Гласът на България

Казва Климент Талев, внукът на големия писател от Прилеп

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Климент Талев е роден през 1970 година в София. До 5 клас учи в 7-мо училище „Св. Седмочисленици“ (тогава „Георги Димитров“). След това продължава в училище „Христо Ботев“ в с. Бистрица - причината е, че баща му Братислав Талев решава да се преместят в родовия им дом в Бистрица, за да спаси архива на Димитър Талев от постоянните тараши, които прави ДС в апартамента им в тяхно отсъствие.

След 8 клас учи два курса в селскостопански техникум, но заради засилените репресии над семейството им, през 1987-а се налага да работи и учи в Четвърта работническа гимназия в София. През 1990-а записва „Богословие“ в Духовната академия, но в IV курс прекъсва в знак на протест срещу разкола в БПЦ. Понастоящем се занимава с биоземеделие и съхранява дядовия си дом, архив и идеи.

Какво е за Вас Македония, г-н Талев?

-  За мен България и Македония са двете половини на едно цяло - моето сърце и душа.

Чест или проклятие е да си потомък на такава знакова за българската литература и за българщината въобще фигура като Димитър Талев?

-   Има една военна клетва, която гласи „Моята чест се нарича вярност“… И щом моят баща ми е гласувал доверие, за мен е чест да защитавам тази кауза, въпреки пречките които са навсякъде, дори и днес в демократична България.

Какво Ви подтикна да напишете това Отворено писмо до българските държавни институции, което разпространихте?

-   Честно казано, доскоро си налагах да вярвам в българските институции. Възпитан съм да търся доброто във всеки, но като видях как си измиха ръцете с проблема с македонизирането на един български класик и отказа да дадат поданство на българи от Македония, просто съм отвратен, да не казвам по-силна дума.

Наясно ли сте с ролята на Руската империя за неслучването на българското национално обединение?

-  Този проблем не е от вчера, но и западното мълчание е за критика. За мене така наречените велики сили за против всякакво обединение. Те са наясно, че сме стратегическа, а не крайна граница и не желаят да сме икономически силни, за да може по-лесно да ни водят за носа.

Имате ли информация какво е сегашното състояние на българския дух у населението в егейската част на Македония и в Република Македония?

-  Знаете ли,когато повдигнах въпроса за пиратското издание на „Железния светилник“ в Македония, бях поканен на неофициална среща във Външно министерство. Не мога да казвам имена, защото им обещах да не го правя. Тогава ми казаха, че положението в Македония сега е както у нас през 80-те години - психически и икономически тормоз над хората. Неслучайно Лазар Младенов (председателят на Българският културен клуб в Скопие „Димитър Талев“) казва, че ако македонските българи не получат поданство, ще бъдат затрити. Аз му вярвам, защото знам какво е репресия, изпитал съм я още на 16-годишна възраст.

Преди 1989 година учебниците по история бяха написани по такъв начин, че тогавашните ученици да не могат да проумеят историческата истина, че в Македония и днес живее част от българския народ. Имате ли поглед върху сегашните учебници – съществува ли този проблем, граничещ с националния нихилизъм?

-  Докато за образованието се грижат некачествени „интелектуални бижута“, снахи на величия от близкото авторитарно минало, не чакам нищо хубаво. 

Какво пречи на България да провежда самостоятелна външна политика, в защита на българската диаспора в съседните ни страни?

-  Тук най-тревожното е това, че родните политици обслужват чужди интереси.