Гласът на България

Денят на спасението се чества на датата 15 август, осветена от героизма на 26-годишният д-р Стефан Черкезов

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Освен празника на Успението на Пресвета Богородица, 15 август се чества в България и като Ден на спасението. В знак на признателност бяха поднесени венци и цветя пред паметника на медицинските чинове, загинали във войните, който се намира пред сградата на ВМА в София.

С едноминутно мълчание и вой на сирени от линейки бе почетена паметта на всички наши сънародници - лекари, медицински сестри, спасители, полицаи, пожарникари и граждани, изгубили живота си при изпълнение на професионалния си дълг. Почетният ритуал премина под звуците на камерна формация от Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия. От 2005 г. „Денят на Спасението” се отбелязва ежегодно на 15 август. На тази дата, преди близо половин век, 26-годишният д-р Черкезов извършва истински подвиг в мирно време. Но ето цялата вълнуваща история. На 15 август 1963 г. младият лекар на великотърновскотосело Стрелец, д-р Стефан Черкезов отива на служебно съвещание в окръжния град с разхлопан претъпкан автобус. Той обаче се блъска в камион и избухва в пламъци. Д-р Черкезов, който тогава е пътувал прав на стъпалата, е изхвърлен от взривната вълна навън, в канавката. Той е невредим, но веднага, без колебание влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора.Пламва му косата; изгасява я с ръце и продължава да ги спасява. Облечен е в бяла найлонова риза, която се стопява по тялото му и му причинява дълбоки обширни изгаряния. Изважда навън десетки пътници – точно 47. Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица и той - най-пострадалият! - започва да ги пренася с носилките до тях и отказва да бъде транспортиран. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша към по-близкия град, Горна Оряховица. По пътя го пресреща върнала се за него линейка и го качва, вече колабирал.

Това не е всичко за този безумно смел и самоотвержен човек и лекар! Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи: “Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!”

Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и в пълно съзнание. Край леглото му ридае младата му жена Лидия. Последните му думи към нея също са изумителни по своя самопожертвувателен романтизъм:

“Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар...”

Освен д-р Черкезов, повече от200 лекари и няколко медицински сестри са загинали в изпълнение на служебния си дълг. Вероятно те са поне 2 пъти повече. Непосредствено до д-р Черкезов може да бъде поставен д-р Борис Байданов, лекар в с. Зараево, Търговищко. Той печели конкурс за асистент в Катедрата по хистология в Софийския Медицински институт и ден преди да си тръгне, за сбогом, на 29 април 1968 г., склонява да направи прощална разходка с лодка в местния язовир с ветеринарния лекар, главния счетоводител на стопанството и дъщеря му. Достигнали до средата на язовира, се оказва, че лодката се еразсъхнала и започва да потъва, пълнейки се с вода. Паникьосаното дете скача в язовира, баща му се спуска да го спасява (и двамата не знаят да плуват). Д-р Байданов, който е служил като войник на нос Галата и там се е подвизавал като плажен спасител, се хвърля в ледената вода, като преди това казва на ветеринаря, че ще ги спаси. Това са последните му думи. Двамата удавници се вкопчват отчаяно в него и го повличат със себе си към дъното на студената вода…