
Уважаеми колеги журналисти, нека използваме главите си, за да мислим
Петър МАРЧЕВ
„Министър-председателят Бойко Борисов и водена от него делегация бяха приети от папа Франциск по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Аудиенцията е традиционна и с нея се отбелязва ролята на България за съхраняване и развитие на делото на Кирил и Методий, обявени от Светия престол за покровители на Европа. Българският премиер разговаря на четири очи с Негово Светейшество…“
Тази новина бе публикувана в сайта на българското правителство. И е добър повод за размисъл и коментар. Коментар относно компетентността на българските журналисти, които по повод и без повод усърдно титулуват Ватикана „Светият престол“, а римския папа – „светият отец“. Но доколко святи се те? След 1054 година и Великата схизма, вследствие на еретическите нововъведения в своето вероучение Западната църква е отпаднала от единството на „Едната света вселенска и апостолска църква“. Свети праведен Йоан Кронщадски казва следното: „Нито едно изповядване на християнската вяра, освен Православното, не може да доведе християнина до съвършенство на християнския живот или до святост…“
Какво трябва да бъде отношението на православните християни към католиците? „Еретиците никога няма да се върнат в Църквата, ако бъдат подкрепявани в убеждението, че те също имат църква и тайнства“ – казва св. Киприан Картагенски.
И така, уважаеми колеги български журналисти – нека да използваме главите си по предназначение и да мислим с тях. А не да повтаряме като папагали казаното от италианските или испанските журналисти по адрес на „светия отец“ и „светия престол“. А българските държавници нека се замислят добре какво очакват да получат, тръгвайки за Ватикана. Със сигурност ще получат по една снимка за спомен с папата и кратковременно лъскане на имиджа /за вътрешна употреба/. Но не и благословение, каквото могат да дават истински святите хора…
