Гласът на България

За това призова евродепутатът Андрей Ковачев. Но нека преди сърбите ние да почистим българската топонимика, затлачена от болшевизми и турцизми

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

"Сегашното име Димитровград е наложено от режима на Тито. - заяви Ковачев от трибуната на пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург, на което бе разгледан доклад за напредъка на Сърбия за членство в ЕС. 

"Това име е опозоряващо и разделящо, защото увековечава един комунистически диктатор и национален предател" – допълни българският евродепутат, визирайки българския комунистически лидер от миналия век, който е бил начело и на Комунистическия интернационал в годините на сталинизма. Да припомним, че под ръководството на Георги Димитров в България са извършени огромни злини и безчинства, като избиването без съд и присъда на близо 35 000 българи веднага след 9 септември 1944 година. Другото крайно омерзително деяние на Димитров и неговото болшевишко обкръжение е националното предателство, свързано с принудителната денационализация на Пиринския край. През декември 1946 година чрез нечувани репресии близо 160 541 души от тогавашния Горноджумайски окръг са били принудени да се запишат като „македонци“ при преброяването.

Вместо коментар – изказването на Андрей Ковачев е похвално. Но ако трябва да бъдем честни, нека първом ние, българите, се погледнем в огледалото. Тогава ще установим, че сме видели сламката в сръбското око, а не сме видели гредата в нашето. Ами нашият Димитровград?! Ами Благоевград, който носи името на един от първите национални предатели, публично отрекъл се в Българския парламент от българското си име и произход и обявил се за „македонски славянин“?! Ами чутовният връх Свети Никола, на който бе сътворено истинско чудо за освобождението ни, и който по-късно комунистите прекръстиха на „Столетов“, а после и на „Шипка“ – при положение, че на около километър съществува друг връх с името Шипка?! Ами град Свети Врач, който бе преименуван на Сандански от нашите комунисти, на името на македончеещия се и „ляв“ войвода?!

Ако тръгнем в тази посока – много топоними из родната ни България също плачат за преименуване. И ако сме българи и християни, а не турски васали /разбирай – мекерета/ отдавна щяхме да сменим ислямското име на най-високия ни връх Мусала, което в превод означава „Близо до Аллах“. Щяхме да дадем български имена и на българските градове Кърджали, Харманли, Хасково, Симитли, Хисаря... както и на някои гранични контролно-пропусквателни пунктове като Дуранкулак и Маказа, които будят неувереност у пътниците-чужденци – дали влизат в Република България или в Османската империя...

Да, но не ни стиска. По-скоро - не ни пука за Тая страна. За която нашите предци са умирали...