Гласът на България

Поп Кръстьо е чист, остава подозрение за сръбско предателство на архива на БРЦК

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

„Нужно е ново разследване на залавянето на Апостола и изясняване на обстоятелствата около него. – настоява бившият следовател Благой Емануилов, който сега живее в родното си село Габарево, Казанлъшко. - Мисля, че то е дело на шпионските служби на Великите сили. И че в тази разработка те са си сътрудничили по указания на техните държавни глави.“ 

Благой Емануилов е убеден, че поп Кръстьо не е предал Левски. И се позовава на изследванията на английската писателка Мерсия Макдермот и на проф. Иван Стоянов. Факт е, че след Освобождението официалните български власти не правят никакво разследване на случая. А с  възмездието за мнимия „предател“ се заема един недействителен „революционен трибунал“, съставен от бивши членове на Ловешкия комитет. Те „осъждат“ свещеника на смърт и правят три твърде пародийни неуспешни опита да го убият. Първия път изпращат при поп Кръстьо един пияница, но той го обезврежда лесно. После на два пъти се опитват да го отровят. Опитва се да очисти името си от лепнатото му срамно петно, като изпраща в пловдивския вестник „Марица“ опровержение, подкрепено с документи, но вестникарите така и не го публикуват.  

"Коги да е, истината ще излезе наяве", казва поп Кръстьо в дните след фаталните събития между 27 декември 1872 година, когато край Къкринското ханче е заловен Апостола и 6/18 февруари, когато е обесен.

Според следователя Емануилов, събитията трябва да се анализират в контекста на политическата обстановка в Европа и на Балканите. Той е на мнение, че е имало съгласувани действия между шпионските служби на Австро-унгарската, Руската и Османската империи за залавянето на Левски. Тази негова версия се подкрепя от още няколко факта, пренебрегвани от историците.

Димитър Панчовски в книгата си „Последните дни на Васил Левски“ сочи, че на 30 декември 1869 г. в Букурещ се провело комитетско събрание. Там се обсъждал въпросът за заминаването на Левски в Българско. На събранието присъствал турски шпионин, който веднага изпратил доклад до Цариград.

През същата година Левски споделил пред Найден Геров - руски вицеконсул в Пловдив - че подготвя революция за освобождението на България от турското робство. Найден Геров тутакси изпратил доклад с тази информация на руския посланик в Цариград - граф Игнатиев. Графът, разбира се, е уведомил за това руския император. Без съмнение, информацията е предадена и на турските власти. С този ход Русия постига две цели: реализиране на своята политика за направляване на революционните движения в България, както и запазване на обичта и уважението на българите към себе си. Така в Цариград пристига информация за делото на Левски от два независещи един от друг източника. Това е достатъчно да се образува срещу него дело за наблюдение. Това и станало.

През есента на 1872 г. от васалната на султана Румъния е поискано да екстрадира Любен Каравелов. Той узнава това и бяга в Белград, като заръчва на жена си – сръбкинята Ната /Наталия/ - да пренесе всички комитетски книжа в дома на Васе Живанович. Той е секретар на сръбския консул в Букурещ и според Стоян Заимов е "личен и много близък приятел на Каравелов и горещ българофил". Архивът е укрит на тавана му. Скоро обаче шуреят на Живанович - Джуро, когото Заимов нарича "развален момък", го продава на един турски шпионин. Има и версия, че архивът е изтъргуван от сърбите при политическата им игра с Високата порта. Та, в този архив имало и фотография на Левски. Турците я размножават и всяко заптие бива снабдено със снимката. И така Апостолът на Свободата бива разпознат и заловен при Къкрина…