Гласът на България

А вашето „светло бъдеще“ винаги води към тъмната русия. Защо?

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

   Другарки и другари, приветствам ви! Казвам се Светла, въпреки че често ме наричате Тъмна. Но и аз като вас гледам към светлото бъдеще. Само дето вашето светло бъдеще винаги води към тъмната русия. Гледам и не вярвам какво ни се случва. Основно заради вас, другарки и другари. Но вие щателно вървите по този път и полагате завидни усилия.

Поради това считам за удачно да внеса няколко задушевни уточнения.

За мен може да се каже, че съм опрятен човек. Наистина. Държа на опрятността. Особено след като румен радев успя да придаде на опрятността почти държавническо значение. Така че се старая. Човек никога не знае кога ще му потрябва малко повече опрятност. И точно затова недоумявам защо вие, другарки и другари, сте толкова недоволни от мен.

Казвате, че съм „падение“. И „дъно“. И „утайка“. И „Едно НИЩО“. Както и „мършава кобила с капаци“. Уточнявате, че съм със „загладен мозък“ и съм „нищожество“. Оказа се още, че съм „олицетворение на титанична мисъл за чорапи“, че не съм никаква дама, а „обикновена кифла“, и че ставам само „за околовръстното“. Съветвате ме да прочета малко история и чак тогава да развявам „вмирисани чорапи“. Възмущавате се, че „бълвам змии и гущери“. Обяснявате ми, че не мога да се примиря, че живея в „ерата на путин“. Питате: „Тази украинска Мишка е ограничила коментари в профила си. Защо и от какво се страхува?“. А после, в спешен порядък, ме съветвате да си взимам дозите, за да се примиря с факта, че „българите са мислещи“.

И тук идва най-същественото твърдение за мен: „Жената е с отклонения, вижте ѝ профила.“ И вие като едни добри послушковци се втурвате да разглеждате. А там - ужас! Украинско знаме. И всичко моментално ви се изяснява.

Особено показателен е и този коментар: „Тя реве за някакви загинали украинци... Но за загинали българи по какъвто и да е начин - нито дума… Луда ли е или много добре платена от украинската пропаганда?!“ Ето тук вече няма как да ми е смешно. Защото за вас явно е необяснимо човек да страда за убити невинни хора, без да е луд или платен. Трябва непременно да има някаква далавера, някаква пропаганда, някаква диагноза. Човешкото съчувствие не ви минава през ума. И за какви точно загинали българи трябва да говоря в този контекст? Когато руски ракети убиват хора в Украйна, аз говоря за тях. За убитите. За жестокостта. И знам кое е зло и кое не е. Но при вас и това се оказва сложно. Щом жертвата е украинец, а агресорът е русия, справедливостта някак престава да има значение.

В синхрон с вашите излияния вече за трети път срещам и коментар на крякащата Соня Колтуклиева по мой адрес: „Не беше лошо момиче, но нещо се бъгна.“ Очевидно подкрепата ми за Украйна е достатъчна, за да съм „с отклонения“ за вас и „бъгнала се“ за нея. Забелязвате ли приликата, другарки и другари? А давате ли си сметка колко нечовешко е всичко това? Знам, че ви е трудно, но се съсредоточете. Нали сте мислещи?

Разказвам вашите коментари, защото са показателни. Често им се смея. Всъщност обаче са трагични. Разберете, че не е важно какво ще напишете за мен и колко още статуса ще ми посветите. Нито колко пъти ще ме пратите в Украйна, на фронта, на околовръстното или направо в Карлуково. Изобщо не ме впечатляват вашите тъпотии. По-интересното е друго. Патриотизмът ви някак се активира най-мощно при звука на руска песньовка. А когато пред Народния театър се извие хорце, гърдите ви се изпъчват, родолюбието започва да прелива и ви обзема чувството, че България отново е спасена. Да настръхнеш чак от тази българщина.

Но нека ви попитам друго. Кефите ли се на Йотовица, която пази Кирилица? Питам съвсем задушевно. Защото, съдейки по коментарите ви, вие с тази Кирилица май не сте особено близки. Подозирам дори, че някои от вас са я срещали за последно в прогимназията и раздялата е била окончателна. А Йотовица вкара кирилицата, езика и писмеността в предизборната си кампания. Организира форуми, пази буквите, говори за българския език и неговото бъдеще. Прекрасно. Само че аз бих помислила за вас - собствените ѝ симпатизанти. Тук има огромно поле за опазване. Българският език в коментарите ви е истинско бедствие.

И понеже виждам, че творчеството също ви се отдава, оставям за финал този колаж. Направи ми го един мой русофилски фен. Превърнал ме е в овца. Благодаря му. Неволно е уловил най-комичното в цялата история - хора, които мислят еднакво, говорят еднакво, обиждат еднакво и вървят послушно след един и същи овчар, са решили, че овцата съм аз.

И така, другарки и другари, считам, че всичко е в порядък. Бъдете винаги опрятни. И пазете Кирилица. Важно е!