотова. Този случай трябва да се запомни като исторически урок за това как липсата на държавническа смелост може да превърне висшето конституционно право на милост в инструмент за отмъщение чрез административно бездушие (ако е било само това, разбира се).

Мислете за кого гласувате!