Гласът на България

Чуйте режисьора Любо Йончев, едно от успешните лица на младото българско кино  

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Любо Йончев е роден през 1983 година в Плевен. Завършва бакалавърска степен „Актьорско майсторство и режисура“ и магистратура по „Филмово и телевизионно изкуство“в Нов български университет. Той е продуцент, сценарист и режисьор на няколко късометражни студентски филма: „Те чакат...“ (2009), „Опасно близо“ (2013), „Каин“ (2014) и „Последният опит“ (2014), които са селектирани и награждавани на международни фестивали в България, Испания, Италия, Канада, Румъния, Сърбия, Гърция, Кипър, Македония, Албания, Косово и др.

Любо Йончев е член на Съюза на българските филмови дейци (СБФД – Филмова Академия), а от 2013 година е избран за член на Управителния съвет на гилдия „Кинорежисьори“. От 2014 г. е мениджър и програматор на Международния студентски филмов фестивал "NEW WAVE".

Неговият професионален дебют е с късометражния игрален филм „Падаща звезда“ (2015), който само за няколко месеца спечели няколко престижни международни награди. На TMFF – The Monthly Film Festival (Великобритания) Стефка Янорова заслужи Наградата за най-добра актриса; на16-ото издание на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми 2015 филмът взе Наградата на Варна; на Международния кинофестивал в Армения сценаристите Ясен Генадиев и Любо Йончев спечелиха Наградата за най-добър сценарий. И това е само началото…

Кои са еталоните - филми и режисьори - от които сте се учил, г-н Йончев?

- Когато се запалих по киното бях едва на 14 и първоначално исках да се занимавам с анимационно кино. Като всяко дете от моето поколение имах видео и редовно си вземах видеокасети от близката видеотека. Разбира се, ежедневно бивахме заливани главно от холивудски продукции, но някак си успях да изплувам от тях и да обърна повече внимание на европейски, азиатски, африкански, канадски, австралийски и други филми, развиващи киното като културна индустрия, а не толкова като пазарна. В последните няколко години следя доста селекциите на големите фестивали и се опитвам да намеря начини да изгледам филмите от тях, тъй като до родните киносалони рядко стига европейски филм. Ако стигне, то е в рамките на някой фестивал или еднократна прожекция. Благодарение на малкото останали независими кина в София и на няколко ентусиазирани личности в областта на киното, успяваме да видим качествени филми. Искрено съм благодарен на Стефан Китанов от София Филм Фест, Владо Трифонов от кино „Одеон“, Антония Ковачева от Националната филмотека, Цанко Василев от фестивала за късометражно кино „В Двореца“ и др.

Специално за „Падаща звезда“ бях силно повлиян от три филма: „Mommy“ на младияканадски режисьор Ксавие Долан, „Breaking and Entering“ на английския режисьор Антъни Мингелаи „We need to talk about Kevin“нa шотландската режисьорка Лин Рамзи.

В основата на всеки сполучлив филм стои добрият сценарий - как се роди сценарият на "Падаща звезда"? 

- Дълго време се борих със себе си какъв да бъде следващия ми филм и непрекъснато ме човъркаше отвътре темата за взаимоотношенията между майка и син. Донякъде исках да пресъздам взаимоотношенията ни с моята майка. Точно когато се чудех откъде да подхвана някаква история, се появи Ясен. Един мой студентски филм беше селектиран на фестивал в Италия и доколкото си спомням той ми писа да ме поздрави, че филмът ми е селектиран. Тогава не знам защо, но някак си много бързо успях да му се доверя. Разказах му какво искам да направя и той веднага се отзова с предложение да ми помогне с написването на сценария. Написа прекрасен сценарий, в който аз допълвах или отхвърлях някои неща защото исках максимално да покажа начина, по който ние с майка ми си говорим и се държим. Или поне когато съм бил на възрастта на главния герой. Но Ясен Генадиев наистина ми помогна много и виждам резултата от това да работиш с съмишленици, които знаят какво правят и как да го направят.

Начинаещите режисьори в Бг предпочитат да дебютират с нискобюджетни филми, пред алтернативата да чакат с години финансиране от НФЦ. Как осигурихте бюджета за заснемането на "Падаща звезда"?

-  Когато започнахме подготовката на "Падаща звезда" имахме събрани вече някакви пари, но малко. Заедно с другия продуцент на филма Любо Киров, който е и монтажист на филма, седнахме и обсъдихме как да действаме. Разбира се, парите не стигаха доникъде, но пък имахме много приятели и познати, които се отзоваха да ни помогнат. Естествено, Ясен и тук не остана безучастен и ни свърза с италианските копродуценти от Mito Production, които на драго сърце приеха проекта и се съгласиха да ни помогнат. И така започна всичко. Елени Декидис пое филма като изпълнителен продуцент, а по-късно към нея се присъедини и Лидия Пейчева. От около две години се познавах с оператора Дамян Димитров и му бях споделил за филма. Той не отказа на поканата да го заснеме, дори помогна с част от екипа от операторската група. Музиката за пореден път доверих на моя голям приятел, с когото съм работил по доста от студентските си филми - Александър Костов. Един млад и много талантлив композитор. Сценографията е дело на Христина Дякова, с която бяхме състуденти, също изключителен професионалист. За постпродукцията се погрижиха две студиа, които откликнаха на проекта като партньори. За видео пост-продукцията - Master Frame, а за аудио постпродукцията - Bark Media - Димитър Русев. Разбира се, много фирми и институции се присъединиха към този филм, което значително ни помогна да го осъществим. Сред тях са Военномедицинска Академия, Столична дирекция на вътрешните работи, Столична община, Jameson, Нов български университет, Nu Boyana Film Studios, Студия "Време", Cinemaq, Pain d'Or, минерална вода "Балдаран" и други.

Не на последно място искам да изкажа огромните си благодарности към великолепните актьори, на които дължа това филмът да е успешен. Стефка Янорова, която е брилянтна актриса - без излишно да преувеличавам, защото всички я познават прекрасно. Стефан Попов, който е невероятен млад талант, успяващ непрекъснато да доказва в себе си на екрана и на сцената. И малката Калия Каменова, в която силно вярвам, че ако продължи да се занимава с актьорската професия когато порасне, ще има завидни успехи, защото от малка показва невероятен професионализъм.

Благодарение на всички тези хора и институции успяхме да реализираме "Падаща звезда". За съжаление, повечето независими филми в България, а и не само, се правят така. С приятели.