Гласът на България

Филми за Ботев и св. Софроний Врачански разгарят патриотизма на българите у нас и в чужбина

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Младият кинематографист Искрен Красимиров снима филми за едни от най-вдъхновяващите български водачи. За мисията и каузата да си патриот в глобалния свят и за „Незабравимата България“ разговаряме с автора на три документално-художествени филма за Ботев.

Разкажете ни за себе си, за вашия екип и мисията, която сте си поставили, г-н Красимиров?

-  Казвам се Искрен Красимиров, на 25 години, родом от град Мездра. Завърших средно образование в Арт Колеж – София, а висшето си образование /бакалавър и магистър/ завърших в Нов български университет, специалност „Филмово и телевизионно операторство и режисура“. Още преди три години – в началото на 2013-а - в мен се зароди идеята да се занимавам с нещо доста по-различно от моите колеги в университета, и на работното място – тогава БНТ и ТВ7. Началото беше поставено с първата лента за Христо Ботев – „БОТЕВ: От Голгота към Свобода“ (2013 г.), в която ученици тръгват по стъпките на Ботевата чета и търсят отговор на въпроса „Можеше ли Ботев да бъде спасен?“ Накрая разбират, че Ботев няма как да бъде спасен, защото той е Спасителят. Тук е и аналогията с Иисус Христос, защото според мен Христо Ботев е българският Христос. Радвам се, че го наричате мисия, защото е точно така. Бих добавил - и кауза. На моменти ни е доста трудно, но вече три години орем бавно, но славно на нивата на образованието, киното, културата и родолюбието. И, който е имал щастието да се докосне до нас, да бъде на наша прожекция, да гледа наш филм по телевизията – мисля, че е останал повече от доволен. Което е и нашата цел в крайна сметка.

Как точно се роди идеята да направите платформата „НЕзабравимата България”?

-  Идеята за платформата „НЕзабравимата България“, която е проект на моята фирма „Ню Скул Продакшънс“ се роди през юни 2015 г. по време на нашето турне с филма „БОТЕВ: От Голгота към Свобода“ в Швейцария, Германия и Франция. Там посетихме българите в Женева, Цюрих, Страсбург и Фрайбург. Заедно с Филип Филипов, който пресъздава образа на Христо Ботев в моите филми, и нашият експерт Росица Кузманова, директор на МК „Ботев път“, решихме да създадем нещо голямо, което да обедини всички наши усилия в името на България. Идеята за името дойде именно от Филип, за което много му благодаря. Той винаги е бил идейния мотор на нашия екип. И след като се върнахме в България, започнахме работа по платформата, създадохме сайт – www.nezabravimatabg.com  и фейсбук страница – www.facebook.com/NezabravimataBG.А на 17 юли 2015 г. в Съюза на българските журналисти – София учредихме официално нашия родолюбив проект „НЕзабравимата България”.

Колко дълбоки са корените на вашето родолюбие?

- Гордея се с моя пра-прадядо Никола Вълчев Минков. Той е бил Ботев четник и се е бил заедно с Христо Ботев и неговите юнаци във Врачанския балкан. След убийството на Ботев, той следва неговите планове и се изтегля в Сърбия, където е заловен в Пирот и съден във Видин. Доживява Освобождението и умира в родното си село Долна Кремена до град Мездра, откъдето произхожда и родът ми. Имам идея и проект, и дай Боже, догодина мисля да го реализирам. А именно - филм за него с работно заглавие „Минковски юнак“, защото твърде малко се знае за него дори от нас – наследниците му. Радвам се, че дядо ми – големият врачански художник Любомир Минковски – успя да нарисува негов портрет, защото и последната му снимка е вече загубена.

Как се запознахте с Костадин Султов и Филип Филипов? Лесно ли ги убедихте да се снимат в киното?

-  Костадин го срещнах в първия семестър на магистратурата ми в НБУ. Филип пък срещнах случайно на улицата във Враца. Лесно ги убедих да дебютират, което е странно, защото и двамата не са професионални актьори. Но аз съм дълбоко впечатлен от професионализма им и желанието да се трудят. И мисля, че резултатите са видими за всички.

