Гласът на България

Патриарх Кирил стяга 80-и юбилей, а българският му колега се спряга като сигурен гост

Сергей ЧАПНИН

   На 20. ноември патриарх Кирил, ако е рекъл Бог, ще навърши 80 години. Кой ще дойде в Москва, за да го почете, и кой ще си остане вкъщи? Списъкът с гости ще помогне да се разбере по-добре къде се намира Руската църква днес в разкъсвания от конфликти православен свят.   В църковно-бюрократичната култура 80-годишнината на патриарха

е важно събитие. Не е прието да се празнува скромно: тя включва поздравления, награди и официални приеми. Би било странно, ако подобна годишнина остане незабелязана. Патриарх Кирил се справя добре днес и няма причина да се отказва от големи и помпозни тържества.

Войната отмени събора, но не и годишнината.

Последният Архиерейски събор на Руската православна църква се проведе в Москва в края на ноември 2017 г., няколко дни след 71-ия рожден ден на патриарха. Уставът изисква съборът – най-висшият орган на йерархичната власт – да се свиква поне веднъж на всеки четири години. Следващият беше насрочен за ноември 2021; той беше отложен поради пандемията, но през пролетта на 2022 г. беше отложен отново, този път поради „международната обстановка“, и оттогава не се е свиквал.

Отчасти това е въпрос на аритметика. Според Устава, за да се постигне кворум, трябва да присъстват поне две трети от членовете на съвета – епархийски и викарни епископи. Москва все още смята украинските епископи за свои, но те няма да присъстват, както и много епископи на Руската православна църква в чужбина, включително епископи на Руската православна църква в чужбина.

Ето как сега е структурирана властта в Руската църква. Тя е придобила отчетливо авторитарни характеристики: патриархът управлява чрез Синода, който самият той ръководи, а единственият орган, пред който би могъл да се отчита, не се е събирал от 9 години.

Рожденият ден на Владимир Гундяев е след десетина дни. Ако се планират грандиозни тържества с чуждестранни гости, всички основни договорености вече са постигнати. Нито един чуждестранен лидер обаче не е потвърдил публично участието си и вероятно няма да видим списъка с гостите до последния момент.

Следователно, по-долу ще прочетете не мнението на вътрешен човек, а прогноза: кой може да дойде и защо.

Годишнината като събитие във външната политика

Фонът на годишнината се променя. Изолацията, която Русия изпитва от началото на войната, леко се облекчава. На 23. септември държавният секретар Марко Рубио обяви, че Доналд Тръмп е поканил Владимир Путин на срещата на върха на Г-20 през декември в Маями; Кремъл отговори, че все още не е взето решение. Три дни по-късно, на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, Сергей Лавров се срещна с германския външен министър Йохан Вадефул. Това бяха първите разговори между външните министри на двете страни от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Срещата между Лавров и Вадефул показа, че дипломатическите канали остават отворени, въпреки дълбоките различия между страните.

Подобни сигнали биха могли да отворят вратата за по-активни църковни контакти. Ако чуждестранни гости, особено православни йерарси, дойдат в Москва, посещенията им неизбежно ще придобият политическо значение. Кирил оправдава нахлуването като защита на „Света Рус“. Той е обект на лични санкции от Обединеното кралство, Канада, Австралия, Украйна и Чехия, докато Литва и Естония са му забранили влизането. Европейският съюз досега не е наложил санкции срещу него.

Приятели от Америка: РПЦЗ и ПЦА

Двете американски църкви са толкова тясно свързани с Московската патриаршия, че участието им в честванията на годишнината ми се струва почти неизбежно.

След Акта за каноничното общение от 2007 г. Руската православна църква зад граница стана самоуправляваща се част от Руската православна църква. Митрополит Николай (Олховски) не е посещавал Москва от дълго време, въпреки че най-близкият му помощник, протойерей Александър Анчутин, пътува редовно до там. РПЦЗ не осъди руската агресия срещу Украйна и остана изключително предпазлива. Руските дипломати както във Вашингтон, така и в Ню Йорк активно посещаваха църквите на РПЦЗ.

Много е вероятно самият митрополит Николай да ръководи делегацията на РПЦЗ. За епископ, живеещ в Америка, подобно пътуване при сегашните обстоятелства би било политически чувствително. Но годишнината е удобно извинение за пътуване до Москва: тя е строго църковна и отказът от участие, ако е била отправена покана, би бил тълкуван от Патриаршията като знак за нелоялност. Синодалната култура на РПЦЗ обаче не харесва демонстративните жестове.

Православната църква в Америка е вторият кандидат за участие. Москва ѝ е предоставила автокефалия през 1970 г., но не всички поместни църкви я признават. Митрополит Тихон (Молар), доколкото знам, не е посещавал Москва от 2019 г., но ПЦА има представителство в Москва. Дори по време на войната, протойерей Даниил Андреюк, представител на ПЦА в Московската патриаршия, е получил орден „Свети Даниил Московски“, 3-та степен, директно от Кирил на 5 март 2023 г., Неделята на тържеството на Православието. Очевидно това е бил жест на благодарност: ПЦА не е осъдила директно руската агресия, ограничавайки изявленията си до най-общи термини.

