Гласът на България

Путя, този народ не може да бъде победен!

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Той отряза краката си с нож, държеше позицията сам в продължение на година и половина – а след това един дрон го отнесе оттам. Това беше първото подобно спасяване в човешката история… Представете си бетонна тръба в територия, която е почти изцяло окупирана. Първоначално са две, но впоследствие остава само една. Без крака. Без надежда, че някой ще дойде за него. И така – месец след месец.

Константин „Магура“ Власенко от Кривой Рог отива на война по собствено желание – той дълго е чакал повиквателната си. Поставен е на позиция, наречена „Вертун“ – дренажна бетонна тръба, пригодена за укритие.

Заедно със свой боен другар той държи позицията месеци наред. Докато един ден другарят му загива – точно на 50-ия си рожден ден, 16 февруари.

Константин остава сам.

Врагът знае, че той е там. Пускат му капсула с послание: „Предай се – краката няма да те спасят; ще дойде един бял дрон и ще те отнесе у дома“.

Константин отговаря съвсем хладнокръвно: „Руски военен кораб, иди на…“. И остава на позицията си.

Тогава руският дрон пуска бомба. И двата му крака са тежко ранени.

Ходилата започват да гният. Лявото стъпало изгнива напълно. Той го отрязва сам – с нож, поставяйки го върху тухла.

Разказва: „Сълзи течаха. Трябваше да режа. И го отрязах“.

След това се шегува с командира си: „Честито на мен – вече нямам нито плоски стъпала, нито 44-ти номер обувки“.

Когато времето се затопля, той изпълзява до мястото, където са останали краката му. И вижда, че там се роят пеперуди – оранжеви с черно. „Помислих си: Боже, дори пеперуди излязоха от краката ми“.

Звучи като сюжет на Стивън Кинг – и това не е метафора. Съпругата му наистина му е изпратила книгата на Кинг „Аутсайдерът“ (The Outsider) в една от пратките. Именно тази книга, заедно с мислите за дъщеря им Кристина, му дават сили на фронта. И тогава се случи нещо, което никога преди не се бе случвало в нито една война по света.

Пристигна дрон, за да го прибере – жив.

Операторът спусна инструкциите, дронът кацна. Константин се хвана за алпинистката „люлка“, показа на камерата знак „всичко е наред“ и сърце – и излетя.

Страхуваше се само от едно: че докато го вдигат, може да падне във водата, а той не умее да плува.

Други дронове го прикриваха – един от тях бе свален от врага. Но Константин успя.

491 дни на фронта. Два ампутирани крака. Първото в историята спасяване чрез дрон.

И един човек, който все още не се смята за герой, а казва: „Не обичам да съм първи, по-добре да съм втори“.

Той е жив. На своя земя е. А неговата история вече остава завинаги във вечността…