Колко художествено-документални проекта сте реализирали досега?

- С Костадин и Филип в главните роли реализирахме доста филми – „Живот на кръстопът“, „Коледен триптих“, „Делюзия“, „100 000 крачки с Ботев“, „Търсачи на изгубения Ботев“, „БОТЕВ: От Голгота към Свобода“, както и „Грешникът светец“ – един уникален филм за св. Софроний Врачански. Тук е мястото на благодаря и на моите родители – дългогодишните журналисти от БНТ Красимир Стефанов и Илиана Минковска, които са и сценаристи на моите филми. Искам да благодаря и на нашите приятели от  НС „Единение“, „Академика БГ“, „Азбукари“, Община Враца, Областна администрация – Враца, и всички членове на „НЕзабравимата България. Без тяхната помощ и необятно знание, мисията ни е обречена на провал.

Продължавате да обикаляте и презентирате филмите си. Какви са настроенията на публиката? Срещате ли съмишленици?

-  До този момент сме обиколили над 100 населени места у нас и в чужбина, където сме показали нашите филмови продукти за Христо Ботев, Алеко Константинов, Софроний Врачански. Настроението навсякъде е било приповдигнато, особено в чужбина, където нашите сънародници не искаха да ни пуснат да се върнем в България! У нас пък искам да отлича специално всеотдайната публика на казанлъшкото село Енина, на Вълкосел /Сатовча/, Враца, Мездра, София, Видин, Гоце Делчев, Сандански, Пловдив, Велико Търново, Тутракан, Стрелча и Русе, където посрещането и ефектът от нашите мероприятия бяха най-силен и вълнуващи.

Проектът ви се казва „НЕзабравимата България”. Имате ли чувството, че сте едни съвременни будители?

- Колкото и нескромно да звучи, повечето хора ни определят като точно такива. Ние се определяме като „група ентусиасти и родолюбци“, които с малко средства правят скромни, но вълнуващи филми за българските герои. Нашата цел е да популяризираме нашата богата и славна история - най-вече сред младото поколение и по този начин да съхраним БЪЛГАРИЯ! Често се шегуваме, най-вече с Филип и Костадин, че сме точно като апостолите едно време. Тук склониш глава да дремнеш, там те нагостят и приемат, постоянно си на път и в мисли, нямаш време за личен живот. Точно като Левски и Ботев – двете наши най-големи светила и пътеводни светлини.

Какво ново да очакваме?

- Идеите ни са много. Ние сме си поставили за цел да създадем своеобразен видео-каталог, посветен на нашите национални герои. До момента имаме три филма за Христо Ботев и един за св. Софроний Врачански. Имаме готови сценарии за македонските българи Гоце Делчев и Даме Груев, за Васил Левски, за Иван Вазов, за светите братя Кирил и Методий и т.н. Дай Боже само живот и здраве, поставили сме си за цел до 2020 година да имаме филми за поне десет наши велики сънародници, оставили диря в славната ни история и накарали ни да сме горди Българи!

Оптимисти ли сте за бъдещето на нашата България?

- Ние живеем и работим за едно ново, второ българско Възраждане. И наричаме това, което правим, Делото. Както са му казвали някога и нашите възрожденци. Естествено, срещаме и противници. Някои ни наричат наивници, други открито ни се присмиват, много хора пък се правят, че не ни забелязват от уютните си офиси. Но ние продължаваме да сме в калта и прахта – сред хората, чието одобрение срещаме навсякъде.

В този неистово глобализиращ се свят е модно и редно да си просто потребител. Потребител на стоките на интернационалните концерни. Но не и да си родолюбец, не и да си българин…

-  Помня, бях може би на 7-8 години, когато нашите ме заведоха в Козлодуй, за да снимат репортаж за похода „По стъпките на Ботевата чета“. Когато видях „Радецки“ на своя вечен пристан, развятия трибагреник и чух хорото на Дико Илиев, аз вече знаех, че ще бъда само едно нещо в този кратък живот. БЪЛГАРИН!