Освен това, Канцеларията на ПЦА успешно потуши инициатива в подкрепа на преследваното антивоенно духовенство на Руската православна църква – отворено писмо до участниците във Всеамериканския съвет на ПЦА през 2025 г., подписано от над 300 души, много от които свещеници и миряни на ПЦА. Аз бях един от организаторите на това писмо и подробно описвам резултатите от него в книгата си „Религиозни общности под натиск“. От гледна точка на Москва, Тихон е полезен партньор. Ако предпазливите формулировки вече са донесли една висока награда, едно лично посещение едва ли ще остане незабелязано.

Украйна: отсъстваща и настояща

Никой няма да дойде от частта на Украйна, където украинското правителство е на власт. Украинската православна църква, която Москва все още счита за част от Руската православна църква, обяви пълната си независимост през май 2022 г., а украински закон от 2024 г. забранява дейността на религиозни организации, свързани с Руската православна църква.

Напротив, всички или почти всички епископи от окупираните територии на Украйна ще дойдат в Москва. От 2022 г. Патриаршията е поставила епархиите на Крим и окупираната източна и южна Украйна под свой пряк контрол, а присъствието на техните епископи на годишнината ще направи видими претенциите на Москва към тези земи. Точно в храма.

Съюзниците: София и Белград

Най-малко двама патриарси на Поместните църкви може да бъдат в Москва за честванията на годишнината.

Първият е българският патриарх Даниил, избран през 2024 г. и който не е крил афинитета си към Москва. Това лято името на патриарх Кирил беше включено в проекта за 21-ви пакет от санкции на ЕС. Санкциите на ЕС изискват единодушие на всички 27 държави, така че едно правителство може да изключи име от списъка. Точно това направи Унгария през 2022 г., когато на власт беше премиерът Виктор Орбан. Този път България възрази. Премиерът Румен Радев изрично заяви, че София възразява срещу санкциите, и името на Кирил беше премахнато от пакета.

Обаждане от Москва – разговор в София – вето в Брюксел. Според български свещеници, патриарх Даниил е изиграл ключова роля в това Кирил да не бъде засегнат от санкциите. Но първо Кирил лично се обадил на Даниил и го помолил за помощ. Даниил се обърнал към Радев и неговото правителство се заело с въпроса. Няма публично потвърждение за това, но самото правителство се позовало на консултации с патриарха и, както е отбелязано в анализ на „Публичното православие“, използвало това като публично оправдание за решението си. Такива услуги не остават без отговор. Присъствието на Даниил за годишнината е напълно възможно и вярвам, че той ще бъде посрещнат в Москва като скъп и дългоочакван гост.

Вторият възможен гост е сръбският патриарх Порфирий. Той вече посети Москва през април 2025 г. и се срещна не само с патриарх Кирил, но и с Путин в Кремъл. Симпатиите на Сърбия към Русия са дългогодишни, а енергийните връзки са оцелели както след войната, така и след западните санкции: петролната компания НИС, която принадлежеше на „Газпром нефт“ през по-голямата част от войната, осигурява приблизително 80% от горивото на страната, а Сърбия продължава да купува руски газ. За Белград посещението на предстоятеля на църквата е удобен начин да демонстрира близостта си с Москва, без да изисква никакви политически решения от държавата. Не виждам причина да смятам, че изчислението ще се промени по някакъв начин през оставащите дни.

Йерусалим, Антиохия и Грузия

Вярвам, че Кирил очаква още трима патриарси в Москва: Теофил III Йерусалимски, Йоан X Антиохийски и Шиот III Грузински. Първите двама са особено важни: това са така наречените древни патриаршии и Кирил отчаяно се нуждае от тях заради статута си. От големите епархии на древната Църква, Москва е прекъснала общение с Константинопол и Александрия; Антиохия и Йерусалим са единствените, които все още може да представи като съюзници.

Йерусалимският патриарх Теофил III вероятно ще приеме поканата, въпреки че е известно, че променя плановете си в последния момент и може да изпрати няколко митрополита на свое място.

Въпреки това, присъствието му сега придобива особено значение. През юни Теофил беше приет в Белия дом, а след това беше съобщено, че Тръмп се е съгласил патриархът да действа като посредник между Русия и Украйна. Religion News Service съобщи, че е „планирано да се срещне“ с Путин в Москва същия месец. Не открих съобщения, че тази среща се е състояла. В края на август, в интервю за Breitbart, Теофил каза само, че „работим за среща както с Путин, така и с президента Зеленски“. Може би пътуването просто е било отложено: Москва ще бъде през ноември вместо през юни, а среща с Путин е обещана веднага. Йерарх, когото Вашингтон смята за миротворец, застанал до Кирил на годишнината му, би бил подарък за московските дипломати.

