Гласът на България

Реставрираният с европейски средства античен шедьовър ще кандидатства за статут на Паметник на световното културно наследство

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Реставрираната с европейско финансиране антична вила "Армира" край Ивайловград ще кандидатства за включване в Списъка на паметниците на световното културно наследство на ЮНЕСКО, съобщи заместник-министърът на културата доц. д-р Бони Петрунова.

С великолепните си мозайки, на които са изобразени портретите на някогашния собственик на вилата и вероятно и на неговите деца, този уникален паметник от римската епоха има всички необходими качества, за да бъде новото българско предложение за включване в Списъка на световното културно наследство, подчерта Б. Петрунова по време на пресконференцията по повод старта на отбелязването на Европейските дни на наследството в България.

През месец септември всяка година страните на Стария континент традиционно организират различни инициативи и кампании за популяризиране на сътвореното от дедите ни и в търсене на неговото място в нашето настояще. Идеята за Европейски дни на наследството възниква още през 1985 г., когато тогавашният министър на културата на Франция - Жак Ланг, предлага един успешен френски експеримент за ден на отворените врати до културното наследство да бъде приложен и в други страни на континента.

Официалните събития по отбелязването на Европейските дни на наследството в България ще се проведат от 24 до 27 септември с национална тема: “Културно наследство и местно устойчиво развитие”.

И малко повече информация за Вила „Армира“, която е най-богатият частен дворец от римско време.  Уникалната римска вила е открита случайно през 1964 г. при строителството на язовир край Ивайловград. Откритието става популярно като вила „Армира“ – на името на малката рекичка, на чийто бряг е построена преди много столетия. Забележителната планова схема, мраморната украса и подовите мозайки я правят образец на римската провинциална архитектура на Балканите. Смята се, че това е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век сл. Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв.м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.). Само на първия етаж помещенията са били 22, ограждащи под формата на буквата П огромен басейн с размери 11х7 м. За почти четиривековното си съществуване антична вила „Армира“ е била преустройвана и поправяна многократно. В началото на III в. тя е била разширена на изток с просторна зала за гости (триклиниум) и сервизни помещения към нея. В част от сградата е имало римски тип отоплителна система (хипокауст), следи от която се виждат и днес. През първата половина на II в. към вила „Армира“ се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя. Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Сложната схема на облицовките около басейна повтаря колонадите от древните богати градежи и стенописите от ранноримската епоха.

Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците й заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата.

След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV в. вила „Армира“ е била опожарена и разграбена. Руините и са сринати окончателно от опустошително земетресение в края на IV в. сл. Хр.