Гласът на България

Казанската Богородица срещу плана „Барбароса”

Петър МАРЧЕВ

Пътешествието на Изток започва с качването ми в поезда София - Москва. Сам съм в купето на спалния вагон и до украинската граница си пътувам като руски цар.

Сиреч - по гръб, с книга в ръка и с неограничено количество ароматен чай, който кипи в разпаления в края на вагона истински руски самовар. Крайната ми цел е Киевският кинофестивал, в който съм участник. Навлизайки в украинска Буковина, влакът се препълва. Освен това, температурите падат с 10-15 градуса. На сутринта слизам на Киевската гара накокошинен от студ. Слава Богу, организаторите на кинофестивала са точни – лъчезарната Алина Кокорина ни настанява в микробуса и след двайсетина минути влизаме през старинната порта в светата Киево-печорска лавра. Въпреки мрачния есенен ден, ни заслепяват златните куполи на множество храмове и параклиси. Оставяме багажа в корпуса за гости и бързаме навън, за да се ориентираме в близката околност... Микробусът с Алина вече ни очаква за няколкочасова обиколка из Киев. Но първо прекосяваме надлъж Лаврата, която със своята зеленина, величествената камбанария и възстановения съвсем наскоро Успенски събор се е разпростряла на площ колкото цяло село, върху десния бряг на Днепър. Скоро се убеждавам с очите си, че Киев е красив, зелен, европейски град. А всички храмове, край които минаваме, блестят със златото на своите куполи! Привечер стигаме и до крайната ни цел – Дома на киното, където предстоятелят на Украинската православна църква открива Международния фестивал за православно кино “Покров”. Зрителната зала е претъпкана. След 2-3 песни на рок-групата “Братя Карамазови” тръгва и филмовата програма, която се открива с нашумелия “Остров” на режисьора Павел Лунгин. А във фоайето изпълнителят на главната роля – неподражаемият Петър Мамонов обяснява на журналистите и почитателите си как е възможно да се живее по християнски днес.

“Ако си пил досега по три чаши водка, от утре пий по две”

– казва съвсем сериозно артистът на хората, които са насядали буквално в краката му... Малко по-късно се хващаме за чашите и ние, по време на коктейла. Именно там се запознавам с игумен Спиридон от Святоионинския манастир, чието братство всъщност организира кинофестивала. След наздравицата му разказвам една приказка, която витае из Интернет. За това, че не Сталин, а всъщност Православната църква била истинският победител над Хитлер. После го подпитвам – каква е вероятността това да е истина? Игумен Спиридон кима многозначително с глава и просто ме кани утре да му гостувам в неговата обител...

На другия ден е празникът Покров Богородичен. Прекосявам с такси половин Киев и се озовавам в Ботаническата градина. С изумление забелязвам сред пищната растителност купол на храм. Това е манастирът, основан от живелия през ХIХ век свети Иона Киевски, който ни е завещал забележително описание на Рая, посетен от него приживе. А недалеч от манастирския храм се извисява близо триметров метален кръст, който указва мястото, на което Пресвета Богородица се е явила наяве на св. Иона... Но ето го и игуменът; въвежда ме в своята възтясна килия, която е претъпкана с икони, книги и компютърна техника! Вади от етажерката една книга и ми копира на ксерокса двайсетина страници. Историята на спасяването на Русия през Отечествената война, описана от иеромонах Филаделф. Веднага след нападението на Хитлер, православните по целия свят започнали да се молят за спасението на Русия. Един от най-равностните бил

Илия, митрополитът на Ливанските планини.

Три денонощия той непрестанно се молил пред иконата на Божията майка. И накрая Тя се явила в огнен стълп и му съобщила как може да се спаси руската земя. Първо – да се освободят от затворите и концлагерите затворените свещеници и монаси. Второ - да се отворят всички затворени от комунистите храмове и манастири и в тях да започнат богослужения. Трето – с Казанската икона на Богородица да се извършат литийни шествия около Ленинград, Москва и Сталинград – за да не стъпи в тях вражески крак. И накрая – след победата Сталин да покани митрополит Илия, който да разкаже пред народа как е била спасена Русия...

От учебниците по история всички знаем хода на Отечествената война. Но аз продължавам да питам за доказателства, че се е случило точно това. Тогава игумен Спиридон взема една кутия от обувки; преравя съдържанието и ми показва с благоговение една малка хартиена икона на Пресвета Богородица с надписи на руски, арабски и френски. В долния десен ъгъл с усилие разчитам изписаното с микроскопични букви: Metropolite du Liban, Elia Karam.

“Това е архивът на една моя позната, вече покойница... – изрича бавно отец Спиридон. – А тази иконка и е подарена лично от митрополит Илия през 1947-ма, когато посетил и нашия Киев.”