Гласът на България

Светът засега се прави, че не забелязва откритията на Илия Вълков /Юл Браун/ и на Александър Александров

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Доскоро малцина знаеха, че изобретателят на загадъчния Браунов газ, който може да разреши енергийните проблеми на човечеството, е българин. Да, фамозният учен Юл Браун всъщност се казва Илия Вълков.

А неговото изобретение е свързано с разграждането на водата и използването на водорода и кислорода като гориво в неговия двигател. Малко история - Илия Вълков е роден точно в полунощ на Великден, 1922 г. Произлизайки от религиозно семейство, учи за свещеник в семинария. Идеята за създаване на Брауновия газ му идва наум докато чете Библията, когато е на 17 години. Във Второто послание на св. Петър се казва, че един ден земята ще бъде погълната от огън. Той се запитал как е възможно, след като по-голямата част от земята е заета с вода. Може би водата може да се превърне в огън?!

Любимата демонстрация на Юл Браун била да измине с кола 1600 км без гориво, само бидон с 4 л вода и две Браунови батерии, които преобразуват водата в газ. Пламъкът на брауновия газ е с особени свойства: без да използва кислорода наоколо, той може да реагира и да топи всякакви материали – реже стомана като кашкавал, топи и споява, изгаря и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, прави от водата гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши въглища, пречиства рудата и т. н. – безброй приложения във всички области на живота. При това пламъкът се „държи” като разумно същество – сам повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него. Тези свойства на газовата смес още не са разгадани и описани в научно издание.

През 1977 и 1978 г. Юл Браун патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ. Въпреки огромния научен и медиен интерес обаче, въпреки многото демонстрации, лекции, семинари, откритието не е категорично прието и до днес. Все още липсва обяснение защо пламъкът действа избирателно към всеки материал и в каква реакция влиза с него. Хипотезата, че водородът и кислородът се държат не в обичайното състояние, не стига да обясни това странно поведение, което сякаш е извън физичните и химичните закони.

През 1981 г. Юл Браун основава фирмата „Brown Energy” в Сидни и започва да прави генератори. През 1984 г. продава първия на Китай, където и досега го използват за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Генератори има и в Южна Канада. Производството на единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции.

Събира огромна сума, но не я използва рационално. Той разбирал от наука, но не и от бизнес. Освен това бил необщителен, даже параноик – страхувал се да не откраднат изобретението му, затова отказал офертите за съвместна дейност, фирмата му стига до фалит и избухва скандал. В него към излъганите вложители се присъединяват скептичните учени, както и конкурентните газови и автомобилни концерни. Стига се дотам, че през 1992 г. Юл Браун заминава тайно за САЩ и живее там почти до смъртта си през 1998 г. Умира като последен бедняк в болница в Рокууд, близо до Сидни, от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в местното гробище, а цялото му имущество, работилницата и инструментите са продадени на търг за погасяване на дълговете му. Не е оставил наследници, а сроковете на патентите му отдавна са изтекли.

Сашо и вечната му батерия

64-годишният Александър Александров живее в малкото ямболско селце Люлин, но по идея на Жул Верн от романа му „Капитан Немо“, е успял да създаде вечна батерия. Изобретението му работи на базата на солена вода, в която са поставени електроди. Секретът е в състава на единия електрод, който изобретателят пази в абсолютна тайна. Но фактът си е факт и удивлява както съселяните на Сашо, така и представителите на медиите, които първи са подушили сензацията.  Вече от близо година време самотникът е „отсвирил“ Енергото и задоволява нуждите си от ел-енергия с ток собствено производство. Засега батериите му произвеждат ток с мощност около 20 вата – колкото да захранват лампите за LED-осветление и един транзистор. Но той твърди, че ако поиска, би могъл да произвежда и електричество с мощност 5 киловата, да речем.

По образование Александров е физик, преподавал е в Академията на МВР в Симеоново; после работил в Кремиковци. Понастоящем за внедряването на изобретението ръка му е подал Олег Стоилов от Старозагорската търговско-промишлена палата. Остава въпросът – каква ще бъде реакцията на конвенционалните производители на ел-енергия и на енерго-разпределителните дружества към това откритие, което ще им изяде хляба?!

----------

Снимка Ваньо Стоилов: Ал. Александров демонстрира своята вечна батерия