Гласът на България

Искаме независима България, а не вашингтонска, брюкселска или московска колония

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Днес България отбеляза 107-та година от историческия 22 септември 1908 година, когато васалното на Турция Княжество България прогласи тържествено своята Независимост. И се превърна в Царство България!

Следват 36 години, по време на които България е била в най-голяма степен независима, суверенна държава. Разбира се, над родните простори поне до 1914 година тегне сянката на Руската империя. Още гениалният Васил Иванов Кунчев предупреждава, че „който ни освободи, той ще ни и пороби“. Чрез българските русофили, техните партии и правителства Петербург дърпа конците в България. Антагонистичната спрямо нашата страна политика на руската имперска администрация се оформя в периода 1886 – 1889 година. Оттогава Сърбия се превръща в галеното руско дете на Балканите. И руските държавни мъже започват да работят за териториалното разширение и усилване на Сърбия и Гърция, за сметка на отслабването на България. Причината е, че една голяма и силна българска държава би могла да бъде конкурент на Русия при реализирането на вековната и мечта – овладяването на Проливите и излаз на топлите морета. Така в останалите под турска власт земи на Македония, които са населени предимно с българи, започват съвместни издевателства на руските дипломати, сръбските и гръцки четници и османските власти над нашите еднородни братя. После, при „бабуването“ на император Николай II се ражда през 1912 година Балканският съюз. Това е коварно измислен капан, в който България е вкарана от своето русофилско правителство и от цар Фердинанд. /Малкоизвестен факт е, че Русия отпуска огромен персонален заем на българския цар, който той никога не връща./ Така се стига до двете Балкански войни, когато България е ограбена от своите съседи – с решаващото съдействие на Петербург.

За пореден път българският суверенитет е погазен през септември 1944 година, когато България е окупирана от Червената армия. В края на 80-те години пък със съгласието на Горбачов страната ни бе отстъпена като сфера на влияние на Запада. И започна играта на демокрация и капитализъм. През 2007 година Република България и официално се отказа от своята Независимост /съществувала макар и само на теория/. Влизайки в Клуба на богатите, наречен Европейски съюз, българският народ продължи да бъде най-бедният. Приказно богат стана само партийният хайлайф, независимо от неговата цветова окраска. А усвояването на европейски средства се превърна в любим спорт на властимеющите. Схемата за усвояване вече я знаят и малчуганите от детските градини /само ОЛАФ не я научи/: една община, например, печели проект за 5 милиона. За изпълнител се избира „наша“ фирма, може и консорциум. Този консорциум реализира проекта, влагайки в него само 2,5 милиона. Останалите 2,5 млн. влизат в партийната каса, в джоба на изпълнителя и в джоба на възложителя. А построените пътища, магистрали, мостове, паркове и фонтанчета обикновено вършат работа от ден до пладне…

П.П. Днес, по време на честването на Деня на независимостта в Казанлък, в множеството правеше впечатление един лозунг, написан на ръка: „Искаме независима България, а не вашингтонска и брюкселска колония“. Достойно искане… стига само издигащите го да не си мечтаят просто да сменят сегашната ни метрополия с Москва!