Патриарх Йоан X Антиохийски се противопостави на предоставянето на автокефалия на Православната църква на Украйна без съгласието на цялата Православна църква и призова за съборно решение. Предвид тежкото положение, в което се намират християните в Сирия, връзките с Москва са от решаващо значение за Антиохийската патриаршия. През последните години сирийските християнски общности са били обект на нападения и заплахи, а християнското население в Сирия рязко намаля по време на войната. Посещението на Йоан X би било едновременно знак за църковна близост и начин за поддържане на доверителни отношения с Руската православна църква.

Най-интересният въпрос е Грузинската църква. През май Шио III е избран за Католикос-патриарх. На 28 септември в Грузия пристига делегация от Московската патриаршия, начело с митрополит Антоний (Севрюк) Волоколамски. В нея е включен и съветникът на патриарх Кирил, протойерей Николай Балашов, който вече не работи в ОВЦР, но предвид опита и влиянието си, участва в най-сложните църковно-дипломатически мисии. На 30 септември делегацията е приета от Шио III.

Официално беше обявено, че поздравленията на Кирил са били предадени и че разговорите са се фокусирали върху отношенията между двете църкви и ситуацията в конфликтните региони (най-вероятно не се е имало предвид Украйна, а Абхазия и Южна Осетия, грузински територии, окупирани от Русия). Не може да се изключи обаче, че основните теми на разговорите са били форматът на участието на грузинската делегация в московските тържества и въпросът какво може да спечели патриарх Шио от Москва. Дали Москва наистина има какво да предложи? Може би преговорите са били трудни – и точно затова е трябвало делегацията да бъде подсилена с включване на Балашов.

...И други християни

Пътуването на митрополит Антоний до Грузия не беше единственото през последните месеци. През юни той посети Етиопия по покана на Светия синод на Етиопската църква и се срещна с патриарх Матия. През септември проведе разговори в Женева с генералния секретар на Световния съвет на църквите Джери Пилей. Съчувствието на ССЦ към Руската православна църква е толкова очевидно, колкото и трудно обяснимо: от 2022 г. насам съветът отхвърля призивите за спиране на членството на Руската църква, предпочитайки „диалог“ с патриарха, който благославя войната.

Признавам, че след пътуването си до Етиопия, патриарх Матия е можело да получи покана за Москва, а контактите в Женева са могли да послужат като претекст за покана на делегация на Световния църковен съвет. Няма потвърждение за подобни покани в публичните комуникации, но съдейки по начина, по който се развиват отношенията, участието на тези делегации е напълно възможно.

Освен това, главите на други източноправославни църкви, като Коптската православна църква, Сирийската православна църква в Антиохия и Маланкарската православна сирийска църква, също изглеждат вероятни гости.

Арменската апостолическа църква е специален случай. Католикос Гарекин II почти сигурно ще присъства, ако може да напусне Армения. От 2025 г. насам премиерът Никол Пашинян, който е поел курс на дистанциране от Москва и сближаване с Европейския съюз, е в открит конфликт с църковното ръководство и призовава за оставката на Католикоса. През февруари 2026 г. Гарекин беше обвинен в неизпълнение на съдебно решение за възстановяване на поста епископ, когото е уволнил за подкрепа на правителството, и му беше забранено да напуска страната. През април съдът отмени забраната, но по-късно тя беше възстановена; Католикосът и шестима епископи в момента са подсъдими. Дали ще стигне до Москва зависи по-малко от Кирил, отколкото от политическата воля на Пашинян.

Най-озадачаващият аспект на този сценарий е кой точно ще представлява Ватикана. Последният човек, когото Москва би искала да види, е кардинал Курт Кох, префект на Дикастерията за насърчаване на християнското единство. През 2022 г. Кох нарече опита на Кирил да оправдае войната с псевдорелигиозни аргументи „ерес“. Не е изненадващо, че отношенията на митрополит Антоний с него не са добри. Трудно е да се каже с какво ще се съгласи Ватикана. Решението на Лъв XIV, първия американски папа, – дали ще изпрати високопоставен представител и кой точно – ще каже много за отношението на Ватикана към Москва.

Какво ще покаже този списък?

Нека повторя: всичко това е само прогноза. Някои от гореспоменатите лидери може да изпратят свой представител, докато други може да откажат по практически причини или под натиск от страна на своите власти или разузнавателни служби. Към днешна дата никой не е потвърдил публично участието си.

Но дори и всички да присъстват, това ще бъде ясна демонстрация на фрагментацията на православния свят днес. Не всички Поместни Църкви са готови да поддържат тесни връзки с Москва и да почитат патриарх Кирил. Църквите на Константинопол и Александрия, Гръцката и Кипърската църква почти сигурно няма да присъстват на годишнината.

Годишнината ще демонстрира уменията на московските църковни дипломати и най-вече на митрополит Антоний (Севрюк) Волоколамски. Засега изглежда, че той може да се гордее с постиженията си. И може би ще стане ясно какви обещания и подаръци ще бъдат дадени на онези, които решат да присъстват. Но списъкът на тези, които ще си останат вкъщи, ще бъде по-значителен от списъка с гостите.

-----------

Сергей Чапнин е старши сътрудник в Центъра за православни изследвания към университета Фордъм